Решение № 2930 от 31.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2930 гр. С., 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20251110207092 по описа за 2025 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на подадена жалба от „*********“ ЕООД, чрез управителя С. Х. Р., чрез адв. Ек. В. – АК-П. срещу електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия „Г”, № 0039868 на СДВР, а именно такова по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане (КЗ), с който на осн. чл.638, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, във вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв.

С жалбата се твърди, че при издаване на електронния фиш не са спазени разпоредбите на процесуалния и материалния закон, като извършеното не е надлежно документирано, порочна формата и липса на законни реквизити.

Твърди се липса на описание на изпълнителното деяние, не били спазени изискванията на Наредба №8121з-532, както и се излага, че са налице основанията на чл.28 от ЗАНН. Налагането с електронен фиш на „глоба“ на юридическо лице (ЮЛ) е в противоречие с разпоредбата, че се налага само на физически лица. За същото нарушение била наложена имуществена санкция с електронен фиш, серия „Г“ №39867 в размер на 2000 лв., извършено също на 16.12.2021 г., но в 13:16 ч., доколкото фиша е връчен на 03.04.2025 г., а нарушението е извършено на 16.12.2021 г., то било отпаднало правото на държавата да търси отговорност за нарушението. Моли се за отмяна на ЕФ.

1

Претендират се разноски. Приложен е договор за правна защита и съдействие за заплатена сума от дружеството на адвокат в размер на 600 лв.

За жалбоподателя в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се явява процесуален представител. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, в които се излагат съображения за оставяне на жалбата без уважение и за постановяване на решение, с което да бъде потвърден изцяло електронния фиш като законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на претендирано, ако такова се прави от жалбоподателя.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

Съгласно справка от КАТ собственик на товарен автомобил „****** 35 13 ******”, с ДК № ********, е „*********“ ЕООД.

Приложена е към жалбата застрахователна полица за МПС с рег. № *******от 16.12.2021 г., 12:50 ч.

От приложена към жалбата справка от Гаранционен фонд, от която се установява, че към 16.12.2021 г. 17:05 ч. МПС с рег. № ******* има активна застраховка „Гражданска отговорност“, с начална дата на покритие 16.12.2021 г. 12:50 ч.

Приложена е към административнонаказателната преписка справка от Гаранционен фонд, от която се установява, че към 16.12.2021 г., 22:53 ч. МПС с рег. № ******* има активна застраховка „Гражданска отговорност“, с начална дата на покритие 16.12.2021 г. 12:50 ч.

Приложено е удостоверение на Български институт по метрология за одобрен тип средство за измерване тип m*SpeeDet 2D, №18.02.5133 BG 18 5133, издаден на 20.02.2018 г. и със срок на валидност 20.02.2028 г., както и допълнение от същия институт №18.07.5133.1, с дата на издаване 31.07.2018 г., със срок на валидност 20.02.2018 г.

Издаден бил и връчен електронен фиш на СДВР, серия „Г“ №0039868 срещу „*********“ ЕООД, за това, че на 16.12.2021 г. в 10:53 ч. на Подбалкански път, с посока от с. Д. Б. към с. Г. м., преди разклона за гр. Е. П., 2 с АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО за МПС товарен автомобил „****** 35 13 ******”, с ДК № ********, за което е установено нарушение на КЗ, заснето с АТСС или система №SD2D0030, съставляващо нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 2000 лв.

Издаден бил електронен фиш на СДВР, серия „Г“ №0039868 срещу „*********“ ЕООД, за това, че на 16.12.2021 г. в 10:53 ч. на Подбалкански път, с посока от с. Д. Б. към с. Г. м., преди разклона за гр. Е. П., с АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО за МПС товарен автомобил „****** 35 13 ******”, с ДК № ********, за което е установено нарушение на КЗ, заснето с АТСС или система №SD2D0030, съставляващо нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Съгласно справка на О „ПП“-СДВР е, че бил установен софтуерен проблем в печатната форма на електронен фиш, серия „К“ в случаите, в които същия е издаден на юридически лица, а с новата версия 2.0.12 на мобилното приложение на АИС ПП проблемът е отстранен и до 15.04.2025 г. да се считало, че издаденото по утвърден от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш е отпечатания от електронната система АИСАНД.

Приложена е Заповед №8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи с приложен образец.

Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства, като логични и непротиворечиви, като не е необходимо да се посочва кои от тях се кредитират и защо. Не са взети предвид като неотносими приложените доказателства към жалбата относно настъпила смърт на физическо лице, негови наследници и прехвърляне на дялове на дружество, тъй като се касае за настъпили събития много преди претендираното административно нарушение.

Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, приема се, че жалбата е в срок, тъй като е 3 посочена дата на връчване на електронния фиш 03.04.2025 г., а жалбата е подадена, видно от поставения печат на 23.04.2025 г., като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (редакцията към датата на нарушението), когато нарушението е установено и заснето с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш, с който се налага глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Определено е какво следва да бъде съдържанието на електронния фиш, който следва да има следните реквизити: териториална структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане.

В допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена дефиниция, относно това що е електронен фиш (§6, т.63 ): „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”.

Изхождайки от горните разпоредби, както и като взе предвид установената от събраните доказателства, в хода на съдебното следствие, фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда наличие на подпис на издателя на електронния фиш, поради което липсата на такъв, конкретен издател не е процесуално нарушение.

Съгласно сочените в ЕФ правни основания и в частност с разпоредбата на чл.483, ал.1 ЗК е вменено следното задължение: „Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: „притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор“.

Според чл. 638, ал. 4 КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма 4 сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

Съгласно ал.1, т.2 на чл.638 КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: имуществена санкция от 2000 лв.

– за юридическо лице или едноличен търговец. В нормата на чл.461, т.1 КЗ е визирано, че задължителни застраховки са: 1. „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“.

Събраните доказателствата по делото безспорно установяват, че на посочените в ЕФ дата, час и място, както и че към процесната дата жалбоподателят е собственик на автомобила.

Но от събраните и кредитирани доказателства не се установява, че към момента на твърдяното нарушение – 16.12.2021 г., е установено по несъмнен и безспорен начин твърдяното административно нарушение в атакувания ЕФ.

Това е така, доколкото се твърди, че същото е установено с техническо средство/система№SD2D0030. За същата не са представени доказателства, че е годна да установява конкретния тип административни нарушения. Касае се за одобрен тип пътна радарна система. Поради което техническото средство не е одобрено да установява конкретния вид нарушения по КЗ. ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП – „Електронният фиш съдържа... описание на нарушението...“, към който препраща чл.647, ал. 3 КЗ.

В ЕФ липсва изложена каквато и да било фактология относно извършеното нарушение.

Ето защо АНО е следвало да приложи общите правила на административно-наказателното преследване и да състави АУАН, въз основа на който да издаде НП, като в административно-наказателното производство за веществено доказателствено средство да бъдат използвани снимките от АТСС, ако има такива, тъй като не са прилагани към административнонаказателната преписка, по аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Допуснатото нарушение е съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени никакви 5 правнорелевантни факти, по които то следва да се защитава, поради което на същото не е ясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му.

От друга страна, нарушението не дава възможност на съда да прецени дали деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството – жалбоподател е съставомерно и то именно по цитираната разпоредба, респ. дали е правилно и законосъобразно, наложено наказание.

На следващо място има издадени два фиша с един и същи номер и с едно и също описано административно нарушение, правна квалификация и разпоредби, въз основа на които е наложено административно наказание, но с различни по вид санкции. Така връчения електронен фиш серия „Г“, №0039868 е с наложена глоба на „*********“ ЕООД в размер на 2000 лв., а приложения към административнонаказателната преписка електронен фиш серия „Г“, №0039868 е с наложена имуществена санкция на „*********“ ЕООД в размер на 2000 лв. Недопустимо е за едно и също административно нарушение да се издават два фиша под един и същи номер с различни по вид санкции. Както правилно е отбелязано в жалбата, доколкото връчения електронен фиш е с наложена санкция „глоба“, то такава е недопустимо да бъде налагана на юридически лица. Лицето, което е подведено под административнонаказателна отговорност няма как да предполага и знае за софтуерен проблем на издотеля на фиша. В случая този електронен фиш, срещу който се подава жалба и му е връчен е с неправилно приложение на санкцията, а именно вместо „имуществена санкция“ „глоба“.