Решение № 1739 от 23.07.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1739

Перник, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора АЛБЕНА ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХРИСТОВА канд № 20267160600405 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба подадена от С. З. Ц., [ЕГН], с адрес за кореспонденция [населено място], [улица], ет. **, ап. * против Решение № 1*** от ***.03.2026 г., постановено по АНД № 19**/2025 по описа на Районен съд - П***.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 9**** от ***.10.2025 г., издадено от началник отдел „О*********, оправомощен със Заповед № РД-11-12***/10.10.2025 г. на председателя на У*** на А***, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 53 от ЗАНН, на С. З. Ц. е наложено административно наказание глоба в размер 3000 лева /1533, 88 евро/, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № ***/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, извършено на ***.10.2025 г..

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, като основният развит довод е, че водачът на извънгабаритно или тежко пътно превозно средство не носи отговорност за липсата на разрешение за движение, тъй като съгласно Наредба № 11 на МРРБ задължението за издаване и притежаване на разрешението е на превозвача или собственика на превозното средство. Посочва се, че водачът няма правомощие да подава заявление за разрешение и не може да изпълни изискванията, предвидени в наредбата. Твърди се, че санкцията е наложена на неправилния субект, като според закона отговорността следва да бъде понесена от собственика, превозвача или друго длъжностно лице, отговорно за снабдяването с необходимите документи. Допълнително се излагат аргументи, основани на правото на Европейския съюз – Директива 1999/62/ЕО и практиката на Съда на ЕС, според които санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според жалбоподателя наложената фиксирана и максимална глоба нарушава принципа на пропорционалност, тъй като не отчита конкретната тежест на нарушението и води до прекомерна административно-наказателна репресия.

Искането е за отмяна на съдебния акт и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, депозира отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и намира първоистанционното решение за правилно, обосновано и законосъобразно, и като такова моли същото да бъде оставено в сила.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител, като с представени писмени бележки поддържа наведените в касационната жалба доводи, че отговорността за снабдяване с разрешение и за движението на извънгабаритно и/или тежко ППС е на превозвача или собственика, а не на водача, както и възражението за несъразмерност на санкционната уредба с оглед принципа на пропорционалност по правото на ЕС. С тези съображения поддържа искането си за отмяна на въззивното решение и на наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба - началник на отдел О*** към Д*** при А**, редовно призован, не се явява, за представител изпраща юрисконсулт Т., която оспорва касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоистанционния съд, като правилно, обосновано и законосъобразно, по съображения подробно изложени в отговора на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - П*** счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд - П*** като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна по следните съображения:

Предмет на въззивно оспорване пред районния съд е Наказателно постановление № 9*** от ***.10.2025 г., издадено от началник отдел „О**** оправомощен със Заповед № РД-11-1***/10.10.2025 г. на председателя на У*** на А**, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 53 от ЗАНН, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер 3000 лева /1533, 88 евро/, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, извършено на 10.10.2025 г..

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 10.10.2025 г. в 09:35 часа на път АМ С., км 30+600 на пътен възел Б*** в посока Д*** - [населено място], е извършена проверка от Е. Л. С. – главен инспектор в дирекция "А****", в присъствието на свидетеля М. И. Н., при която е установено, че С. З. Ц. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, [Марка], модел ЦФ ***, с рег. № [рег. номер], като в хода на извършената проверка с установено, че той, в качеството на водач, извършва превоз на фракция 0-63, видно от кантарна бележка № 24****/10.10.2025 г. Направено е измерване с изправно техническо средство – електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № 020***и ролетка № 1304/18/5м/ и е констатирано следното: при измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 36. 100, т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в" от Наредбата, като превишаването е с 17.100, т. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

За деянието е съставен АУАН № 00****/**.10.2025 г. 92**/29.12.2022 г., в който е описана същата фактическа обстановка. Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал със забележка, че кантара е поставен в активна лента. Въз основа на акта и представените материали административнонаказващият орган издал срещу С. З. Ц. Н. постановление № 9*** от ***.10.2025 г., което било предмет на разглеждане в съдебното производство по АНД № 1***/2025 г. по описа на Районен съд – П***.

За да постанови обжалваният съдебен акт въззивният съд е приел, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по издаването на АУАН и НП. Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Обвинението е формулирано ясно и разбираемо, а отразените фактически обстоятелства, са достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя, както за формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено прецизно. В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно са записани датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на ППС, посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко и за него са приложими нормите на Наредба № 11/2011г. на МРРБ. Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед установените параметри на ППС, водачът не е имал право да се движи, тъй като направените измервания са надвишавали нормите по чл. 7 от Наредбата. Приел е, че правилно е приложена и административно наказателната норма - чл.177 ал.3 т.1 предл. 3 от Закона за движение по пътищата, тъй като именно тя е относима към описаното нарушение, доколкото предвижда наказване на физически лица, нарушили визираните в нормата разпоредби, в т.ч. тази на чл.139 ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за нарушаването на които е привлечен към административно наказателна отговорност и жалбоподателя. Като е изложил съответни разсъждения в тази насока е потвърдил наказателното постановление, и в полза на ответника е присъдил разноски.

Решението е неправилно.

Пред настоящата касационна инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в касационната жалба оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд – П**** фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.

Не се споделят правните изводи на решаващия първоинстанционен състав довели до потвърждаване на наказателното постановление.

В процесното НП отсъства един, макар и отрицателен, главен съставомерен елемент от състава, който обаче трябва също да бъде съзнаван, а именно кой документ е следвало да съпътства управлението при превишените норми, защото редът изисква разрешение за специално ползване или само разписка за платена такса. Съгласно приложената санкционна норма на чл. 177, ал. 3, т.1 от ЗДвП в приложимата към момента на нарушението редакция: Наказва се с глоба 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството;

Съгласно нормата на чл.8, ал.5 от Наредба№***/03.07.2001г. на МРРБ на извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите по чл. 14 ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II. Според чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от 3.7.2001 извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.

В останалите случаи, извънгабаритните ППС или състав от ППС с размери над посочените в чл.14, ал.3 от Наредба №***/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства /тоест, с натоварване повече от 30% от допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина – над 3,30 м, височина – над 4,30 м, и дължина - над 22 м/, могат да се движат по пътищата на България след издадено по реда на чл.14 ал.1 и ал.2 от Наредба №**/03.07.2001г. на МРРБ разрешително по чл.8 ал.2 от цитираната наредба от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР).