Решение № 22387 от 05.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22387 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110167610 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от *********** срещу „************“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4215,61 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от късното получаване и депозирането във финансовия му отдел на оригинала на издаения в полза на ответника изпълнителен лист по ч.гр.д. 79847/2015г. по описа на СРС, 44 състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор от 13.08.2015г. с предмет осигуряването на самолетни билети за превоз на пътници и багаж и съпътстващи услуги.

Във връзка с неизплатени възнаграждения по този договор по заявление от „************“ ЕООД срещу *********** било образувано ч.гр.д. 79847/2015г. по описа на СРС, 44 състав, по което на 17.02.2016г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за сумата от 22 497,55 лв., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението в съда – 21.12.2015г., до окончателното плащане. След подадено възражение от страна на длъжника по предявен установителен иск за вземанията по заповедта за изпълнение било образувано гр.д. № 21144/2017г. по описа на СРС, 44 състав. С решение от 26.05.2022г. искът бил уважен, при което на 02.12.2022г. заповедният съд издал изпълнителен лист за вземанията за главница и законна лихва въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение. По искане, отправено от ответника повече от година след влизане в сила на решението по установителния иск, бил издаден и втори изпълнителен лист за разноските в двете производства. След постъпване на оригиналите на двата изпълнителни 1 листа във финансовия му отдел в изпълнение на чл. 519, ал. 2 ГПК Министерството платило всички вземанията по тях, в т.ч. 20 549,28 лв. за законна лихва върху главницата от 22 497,55 лв., изчислена за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.12.2015г., до датата на плащането – 18.07.2024г. Твърди, че като последица от умишленото бездействие от страна на пълномощниците на ответника за периода от датата на издаване на изпълнителния лист – 02.12.2022г. до датата на представянето му в оригинал във финансовия отдел на Министерството – 22.05.2024г., претърпял имуществена вреда в размер от 4 215,61 лв., съизмерима с начислената законна лихва за същия период. В тази връзка развива доводи, че с оглед на разпоредбата на чл. 519, ал. 2 ГПК доброволно или предхождащо представянето на оригинала на екзекутивния титул изпълнение не е било възможно. При тези съображения иска от съда да уважи предявения осъдителен иск.

Претендира законна лихва и разноски.

Със срочно депозиран отговор ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че след забавеното постановяване на решението по установителния иск Министерството подало въззивна жалба срещу него, към която не представило документ за платена държавна такса, а указанията на съда за отстраняване нередовностите й били погрешно съобщени, което довело до допълнително забавяне на влизането на решението в сила. При извършването на последващи регулярни справки по делото деловодителят на състава давал информация, че делото е на доклад за администриране на въззивната жалба.

Едва след приключване на инвентаризацията от януари 2024г. получили информация, че постановеното решение било влязло в сила и делото било предадено в архив. След установяване на местонахождението на делото процесуалните му представители узнали, че по заповедното производство бил издаден изпълнителен лист на 02.12.2022г. Твърди, че като страна в процеса Министерството е имало възможност да се осведомява за хода на заповедното и исковото производство и да предотврати натрупването на законна лихва, включително като обезпечава редовността на процесуалните си действия. Иска от съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.

Съдът, съобразно чл. 235 ГПК, като съобрази приетите по делото доказателства във връзка с наведените в исковата молба твърдения и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори и от приложеното към настоящето дело ч.гр.д. № 79847/2015г. по описа на СРС, 44 състав се установява, че същото е било образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „************“ ЕООД чрез пълномощника му адв. ********** срещу ***********, депозирано в съда на 21.12.2015г.

По цитираното по-горе дело е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че „************“ ЕООД е възложило на адв. *********** ********** оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в подаването на заявление по чл.

410 ГПК срещу ***********, както и защита и съдействие по образуваното дело.

2

Въз основа на така подаденото заявление на 17/02.2016г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 22 497,55 лв., представляваща дължимо възнаграждение по Договор № РД-02-29-91/13.08.2015г., ведно със законната лихва за периода от 21.12.2015г. до изплащането на вземането.

Срещу заповедта за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника.

По заповедното производство е приложена молба по чл. 255 ГПК от „************“ ЕООД от 25.01.2017г.

След постъпването й с придружиелно писмо от СГС на 24.03.2017г. заявителят е бил уведомен за постъпилото възражение от длъжника, при което в изпълнение на указанията на заповедния съд на 03.04.2017г. подал искова молба за признаване за установено съществуването на оспорените вземания по заповедта за изпълнение, въз основа на която било образувано гр.д. № 21144/2017г. по описа на СРС, 44 състав. По последното на 26.05.2022г. е постановено решение, с което предявеният иск е бил уважен изцяло. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ***********. От приложеното на л. 105 от делото съобщение се установява, че съобщението с дадените указания за отстраняване нередовностите на подадената въззивна жалба е съобщено на ответника по жалбата, при което на 03.08.2022г. съдът е разпоредил изпращането на ново съобщение, а с разпореждане от 02.09.2022г. в сила от 15.09.2022г. е разпоредил връщането на въззивната жалба.

Видно от придружителното писмо /на л. 111 от гр.д. № 21144/2017г./ на 21.10.2022г. по заповедното производство е изпратен препис от постановеното влязло в сила решение по установителния иск.

С разпореждане от 01.11.2022г., обективирано върху придружителното писмо, с което се изпраща преписът от решението по установителния иск /на л. 28 от ч.гр.д. № 79847/2015г./, заповедният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение. Върху преписа от съдебното решение е поставен печат за издаден изпълнителен лист от 02.12.2022г. за сумата от 22 473,07 лв., ведно със законната лихва, получен на 05.04.2024г. от адв. Ц., преупълномощена от адв. ********** като пълномощник на „************“ЕООД.

Видно от представеното по настоящето дело заявление /на л. 23/, същото е входирано в *********** на 22.05.2024г. и съдържа искане от „************“ ЕООД чрез адв. Ц. за плащане на паричните вземания по представени в оригинал изпълнителни листове, в т.ч. изпълнителния лист от 02.12.2022г., издаден по ч.гр.д. № 79847/2015г. по описа на СРС, 44 състав за сумата от 22 473,07 лв. главница, ведно със законната лихва от 21.12.2015г.

С преводно нареждане от 19.07.2024г. от *********** в полза на „************“ ЕООД е наредена сумата от 20 549,28 лв. с посочено основание „лихва по ИЛ от 02.12.2022г.

„

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля ********, който излага в показанията си, че за целите на упражняваната от него адвокатска професия споделял кантора с адвокатите **********, *******, Ц., ******* и ***********.

3

Уточнява, че макар и да не е част от адвокатското дружество, регистрирано на адреса, с останалите адвокати, които се помещавали там, имали установена практика да обсъждат казуси и да си помагат, като се редуват при извършването на справки в съдилищата по възложените им дела. Споделя, че при ежемесечните справки, които той правел по делото между „*******“ и *********** в периода от 2018г. до 2022/2023г. делото било обявено за решаване. След постановяване на решението по делото от деловодството на състава му давали информация за постъпила въззивна жалба в процес на администриране. Споделя, че „************“ ЕООД бил корпоративен клиент на адвокатското дружество и изпитвал сериозни финансови затруднения покрай Ковид-19 кризата, поради което и искал да събере вземането си от Министерството възможно най-бързо.

Съдът не обсъжда останалите събрани по делото доказателства като неотносими.

Въз основа на така приетото за установено по делото съдът достига до следните правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права, съгласно внесените уточнения в първото по делото заседание, и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4215,61 лв., представляваща имуществена вреда, причинена от бездействие и съизмерима с начислената законна лихва върху главницата от 22 497,55 лв. за периода от издаването на изпълнителния лист по ч.г.р.д.

№ 79847/2015г. по описа на СРС, 44 състав, до депозирането му в оригинал в **********.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорносттаа по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция и възниква за лицето, което е възложило работата другиму: 1) когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. 2) Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него /Решение № 50049 от 13.06.2024 г. по гр. д. № 1224/2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/. За основателността на иска е необходимо да се докаже както възлагането на работата, така и че натовареният с тази работа чрез противоправно деяние е увредил ищеца, като му е причинил имуществени вреди, подлежащи на обезвреда, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на лицето.

В конкретния казус безспорно и от събраните по делото доказателства се установява, че „************“ ЕООД е възложило на адв. ********** с договор за правна защита и съдействие процесуалното представителство по заповедното и исковото производства, образувани за събиране на лихвоносното му вземане за сумата от 22 497,55 лв. от **********.

4

Безспорно е и от съвкупния анализ на представените писмени доказателства се установява, че Министерството е изплатило задължението си към „************“ ЕООД по издадения на 02.12.2022г. изпълнителен лист в негова полза, ведно със законната лихва върху главницата от 22 497,55 лв. за периода от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до погасяването на 18.07.2024г.

Не се спори, че тази лихва е в размер от 20 549, 28 лв., който включва и начисления за периода от издаването на изпълнителния лист до датата на депозирането му в оригинал в Министерството. От тук съдът приема, че по делото се доказва твърдяната имуществена вреда, която се изразява в отрицателното засягане на патримонима на ищеца с платената законна лихва през посочения период.