Решение № 265 от 07.07.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Карлово, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101391 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове с правно основание л. 55, ал.1 пр. І-о от ЗЗД, по член 26, ал.1 от ЗЗД и насрещен с правно основание чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът И. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** твърди, че на 09.01.2023 г., сключил договор за кредит тип кредитна линия - премиум № 3-1-11765-281275, по силата на който дружество „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД му предоставило в заем сумата от 2 000.00 лева при фиксирани ГЛП от 36.00% и ГПР от 42.44 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 3 061.20 лева, като сумата включвала главница и лихва.

На същата дата, 09.01.2023 г., ищецът бил задължен да сключи договор за възлагане на поръчителство с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 201281666 във връзка с договора за кредит и с оглед отпускането му.

„КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за паричен заем. В договора било уговорено възнаграждение за гаранта, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД бил овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Счита, че и този договор е недействителен, доколкото с него се предвиждало кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка.

Твърди, че договор за кредит тип кредитна линия - премиум № 3-111765-281275 е нищожен. Същият съдържал следните нищожни неравноправни клаузи:

1

- ГЛП бил посочен в размер на 36.00% - видно от самия договор лихвата била прекомерна и само на това основание договорът следва да се обяви за нищожен. Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишавала трикратния размер на законната лихва, която към 09.01.2023 г. била 11.42% (съответно трикратния и размер е бил - 34.26 %). По този начин накърнявала добрите нрави, което обуславяло извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-о 3 от ЗЗД. Сочи съдебна практика.;

- ГПР бил посочен в размер на 42.44% - Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва;

ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включено дължимото възнаграждение по договора за гаранция, което е още едно основание за нищожност на договора.

Сочи, че е извършил плащания в общ размер на 3 500 лева.

Излага правни доводи за допуснати нарушения по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, довели до нищожност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Сочи, че макар в договора да е фиксирана общата дължима сума, нейният размер не е коректно посочен. На практика това не била реално дължимата сума, защото в нея не били включени допълнителните плащания, които потребителят ще направи предвид задължението да плати възнаграждение по договора за поръчителство, сключен във връзка с обезпечението на кредита. Клаузата за обезпечение реално увеличавала печалбата на кредитора, тъй като дори при плащане на всички задължения по заема, потребителят трябвало да заплати и възнаграждението на гаранта. Ето защо посоченият в договора ГПР от 42.44 % не отговарял на действителните разходи, доколкото не била включена сумата за обезпечението. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което същият е нищожен.

По договора за поръчителство, той само формално представлявал отделна гаранционна сделка, а в действителност се явявал част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществувало, а целта на сделката била да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал.

4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства (съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона), то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. ІІ-о ЗЗД и обстоятелството, че той формално бил сключен с различен правен субект от кредитора, не можел да доведе до неговото саниране.

Налице бил договор за поръчителство, сключен с предварително 2 определено от кредитора по договора за паричен заем юридическо лицегарант, като в договора било предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора (а не на гаранта) заедно с погасителните вноски по кредита. При тази правна конструкция гарантът нито носел риска от неизпълнение, нито реално получавал уговореното възнаграждение, нито упражнявал суброгационните си права при плащане.

Единственият правен и икономически ефект от сделката бил кумулиране в полза на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД на допълнителен финансов приход от 2 488.80 лева, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка.

Излага правни доводи за нищожност на договора за гаранция.

МОЛИ съда да постанови решение, с което

- да прогласи нищожността на договор за кредит тип кредитна линия - премиум № 3-1-11765-281275, сключен на 09.01.2023 г. с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11 и чл.

19 ал.4 ЗПК;

- да осъди „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да му заплати сумата от 1500 лева, представляваща недължимо платена сума като получена без основание по нищожен договор за кредит тип кредитна линия - премиум № 3-1-11765281275, сключен на 09.01.2023 г.

- да прогласи нищожността на договор за поръчителство от 09.01.2023г., сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД на основание чл. 26, ал.1, пр. ІІ ЗЗД, чл. 19 ал.4 ЗПК и чл. 143, ал.1 ЗЗП.

Претендира за разноските по делото.

Ответникът „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК 202376220 със седалище и адрес на управление: град София п.к. 1309, район „Илинден“, ж.к.

„Света Троица“, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от В.Т и З. С., оспорва иска като неоснователен. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит, респективно – клаузата, съдържаща условие за сключване на договор за поръчителство, не са нищожни.

Претендира деловодни разноски.

Ответникът „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 201281666 със седалище и адрес на управление: град София п.к.1303, район „Възраждане“, ул. „Ал. Стамболийски“ № 24, ет. 3, ап. 7, представлявано от Л. Б., оспорва иска като неоснователен. Претендира деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от представените писмени договор за кредит тип кредитна линия - премиум № 3-1-11765-281275, сключен на 09.01.2023 г., между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, съдържащ погасителен план по задължението и погасителен план по задължението за обезпечаване; общи условия договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“, договор за възлагане на поръчителство от 09.01.2023 г., сключен между ищеца и ответника „Кредит гаранция“ ЕООД, че ищецът и ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД са сключили договор за кредит по силата на 3 който ответникът като кредитор е предоставил на ищеца средства в размер на 2000 лева под формата на кредитна линия. Ищецът е следвало да върне заетата сума в срок до 30 месеца, считано от 09.02.2023 г. Страните са уговорили лихвен процент по кредита от 36% и ГПР 42.44%. Съгласно чл. 1, ал.4, т.4 от договора, кредитополучателя следвало да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер, на 1500 лева, неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка или поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Това се явява условие за одобряване на кредита.

От представения по делото договор за поръчителство от 09.01.2023 г. е видно, че в деня на сключване на договора за кредит, между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор за поемане на отговорност от последния пред заемодателя за изпълнение на задълженията на заемополучателя по договор за кредит тип кредитна линия - премиум № 3-111765-281275. Договорът съдържа и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, съгласно което, в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство между клиента и одобрено от кредитодателя дружество, възнаграждението за предоставено обезпечение възлиза в размер на 82.96 лева, при усвоена главница от 2000 лева и 30 месечен срок на погасяване на кредита.

От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че:

- размерът на ГПК, изчислен съвместно с възнаграждението за обезпечение е 164.27 лева;

- размерът на ГПР съгласно договора (без да е включено възнаграждението за обезпечение) е 36%;

- основният лихвен процент на БНБ към дата 09.01.2023 г. е в размер на 1.42%;

- по процесния договор за кредит са платени суми в общ размер на 2185.88 лева, с които са погасени следните задължения – главница в размер на 1224.34 лева и договорна лихва в размер на 961.54 лева;

- по процесния договор за поръчителство са платени суми в общ размер на 1825.12 лева.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани и страните не спорят по фактите.

По основателността на иска на наведените основания:

Предмет на разглеждане искове с правно основание чл. 26 ал.1 пр. ІІІ от ЗЗД и направеното в тази връзка възражение за нищожност на целия договор, като съдържащ неравноправни каузи.

Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца.

Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е 4 възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от найтежкия – противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай – противоречие с добрите нрави. Предвид изложеното, първо следва да бъде разгледано възражението за нищожност на договора за кредит и договора за възлагане на поръчителство, поради противоречието му с чл. 10а ал.1 от ЗПК и чл. 19 ал.4 от ЗПК.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е действителността на клаузата предвиждаща, задължение за предоставяне на поръчителство, както и въведеното заплащане на поръчител с договора за възлагането му.

Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1 пр.3-о от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби, какъвто принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения. Основната цел на спазването му е предотвратяване на несправедливото облагодетелстване на една от страните в договорните отношения. В конкретния случай сделката е търговска, но намират приложение общите разпоредби на ЗЗД. Когато е накърнен принципът на добрите нрави, се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на длъжника с цел извличане на собствена изгода на кредитора.