Решение № 481 от 26.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Бургас, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120105469 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, при условията на евентуалност и по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД, предявени от М. М. Щ. от гр.Созопол срещу “Ай Ти Еф Груп“ АД, гр.София.

От Съда се иска да постанови решение, с което да се обяви за недействителен сключеният от страните Договор за потребителски кредит № 634216/25.01.2024г., с Анекс № 643580 от 28.03.2024г. към него, поради противоречие на закона – неточно посочване на ГПР, евентуално – да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи суми по тях, а именно – неустойка в размер на 5 867 лв. и 150 лв. – такса, тъй като клаузите, с които са уговорени същите, са нищожни – на основание чл.26, ал.4, вр. с ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, вр. с чл.10а, ал.2 и чл.24 от ЗПК, вр. с чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Претендират се деловодните разноски – за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответното дружество оспорва претенциите и иска от Съда да ги отхвърли. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени дока-зателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е представен сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 634216/25.01.2024г. – с Анекс № 643580 от 28.03.2024г. към него, по силата на който “Ай 1

Ти Еф Груп“ АД е предоставило на М. М. Щ. сумата от 4 000 лв. – при ГЛП от 48.37 % и ГПР в размер на 65 %, а последният се е задължил да върне на дружество-то общо 6 466.08 лв. – на 24 месечни вноски, съобразно погасителния план, в срок – до 28.03. 2026г.

Съгласно чл.1 от Приложение № 5 към Договора, ищецът се е задължил в срок до края на следващия работен ден, считано от получаването на сумата, да предостави на ответника обезпечение – двама поръчителя, отговарящи на определени условия, или банкова гаранция, като в чл.4 от същото е предвидено, че при неизпълнение на това задължение Щ. дъл-жи неустойка, посочена в Приложение № 1 и платима заедно с погасителните вноски – общо 5 867.92 лв.

Неоснователни са възраженията на ищеца, че не се е съгласявал с тези клаузи, тъй като същите са включени и в представения с писмения отговор Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК/, а Щ. не оспорва факта, че информацията по чл.5, ал.1 от ЗПК му е била предоставена своевременно от кредитодателя.

Не се спори по делото, че тъй като ищецът не е успял да предостави в уговорения срок нужното обезпечение, общият размер на задължението му е нараснал до 12 333.92 лв.

Към Договора е налично и Приложение № 4, съгласно което, ищецът се е задължил да заплати на ответника и сумата от 150 лв., представляваща такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и предоставената от клиента преддоговорна информация, подготовка на договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита – платима на равни вноски, заедно с тези по кредита. Уговорено е и ч е същата се заплаща в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително и предсрочно.

Ответното дружество е регистрирано като финансова институция – по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, в Публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. то се явява кредитор по сми-съла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

От друга страна – отпуснатият заем на ответника, като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и той има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв – за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия и в Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено пла-щане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане . Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК, пък, предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за 2 потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес, за защита на икономически по-слабите участници в оборота, Съдът е задъл-жен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако страната не се е позовала на нарушаването им.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчис-лени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използ-вани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

При извършената служебна проверка, във връзка и с твърденията в исковата молба, Съдът констатира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен /нищожен/ поради противоречие на закона, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР /посочен неточно/, към който следва да се добави и т. нар. “неустойка“ при липса на обезпечение – по Приложение № 5, включена в погасителния план и имаща характер на скрита възнаградителна лихва, т.е. в случая се касае за използването на конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита – в този смисъл Определение № 60451/03.06.2021г. по гр. дело № 850/2021г. на ВКС, ГК – III г. о., и Решението от 21.03.2024г. по дело № C‑714/22 на СЕС.

Главният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Предявените евентуални искове не следва да се разглеждат.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски – 397.80 евро за държавна такса, както и сумата от 580.32 евро – платено адвокатско възнаграждение, което – с оглед цената на исковете, фактическата и правна сложност на спора и извършената процесуална дейност от пълномощника на страната, не е прекомерно.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между М. М. Щ., с ЕГН: **********, от гр.Созопол, **** – като кредитополучател, и “Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: 202255877, седалище и адрес на управление: гр.София, район “Лозенец”, ул. “Сребърна” № 16, Парк Лейн Офис Център, ет.8 – като кредитодател, Договор за потребител-ски кредит № 634216/25.01.2024г., с Анекс № 643580 от 28.03.2024г. към него – на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради проти-воречие на закона.

ОСЪЖДА “Ай Ти Еф Груп“ АД да заплати на М. М. Щ. сумата от 397.80 евро – разноски по делото за държавна такса, както и сумата от 580.32 евро – пла-тено адвокатско възнаграждение.

3

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4