Определение № 3687 от 16.11.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3687

Окръжен съд – Варна

09.11.2020 г.

Град Варна

II състав

На 09.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100503078 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 268933/29.09.2020 г., депозирана от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Даниел Стайков Пашов, действаща, чрез юрисконсулт Б. Й. , срещу Решение № 260275 от 10.09.2020г., постановено по гр. д. № 17514 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 31 съдебен състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, въззивникът е осъден да заплати на В. К. Т. с ЕГН ********** от гр. Варна, ул. “Петър Алипиев“ № 5, ет. 1, ап. 4 сумата от 445.59 лв. /четиристотин четиридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден /нощен/ труд общо за периодите 25.10.2016г. до 31.03.2017г., от 1.07.2017г. до 31.09.2017г. и от 1.04.2019г. до 31.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.140 ал.1 във вр. с чл.143 ал.1 от КТ във вр. с чл.187 ал.6 от ЗМВР.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 273559/15.10.2020г. от въззиваемия В.

К. Т. , действащ чрез адвокат Симеон Тодоров.

По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.

Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

1

По доклада на въззивната жалба и отговора:

Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Въззиникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – НСОРЗ, относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззиника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Отделно дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време (8 часа) и нощно такова (8 часа) дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред.

Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън установеното работно време.

Сочи, че в конкретния случай не е имало действаща нормативно уредба – нито закон, нито акт на МС, която да допуска преобразуване на отработените часове. Въззивникът твърди, че ЗМВР е специален закон, който урежда статута на държавните служители в министерството, като по никакъв начин не ги дискриминира по отношение на останалите работници и служители, а напротив, дава им допълнителни права и обезщетения.

Областна дирекция на МВР – гр. Варна моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, както и да бъдат присъдени в нейна полза сторените съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемият моли за оставянето и́ без уважение, за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди, че липсата на изрична норма за преобразуване на положения нощен труд в дневен не следва да се тълкува като законова забрана за преизчисляване, а представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределението на работното време. Сочи, че при наличието на такава непълнота, същата следва да бъде запълнена по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, като се приложат общите правила на НСОРЗ и по-конкретно чл. 9, ал. 2 от същата, в който е определена методологията за превръщането на нощните работни часове в дневни. Твърди, че правилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 9г от Наредба за работното време, почивките и отпуските за процесния период, тъй като цитираната разпоредба е неотносима към конкретния спор. Намира така направеното искане за прилагане на нормата на чл. 9г от НРВПО за преклудирано, тъй като е направено за пръв път с въззивната жалба.

Страните не са направили доказателствени искания пред настоящия съдебен състав.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 268933/29.09.2020 г., депозирана от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Даниел Стайков Пашов, действаща, чрез юрисконсулт Б. Й. , срещу Решение № 260275 от 10.09.2020г., постановено по гр. д. № 17514 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 31 съдебен състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 3078/2020 г. на ОС-Варна за 16.12.2020 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3