Решение № 308 от 28.04.2023, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 561/2023
- Вид
- Решение № 308
- Подписан
- 28.04.2023
- В сила
- 30.05.2023
- Състав
- Боян Пенев Войков
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 2, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 74, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 308 гр. Русе, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520200561 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Н. К., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. М. Д. от АК – Русе, със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 23-1085-000282/10.02.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и наказание „глоба“ в размер на 120 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за четири месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно като издадено в нарушение на процесуалните правила. Оспорва изцяло описаната фактическа обстановка в АУАН и НП за извършване на нарушението, като твърди, че не е извършвал административното нарушение, описано в НП. Признава, че на посочената в АУАН и НП дата и час с личния си автомобил съборил две ограничителни колчета, но това се случило в гр.
Русе, на ул. „Христо Данов“ до Националното училище по изкуствата „Проф.
Веселин Стоянов“ – Русе. Предвид на това наказателното постановление 1 следвало да бъде отменено като незаконосъобразно, защото при издаването му била допусната съществена непълнота и неяснота при описанието на нарушението, както и в АУАН, представляващо процесуално нарушение по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, които задължавали актосъставителят и административнонаказващият орган да опишат нарушението като посочат всички елементи от състава му, датата и мястото където е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност, ако съдът не счете, че санкционният акт следва да бъде отменен, моли за намаляване на наложеното наказание по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – лишаване от право да се управлява МПС за срок от 4 месеца, тъй като административнонаказващият орган не изложил мотиви защо го налага с такъв срок.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощения защитник адв. М. Д., която поддържа жалбата. Счита, че от извършения оглед на веществените доказателства се установява деянието да е осъществено от водач на сив автомобил, но с неустановен регистрационен номер и марка. От видеозаписите на кръстовището между ул. „Христо Г. Данов“ и ул. „Пирот“ се установявало в същия времеви период да се е движил сив на цвят автомобил. Дори и да се приемело, че това бил управляваният от нейния доверител лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ***, то от тези записи не се установявало твърдяното нарушение, за което е повдигнато административното обвинение.
Не било доказано по никакъв начин, че часовете на двете камери били синхронизирани с националното време, за да се установи Административнонаказващият орган началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 08.03.2023 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 23.02.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
2
Наказателно постановление № 23-1085-000282/10.02.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе е издадено против С. Н. К. за това, че на 02.01.2023 г., около 04,50 ч в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Олимпи Панов“ и ул. „Александровска“, като водач на лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ***, в условията на ясно време и осветен пътен участък, управлявайки това МПС негова собственост, извършил следните нарушения: 1) в качеството си на водач не съобразил скоростта си на движение с релефа на пътното платно, в резултат на което го напуснал вдясно по посока на движението, качил се на тротоара и съборил два броя ограничителни колчета (тротоарни), причинявайки ПТП с материални щети; 2) като участник в ПТП с материални щети не останал на място да установи щетите и последиците от произшествието.
От разпита на актосъставителя и останалите свидетели по делото – полицейски служители, огледа на веществените доказателства – видеозаписи, както и от другите приложени по делото доказателства, се установи следната фактическа обстановка:
На 02.01.2023 г., около 04,50 ч, жалбоподателят К. управлявал своя лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *** по улиците на гр. Русе, като в този времеви диапазон се движел по ул. „Олимпи Панов“ в центъра на града. В процесния лек автомобил жалбоподателят пътувал заедно с още едно неустановено по делото лице, което се возело на предната дясна пасажерска седалка. Несъобразявайки своята скорост с релефа на пътя, а именно наличието на десен завой, както и изпъкнала неравност, създадена с цел да ограничи скоростта на преминаване на автомобилите, пресичащи пешеходната ул. „Александрова“, водачът К. излязъл вдясно по посока на движението, качил се на тротоара и съборил два броя ограничителни колчета.
След това К. успял да влезе обратно в рамките на платното за движение на ул.
„Олимпи Панов“ и продължил движението си на север към Национално училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ и като наближил кръстовището на ул. „Христо Г. Данов“ с ул. „Пирот“ в близост до това училище, спрял, и заедно с неговия неустановен пасажер излезли, огледали автомобила, след което се качили обратно и продължили движението си.
Нито водачът, нито неговият пътник не се върнал на мястото на произшествието, а именно кръстовището на ул. „Олимпи Панов“ с ул.
„Александровска“ да огледат и установят дали са нанесени щети по 3 обществената пътна инфраструктура.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
По отношение на авторството на деянието се събраха достатъчно доказателства, които водят до един единствен и обоснован извод, че точно жалбоподателят К. е извършил нарушението. Този извод съдът направи въз основа на приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и от разпитаните по делото свидетели.
В настоящото дело на жалбоподателя К. му е вменено извършването на две административни нарушения. За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, е необходимо санкционираното лице да е причинило пътнотранспортно произшествие (ПТП), управлявайки превозно средство с несъобразена скорост. В този смисъл това дали една скорост се явява съобразена следва да се определи по правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, която разпоредба изброява обстоятелствата, които водачът следва да вземе предвид когато избира скоростта си на движение. Съгласно § 6, т. 30 ДР на ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В настоящия случай административнонаказващият орган е посочил, че причинените щети се изразяват в съборени два броя ограничителни (тротоарни) колчета. Същите са в причинно-следствена връзка с поведението 4 на водача К. и във връзка с нарушаване правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно несъобразяване скоростта си на движение с релефна пътното платно.
Всяка скорост, която не позволява на водача да намали скоростта и да спре пътното превозно средство, като по този начин е станал причина за осъществяване на пътнотранспортно произшествие, независимо че в същото няма друг участник, е несъобразена скорост и с това е извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Видно от обстоятелствата по делото при движение с пониска скорост деянието неминуемо е щяло да бъде избегнато, доколкото водачът К. е щял да реагира своевременно на излизането на автомобила от пътното платно или е щял да предприеме действия по спиране и причиняването на вредите е щяло да бъде избегнато.
Неотговарящи на действителната фактическа обстановка остават наведените в жалбата твърдения, че не е установено мястото на извършване на нарушението или че събарянето на ограничителните колчета е станало до Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“. От приобщените чрез оглед веществени доказателствени средства се установиха видеозаписи от кръстовището между ул. „Христо Г. Данов“ и ул. „Пирот“ в непосредствена близост до Националното училище по изкуствата „Проф.
Веселин Стоянов“. От тях е видно, че липсват ограничителни колчета на това кръстовище, както и че нарушителят спира управлявания от него лек автомобил да установи дали има последици по него, след което продължава движението си. Не бяха наблюдавани действия по събаряне на поставени колчета в близост до Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“.
Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че от веществените доказателства – видеозаписи, не се установява по категоричен начин превозното средство, с което е извършено нарушението. По делото са приобщени записи от три видеокамери – две разположени на пл. „Хан Кубрат“ и една на кръстовището между ул. „Христо Г. Данов“ и ул. „Пирот“ в непосредствена близост до Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“. Безспорно в първите два видеозаписа не може да се идентифицира конкретна марка и регистрационен номер на превозното средство, но на видеозаписът от кръстовището между ул.
„Христо Г. Данов“ и ул. „Пирот“ в непосредствена близост до Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ се вижда ясно, че 5 автомобилът е „Тойота Корола“ с рег. № ***. На същия видеозапис може да се наблюдава движението на този автомобил как слиза от тротоара, макар и извършвайки това движение да се намира на дистанция от около 70 метра от камерата. Това негово движение съвпада с наблюдаваното движение на сив автомобил, който е визуално идентичен, по ул. „Олимпи Панов“ до пл. „Хан Кубрат“, който се качва на тротоара и събаря два броя ограничителни колчета и продължава движението си в посока ул. „Христо Г. Данов“. Неоснователни са твърденията, че камерите не били синхронизирани с националното време.
Видно от приобщените видеозаписи се касае за едно и също деяние, извършено посредством едно и също превозно средство, като това, в съчетание на дадените свидетелски показания, е достатъчно да установи по безспорен начин времето на извършването, както и че деянието е осъществено именно от водача на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ***. В хода на извършената полицейска проверка е установено, че именно жалбоподателят К. е управлявал процесното МПС.
От обективна страна водачът К. не е съобразил скоростта си на движение с релефа на пътното платно – наличието на завой и поставени изкуствени неравности за ограничение на скоростта, в резултат на което го е напуснал вдясно по посока на движението, качил се е на тротоара и е съборил два броя ограничителни колчета, като с това деяние е причинил ПТП с материални щети – съборени два броя ограничителни колчета. От субективна страна деянието е извършено при небрежност като форма на вината. Водачът не е предвиждал настъпването на ПТП, но ако е съблюдавал правилата за движение и по-точно правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП относно скоростта е щял да избегне причиняването му. Не са събрани доказателства водачът да е бил в невъзможност да премине с по-ниска скорост през този участък от пътя или да спре, следователно едновременно е могъл и е бил длъжен (по силата на закона) да предвиди обстоятелството, че преминавайки с несъобразена скорост е можел да излезе от очертанията на платното за движение, да се качи на тротоара и да събори два броя ограничителни колчета.