Решение № 339 от 01.09.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Велико Търново, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Илина Гачева при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20224100500123 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от Б. В. Б. с ЕГН **********, въззивна жалба, е Решение № 101/17.01.2022г. по гр.д. № 2297/2021г. по описа на РС- Велико Търново, с което първоинстанционният съд на основание чл.322 ГПК вр. с чл.

49, ал.1 СК, е прекратил поради дълбоко и непоправимо разстройство, по вина и на двамата съпрузи, бракът му с ИВ. М. Б. с ЕГН **********, предоставил е упражняването на родителските права спрямо родените по време на брака деца - К. Б. Б. с ЕГН ********** и Е. Б. Б. с ЕГН **********, на въззиваемата /майката ИВ. М. Б./, определил е местоживеенето на двете деца да бъде при майката, като й е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В.Т., ул. “Др. Ц.” № .., определил е режим на лични отношения на двете деца с бащата /въззивната страна/, като е осъдил последния да заплаща месечна издръжка в размер на по 180 лв. /сто и осемдесет лева/ за всяко едно от децата, считано от датата на подаване на исковата молба, постановил е промяна на фамилното име след развода по отношение на въззиваемата страна, и е осъдил страните да заплатят държавната такса и сторените разноски по производството.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за отмяна на постановеното първоинстанционно решение, в частта му относно произнасянето по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както по отношение на предоставяне упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца, респ. определяне на 1 режим на лични отношения с другия родител и заплащане на месечна издръжка в полза на всяко едно от децата, така и по отношение предоставяне ползването на семейното жилище, поради неправилност на изводите на съда, съобразно събраните по делото доказателства. Във въззивната жалба са изложени съображения и за нарушение на материалния и на процесуалния закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Излагат се съображения, касаещи осъществения от първоинстанционния съд доказателствен анализ, обуславящ неправилно установена фактическа обстановка, въз основа на която съдът е извел погрешни правни изводи по същество на делото. С така подадената въззивна жалба се иска изменение на първоинстанционния съдебен акт в обжалваните му части, като се претендира, че разривът в брачната връзка между страните е настъпил изключително и само по вина на въззиваемата, отправя се искане за предоставяне упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца, на въззивната страна, респ. определяне на режим на лични отношения с въззиваемата страна, както и осъждане на последната да заплаща месечна издръжка в полза на децата. Оправя се искане за предоставяне ползването на семейното жилище на въззивната страна. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е определил началната дата, от която е осъдил въззивника да заплаща издръжка в определения размер в полза на всяко едно от децата, и е допуснал предварително изпълнение на съдебния акт в тази негова част.

В подадения в рамките на законоустановения срок, отговор на въззивната жалба, въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба като счита, че така наведените пороци на първоинстанционния съдебен акт, в обжалваните му части, са неотносими, тъй като касаят аргументите на съда във връзка с осъществения доказателствен анализ. Поддържа, че първоинстанционният съд в пълнота е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях, правилно е установил фактическата обстановка и е мотивирал своите правни изводи. Изразява становище за неоснователност на твърденията на въззивната страна, досежно обстоятелството, че дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка, е настъпило единствено и само по вина на въззиваемата, като оспорва всички изложени фактически констатации, изложени в подадената въззивна жалба, както и в хода на производството пред първоинстанционния съд. Подробни съображения са изложени и във връзка с отправеното искане за предоставяне упражняването на родителските права в полза на въззивника, придружени с подробен доказателствен анализ. Счита, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е предоставил ползването на семейното жилище на въззиваемата, предвид обстоятелството, че в полза на същата е определено упражняването на родителските права спрямо родените от брака, деца.

Правилно първоинстанционният съд е определил и началният момент, от който е осъдил въззивника да заплаща издръжка в полза на всяко едно от децата, тъй като по делото няма данни същият да е осигурявал грижа и материални средства след тази дата. В тази връзка, отправя искане за 2 потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като правилен и законосъобразен, в обжалваните му части. Претендира заплащане на сторените в хода на настоящото производство, разноски.

В рамките на проведените пред настоящата инстанция, открити съдебни заседания всяка една от страните се явява лично, както и с упълномощен представител. Въззивната страна, в т.ч. и чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, поддържа доводите, изложени във въззивната жалба. Въззиваемата, лично и чрез своя процесуален представител, по същество поддържа съображенията в отговора на въззивната жалба.

По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея, съображения, както и с оглед становищата им, заявени в хода на проведеното открито съдебно заседание, при преценка на събраните в хода му - писмени и гласни доказателства, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.

Подадена е искова молба от Б. В. Б. с ЕГН **********, с която същият е поискал от съда да прекрати съществуващата брачна връзка между него и съпругата му - ИВ. М. Б. с ЕГН **********. Ищецът твърди, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка по вина на съпругата му. Същата поддържала извънбрачни отношения с друго лице, като започнала открито да демонстрира съществуването им пред трети лица, в т.ч. пред самия ищец и пред двете им деца. Между ищецът и ответницата били преустановени всякакъв вид общуване и контакти, присъщи на тези в нормалната семейна среда, като двамата съжителствали заедно с децата си в съсобственото им семейно жилище, находящо се в гр. В. Т., ул. “Др. Ц.” № .., като си били поделили ползването на отделните помещения. Поради настъпило влошаване на взаимоотношенията между ищецът и ответницата, в т.ч. образувано от последната съдебно производство по Закона за защита от домашното насилие и с цел избягване на допълнително обтягане на отношенията между съпрузите, ищецът се изнесъл от семейното жилище и заживял на квартира в гр. В.Т., считано от месец март 2021г.

Ищецът твърди още, че съпругата му ИВ. М. Б. не полагала достатъчно грижи за общото им домакинство, в т.ч. за децата, като основните и непосредствени грижи за тях били осъществявани от него. Твърди още, че именно той е осигурявал и материалната грижа и издръжка на семейството, като се налагало през определени периоди да полага труд на две места, както и да работи в чужбина. Твърди, че е по-пригодният от двамата родители, като разполага както с необходимите материални условия, така и с личностни качества, за да осигури непосредственото отглеждане и възпитание на двете 3 им, родени от брака деца - Кристиан Б. Б. с ЕГН ********** и Емилия Б. Б. с ЕГН **********, като отправя искане съдът да предостави упражняването на родителските права спрямо децата на него, респ. да определи подходящ режим на лични отношения с ответницата, както и да осъди последната да заплаща месечна издръжка на всяко едно от двете деца - по 200 лв. за детето Кристиан Б. Б. и по 180 лв. за детето - Емилия Б. Б.. Отправя искане съдът да му предостави и ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Велико Търново, ул. “Др. Цончев” № 13.

В постъпилия отговор на исковата молба, ответницата ИВ. М. Б., не оспорва, че бракът и с Б. В. Б. е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде прекратен. Твърди, че вината за разрива в брачната им връзка е настъпила единствено по причини, свързани с личността и отношението на ищеца.

Излагат се подробни фактически твърдения относно дезинтересирането на ищеца от семейните отношения, както и от полагането и споделянето на грижите за домакинството и децата, в т.ч. осигуряването на средства за материална издръжка. Ответницата твърди, че съпругът й Б., също е поддържал интимни отношения с други лица по време на съществуване на брачната им връзка, като същият се държал пренебрежително към нея, отсъствал от дома им и пр.

Ответницата твърди, че от раждането на децата, тя е била родителят, ангажиран с тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, като и понастоящем това е така. Твърди, че полага необходимите ежедневни грижи за домакинството, като осигурява на двете деца спокойна и защитена среда, в която същите да растат и да се развиват според своите потребности.

Поддържа, че притежава и материални средства, с които да осигури непосредствената издръжка на децата. Претендира, че тя е по - пригодният от двамата родители, като с оглед на обстоятелството, че същата е майка на децата, както и предвид твърденията й че именно тя преимуществено е осъществявала непосредствените грижи и възпитанието на децата, упражняването на родителските права спрямо двете, родени от брака деца Кристиан Б. Б. и Емилия Б. Б., следва да се възложи на нея, като се определи конкретно посочен от ответницата подходящ режим на лични отношения на децата с ищеца, последният бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер от по 180 лв. за всяко едно от двете деца, да й се предостави ползването на семейното им жилище, находящо се в гр. Велико Търново, на посочения вече адрес, както и да бъде възстановено предбрачното й име “С.”.

Предявени са обективно кумулативно съединени брачни искове с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3, чл.53, чл.56, ал.5, както и иск с правно основание чл.59, ал.2, всичките от СК.

След преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на страните, изложени в подадената искова молба и отговора на същата, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът и ответницата имали валидно сключен граждански брак от 05.05.2007г., което обстоятелство се установява представеното удостоверение 4 за сключен граждански брак, серия и номер ГБ 000078. От брака си двамата имат общо родени две деца - К. Б. Б. и Емилия Б. Б., видно от представените удостоверения за раждане на всяко едно от двете деца. Страните живеели заедно с двете си деца, в съсобствено жилище, находящо се в гр. В. Т., ул.

“Др. Ц.” № .. С течение на времето в съпружеските отношения между ищецът и ответницата настъпил разрив, като всеки един от двамата обвинява другия за изчерпването на брачната връзка от присъщото й съдържание на взаимна обич, разбирателство и споделяне на грижите за семейството. Постепенно това довело до нетърпимост в тяхното ежедневие и съвместен живот, като за да могат да съжителстват в семейното си жилище заедно, си били поделили ползването на различните помещения. Неразбирателството между съпрузите ескалирало с образуването на дело по Закона за защита от домашното насилие. През месец март 2021г., ищецът се изнесъл от семейното жилище, като се установил на квартира в гр. В.Т.. Понастоящем и двете деца продължават да живеят със своята майка - ответницата Б., в семейното жилище на страните, като същата полага непосредствените грижи за тях.