Решение № 4954 от 11.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4954 гр. Пловдив, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330109073 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правна квалификация чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от С. М. Д. против „Креди Йес“ ООД се твърди, че на 04.11.2019г. между страните е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който на ищеца били предоставени заемни средства в размер на 200 лв., при ГПР – 49.110 %. Посочено е, че съгласно чл.6 от договора заемът следвало да бъде обезпечен с ипотека, банкова гаранция или особен залог, които да отговарят на посочените условия. В случай на неизпълнение, кредитополучателят дължал неустойка по чл.8 от договора, в размер на 77.86 лв., която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Неустойката била загубила присъщата обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора.

Излязла била и извън присъщата й обезпечителна функция. Водила до скрито оскъпяване на кредита. Поради невключване на неустойката в посочения в договора ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 76.52 лв., получена без основание по сключения договор. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Креди Йес“ ООД е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Посочено е, че на ищеца е предоставен Стандартен европейски формуляр, чрез който му е предоставена преддоговорна информация 1 относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на договор за заем. В договора били посочени ясно, точно и конкретно всички компоненти. Клаузата на чл.8 била индивидуално уговорена, като същата била под отлагателно условие – в случай, че потребителят не предостави поръчител/и в 3-дневен срок от сключване на договора.

Размерът на неустойката бил изначално определен до точно фиксирана и определена сума, тоест заемателят бил запознат с размера на последиците, които биха настъпили при непредставяне на исканото обезпечение. Начислена била само и единствено защото заемателят не бил предоставил обезпечение в дадения му тридневен срок от подписване на договора, тоест явявала се санкция за неизпълнение. Неустойката не била неравноправна.

Договорът напълно отговарял на изискванията на ЗПК. ГПР бил фиксиран – 49.110 % и не надвишавал пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. Процесната неустойка не била включена в ГПР, тъй като във формулата му не се включвали разходи, които потребителят заплаща за неизпълнение на задълженията си по договора. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са направените по делото разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № *** към искане № 111377 от 04.11.2019г., сключен между „Креди Йес“ ООД и С. М. Д.. Представен е и погасителен план към договора за заем.

По делото са представени също 4 бр. приходни касови ордери за платени от С. Д. в полза на „Креди Йес“ ООД суми, както следва – на дата 23.12.2019г. – 108.52 лв., на дата 23.12.2019г.

– 120 лв., на дата 04.11.2019г. – 8 лв., на дата 02.12.2019г. – 48 лв.

Представени са молба за заем от 04.11.2019г., декларация за съгласие за събиране, използване и обработване на лични данни, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и разходен касов ордер за получена от С. М. Д. сума в размер на 200 лв.

По делото е представена и справка от „Креди Йес“ ООД за постъпилите суми по пера и дати по договор за паричен заем № *** от 04.11.2019г., в общ размер от 276.52 лв., с които са погасени както следва – 200 лв. главница, 8.15 лв. договорна лихва и 68.37 лв. неустойка по договор.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между С. Д. и „Креди Йес” ООД е сключен договор за паричен заем № *** към искане № *** от 04.11.2019г. за сумата от 200 лв. Съгласно договора е уговорен месечен лихвен процент от 3.340 % и годишен процент на разходите – 49,110 %. Крайната сума, която С. Д. е следвало да върне е в размер на 210.14 лв. Срокът на договора е 12 седмици.

В чл.6 от договора е предвидено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант и с още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя – ипотека върху недвижим имот, особен 2 залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл.8 е договорено, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6 от договора в 3-дневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговоря на съответните условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 77.86 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора. Видно от погасителния план плащането на неустойката по чл.8 от договора при липса на обезпечение е разсрочено на 12 бр. вноски, в размер от по 6.49 лв. месечно, при което общият размер на всяка от погасителните вноски с включена разсрочена неустойка възлиза на сумата от 24 лв.

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК „обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Като обща дължима сума по договора е записана 210.14 лева, но тя не съответства на реално дължимата, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорките по чл. 6, предвиждащи предоставянето на обезпечение и чл. 8, предвиждащи дължимостта на неустойка. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, без да може да компенсира едно евентуално повишаване на риска. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата 3 на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посоченият в договора годишен процент на разходите от 49.110 % и общата дължима сума– 210.14 лева не отговарят на действителните такива и в тях следва да се включи и сумата за неустойка. Съдебната практика приема, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.

68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Освен това, съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В представения договор не е посочен размер на дължима възнаградителна лихва, нито е упоменат приложимият годишен лихвен процент. В представения от ответното дружество Стандартен европейски формуляр е посочен размер на лихва от 10.12 лв. и фиксиран годишен лихвен процент от 40.08 %, но тази информацията не се съдържа в договора като част от неговото същественото съдържание, поради което налице е нарушение и на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД. При това положение приложима е разпоредбата на чл.3 ЗПК, според която потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От представената от ответното дружество справка се установява, че по договора от страна на кредитополучателя е платена сума в общ размер от 276.52 лв., с които са погасени както следва – 200 лв. главница, 8.15 лв. договорна лихва и 68.37 лв. неустойка по договор. Или платена над главницата по кредита е сумата от 76.52 лв., следователно същата е платена без основание и подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.05.2024г. до окончателното изплащане.

При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане на същия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лв. внесена държавна такса. В производството ищцата е представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което в полза на адв.С. Н. следва да се присъди сумата от 240 лв. адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „България“ № 196, със законен представител *** да заплати на С. М. Д., ЕГН 4

********** от *** сумата от 76.52 лв. /седемдесет и шест лева и 52 ст./, представляваща недължимо заплатена сума по договор за паричен заем № *** към искане № *** от 04.11.2019г., ведно със законната лихвa върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2024г. до окончателното изплащанe.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „България“ № 196, със законен представител *** да заплати на С. М. Д., ЕГН ********** от *** сумата от 50 лв. /петдесет лева/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „България“ № 196, със законен представител *** да заплати на адв. С. Н. от ПАК, *** сумата от 240 лв. (двеста и четиридесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.