Протоколно определение № 867 от 29.04.2026, Районен съд - Стара Загора

ПРОТОКОЛ

№ 867 гр. Стара Загора, 29.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова

Сложи за разглеждане докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20265530100077 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 15:05 часа се явиха:

ИЩЕЦ: „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД – редовно и своевременно призовани, явява се АДВ. М. Г. – редовно преупълномощена от адв. М. Ж. /с пълномощно на л. 7 от гр.д. № ****/2025 г. по описа на Варненски районен съд/, представя пълномощно днес.

ОТВЕТНИЦИ:

С. Н. С. – редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

С. Н. С. – редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът докладва постъпила по делото молба вх. № 12315/27.04.2026 г. от адв. Н.

Т. – пълномощник на ответниците.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ СЧИТА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, страните са редовно и своевременно призовани, поради което на основание чл. 142, ал.

1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът докладва постъпила по делото молба вх. № 11515/20.04.2026 г. от пълномощник на ищеца.

АДВ. Г.: Аз имам аргументи по повод искането за присъждане на разноски.

Господина Съдия, от името на ищеца поддържам извършения с писмена молба от 1 ищеца отказ от иска и моля производството да бъде прекратено поради това отказване от предявения иск. По отношение искането на ответниците за присъждане на разноски, моля същото да не бъде уважено, тъй като считам, че ответниците са дали повод за завеждане на настоящото производство. Видно от доказателствата по делото банката е изпратила покани за доброволно изпълнение до ответниците, които са били редовно връчени по смисъла на чл. 47, ал. 5 ГПК. Едва след връчването на тези покани, ответниците са направили отказ от наследството на своя наследодател, което не е станало известно на ищеца и към момента на образуване на настоящото производство, същият е имал правен интерес да заведе настоящия иск. Извършените откази от ответниците, последвали след връчваните им на поканите за доброволно изпълнение от ЧСИ, считам че следва да бъдат считани като нововъзникнал факт, който е станал известен за ищеца едва с определението на съда от 25.03.2026 г., поради това Ви моля да не уважавате искането на ответниците да им бъдат присъждани разноските в настоящото производство.

Ако съдът алтернативно и в случай, че уважи искането на ответниците за присъждане на разноски, Ви моля да намалите същите до минимума, предвиден в наредбата за адвокатския труд, тъй като в случая в отговора на исковата молба, процесуалния представител на ответниците е застъпил едни и същи аргументи по доводите на исковата молба и за двамата ответници. Освен това, в случая считам, че казусът не представлява правна сложност, която да изисква реализиране на труд от адвоката - пълномощник на ответниците, който да надхвърля като възнаграждение минимума, предвиден в цитираната по-горе наредба. Освен отговора на исковата молба, пълномощникът на ответниците не е извършвал други процесуални действия, нито се е явявал в съдебно заседание да поддържа съответния отговор и освен представените откази, други доказателства не са поискани да се представят, нито са приети от съда в настоящото производство, поради това Ви моля, да бъде адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минимума, предвиден в Наредбата.

СЪДЪТ НАМИРА, че са налице предпоставките за прекратяване на производството по гр. дело № 77/2026 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Съгласно процесуалната норма на чл. 233 ГПК, при всяко положение на делото ищецът може да се откаже от предявения иск. В конкретния случай отказът от иска е валиден и е извършен от пълномощник на ищеца с молба вх. № 11515/20.04.2026 г. с приложено изрично пълномощно към нея, като пълномощника преупълномощаващ друг адвокат има изрично пълномощно - л. 7 от гр.д. № ****/2025 г. по описа на Варненски районен съд, като поддържа направения отказ от иска и в откритото съдебно заседание и съгласно условията на чл. 233 ГПК, то обосновава и свързаната с него процесуална последица прекратяване на образуваното съдебно производство.

В отговора на исковата молба е направено искане за присъждане на разноски за 2 адвокатско възнаграждение /представен е договор за правна защита и съдействие от 11.03.2026 г. с отбелязване на реално заплатена сума от 400,00 евро/, което предвид прекратяването на съдебното производство по искане на ищеца и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК е дължимо от ищеца на ответника тъй като:

1/ Налице е отказ от иска в хода на процеса и то независимо от поведението на ответниците.

2/ Независимо ответниците са се отказали от наследството или не, няма техни изявления и за приемане на наследството. Самият ищец подавайки исковата молба сочи, че не е наясно дали наследството е прието и в тази връзка е направил доказателствени искания. Отделно от това дори да не са били налице откази от наследство не може да се предполага, че при мълчание на ответниците наследството е било прието от тях. Следвало е ищецът при неизвестност на правното положение да проведе процедура по чл. 51 ЗН, за да се изясни статута на откритото наследство.

Предявявайки иск е поел риск наследниците да не са приели наследството или да са се отказали от него, т.е. самата банка е можела да проведе тази процедура, тъй като дори и при отказ от наследството, презумпция, че е прието не съществува докато то не бъде прието.

3/ Извънсъдебната покана към ответниците от една страна е връчена по чл. 47, ал. 5, тоест ответниците реално не са получили същата, от друга страна това е покана за изпълнение на задължения, а не изясняване на обстоятелството дали ответниците са приели наследството и от трета страна е подвеждащо за потребителите тъй като те директно се канят да заплатят задължения на техния наследодател без да им се изясняват правата по чл. 49 и сл. ЗН, респ. последиците от тези плащания за приемане на наследството.

4/ Възражението на процесуалния представител на ищеца по отношение на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците е частично основателно съгласно следното:

Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. В случая надценяване на труда на адвоката не би могло да има, тъй като адвокатските възнаграждения са в рамките на минимума по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като делото е с обичайната фактическа и правна сложност.

Поради това настоящият съд определя адвокатското възнаграждение в размер на 612,00 лв. /312,00 евро/, което съгласно искането и на процесуалния представител на ищеца в о.с.з. е за определяне на адвокатското възнаграждение в рамките на минимума по Наредбата. За определяне на този размер съдът ползва като ориентир минималните размери, определени в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за 3 възнагражденията за адвокатската работа, цената на исковете и определя адвокатското възнаграждение в размер на 612,00 лв. /312,00 евро/ - 400,00 лв. + 10% от 2127,00 лв. 212,00 лв. Както се каза това беше и искането на процесуалния представител на ищеца – определяне на адвокатско възнаграждение съгласно минимума по Наредбата. Повисоко възнаграждение от посоченото няма да бъде присъждано, тъй като отговора на исковата молба е подаден от името на двамата ответници, договора за правна защита и съдействие е сключен общо с тях, единственото процесуално действие е подаване на отговор на исковата молба, не са събирани никакви доказателства освен подготовка на отговор на искова молба и представените откази от наследство, факт, който не е спорен, а и бе служебно проверен от съда, вкл. пълномощника на ответниците не се яви в о.с.з.

Воден от горното и на основание чл. 233 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК изцяло производството по гр.д. № 77/2026 г. по описа на Старозагорския районен съд, гражданско отделение, VII състав поради отказ от предявените искове от страна на „УниКредит Булбанк“ АД против С.

Н. С. и С. Н. С..

Определението подлежи на въззивно обжалване с въззивна частна жалба пред Старозагорски окръжен съд в седмичен срок от днес.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК:

831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ 7, представлявано от Цв. Г. М. и И. Р. Гл., да заплати на ответниците С. Н. С., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ********, ул. „********“ № ** и С. Н. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********, ул. „********“ № **, сумата от 312,00 евро /612,00 лева/, разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:16 часа.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ Секретар: _______________________

4