Решение № 100 от 09.07.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. В., 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП при участието на секретаря ВБЙ като разгледа докладваното от АМП Гражданско дело № 20241300100413 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от К. Г. Г. с ЕГН: **********, като майка и законен представител на детето Ц. Н. С., ЕГН: **********, и двамата от с.Ч., обл.В. и със заявен съдебен адрес: гр.В., ***, чрез адв.-пълномощник В. М. против „ЗДЕ” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** по предявени искове с правно основание по чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.

Претендират се обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 25 500 лв., частичен иск от 50 000 лв., и обезщетение за имуществени вреди в размер на 180.00 лв., търпени вследствие на ПТП от 20.07.2024г., настъпило в с.Ч., обл. В., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.09.2024г.-датата на която застрахователя е уведомен за настъпване на застрахователното събитие до окончателното плащане, както и направените по делото разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.32 от ЗАдв.

Поддържа се в исковата молба, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на Ц. Н. С., на 2 години.

Твърди се, че на 20.07.2024 г. около 19:20 часа в с.Ч., обл. В., на ул.“АБ“, срещу дом ** е настъпило ПТП, при което л.а. „СС“ с рег.№СА ***, управляван от водача С. Г. Г. е нарушила правилата за движение по пътищата и блъснала малолетното дете Ц. Н. С. и напуснала местопроизшествието. Вследствие на инцидента пострадалото дете е получило телесни увреждания и било транспортирано за лечение в болницата в гр.М.. Твърди се че причина за ПТП е неправомерно поведение на водача Г. и наличие на пряка причинна връзка между деянието на сочения водач и получените от ищеца увреждания.

По случая било образувано ДП №ЗМ-235/2024г. по описа на РУ-Белоградчик, пр.пр.

№2442/2024г. по описа на РП-В., което не било приключило с окончателен акт.

Излага се, че за увреждащия л.а. „СС“ с рег.№СА ***, управляван от водача С. Г. Г. има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.№ BG/07/124000426413, сключена със ЗД “Е.”АД, гр. С., валиден към датата на настъпване на ПТП. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и 1 използването на МПС.

Посочва се, че ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 от КЗ и е предявил претенция за изплащане на обезщетение пред ЗД “Е.”АД, като представил всички документи, с които разполагала. По случая е заведена преписка, по която застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди на пострадалия. Поддържа се, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД „Е.“ АД за причинените неимуществени вреди на ищеца.

Твърди се, че при процесното ПТП пострадалият Ц. Н. С. получил следните телесни увреждания: Счупване на дисталната част на тибията; Остра стресова реакция; Множество охлузвания и насинявания по тялото и крайниците.

Излага се още, че след инцидента на 20.07.2014г. малолетното дете е постъпило за лечение в отделението по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Стамен И.“АД-гр.М. с оплаквания от болки в областта на глезена, оток и палпаторна болка в дисталния край на големия пищял, болезнени движения в дясна глезенна става. След множество изследвания и консултации му е извършено закрито наместване на отделена епифиза тибия; наложена му е гипсова имобилизация, съгласно оперативен протокол №250/367 от 20.07.2024г. След 3дневен престой в лечебното заведение детето е изписано с диагноза: Счупване на дисталната част на тибията, закрито.Дадени препоръки да не натоварва десния долен крайник и да носи гипсовата имобилизация 45 дни.

Твърди се, че по повод на възникнало безспокойство, плачливост, нарушения на нощният сън при пострадалото дете било консултирано със специалист-психиатър на 28.08.2024г. След прегледа му е поставена диагноза: Остра стресова реакция и е насочен към работа с психолог.

При консултация с клиничен психолог било установено: изразен психичен симптом за тревожност и стрес, стереотипни движения с пръстите на ръцете, говорни нарушения с подчертана логоневроза, неразбиране и неориентиране, които изострят психосоматичния статус; вяло и атипично състояние, неспокоен сън. След проведени клинични и психологични изследвания е дадено заключение, че детето е с нарушено общо интелектуално функциониране на фона на нарушена зрително-пространствена преработка, диспраксия, дефицит на вниманието и фиксационния компонент на паметта; нарушения в двигателната сфера, покриващи приомите на ранна дислексия. Дадени са препоръки за психотрапевтична програма- когнитивно-поведенческа терапия РТБО, препоръчано е провеждането на психотерапия, ресурсно подпомагане от специален логопед и при нужда фармакомедикаменти от лекар-специалист. С детето са проведени пет терапевтични сесии при клиничен психолог за подобряване на психичното му и емоционалното състояние, описани в Протокол от психотерапевтична сесия от 31.10.2024г. с диагноза:

Посттравматична стресова реакция.

По повод на персистиращи оплаквания от болки в десния глезен и накуцване с десния крак на 20.09.2024г. отново е извършена консултация ортопед. Дадени били насоки за рехабилитация. През периода от 20.09. до 28.09.2024г. ищеца провел едноседмичен курс на физиотерапевтични процедури.

Твърди се, че в резултат на увреждането, получено от процесното ПТП пострадалото дете Ц. Н. С. търпи силни болки и много страдания. Възстановяването му продължава и понастоящем, не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента пострадалият е получил Счупване на дисталната част на тибията. Получената фрактура на крайника е довела до трайно затруднение на движението на долния крайник за дълъг период от време. Вследствие на травмата е трябвало дълго време да спазва постелен режим, да не натоварва крачето си, имал е ограничени и болезнени движения, оплаквания за болки, като за известен период от време е разчитало на близките си за задоволяване на ежедневните потребности, имал затруднения от битов и емоционален характер, от което изпитвал дискомфорт. Преди процесното ПТП Ц. е бил жизнено и здраво дете, само на 2 години, но след инцидента за дълго време не е можело да се върне към обичайния си динамичен начин на живот, изолирало се е, не е могло да извършва обичайните си занимания с връсниците си.

Детето преживявало тежко неспособността да се движи, да играе и да се включва в детските игри и занимания, тъгувало, че не можело да бъде заедно с връстниците си в ежедневните 2 игри.

Твърди се, че понастоящем Ц. не е възстановен и не може да използва пълноценно крачето си, има ограничен обем на движение на крайника си, бързо се уморява при продължително движение и не може да използва активно крака си в детските игри и занимания. Продължава да изпитва болки в увредената област има нарушения на съня, напрегнат е, страда емоционално и физичски.

Твърди се, че в резултат на процесното ПТП ищцата претърпяла и имуществени вреди в общ размер на сумата от 180.00 лева за изготвяне на психологичен статус и работа с психолог, които също следвало да му бъдат възстановени.

Излага се, че претърпените от него неимуществени и имуществени вреди следва да бъдат компенсирани по справедливост. Вредите на ищеца били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия лек автомобил л.а. марка „С.“, модел „С.", с per. №***, С. Г. Г., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД „Е. ”АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за пострадалия е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените му неимуществени и имуществени вреди.

Претендира се присъждането на законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 12.09.2024г.- датата на която уведомила застрахователя за настъпването на застрахователното събитие съгласно чл.429, ал.З от КЗ до окончателното изплащане на сумите.

Иска се от Съда да осъди ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ДРУЖЕСТВО

Е.” АД да заплати на ищеца Ц. Н. С., чрез неговата майка и законен представител К. Г. Г. сумата от 25 500 лв., частичен иск от сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 180.00 лв., представляваща имуществени вреди, причинени при ПТП настъпило на 20.07.2024г. в с.Ч., обл.В., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.09.2024г. до окончателното плащане. Претендира се присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение за производството на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.

В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.” АД с ЕИК *** е подал отговор на ИМ, чрез юрисконсулт ЙИ, с който по същество оспорва предявените искове за неимуществени и имуществени вреди по основание и размер.

На първо място, не оспорва: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка „С.“, модел „С.", с peг. №*** към датата на ПТП; че ищецът е отправил извънсъдебна претенция до дружеството за претърпени неимуществени и имуществени вреди, по която е образувана щета № 1500125736 от 12.09.2024г.

Твърди, че ищецът по извънсъдебната претенция не е представил всички документи.

С Уведомително писмо с peг. №РК-014-9472/2/24.09.2024г. дружеството поискало от ищеца да представи допълнителни документи, в т.ч. акт за раждане на Ц. Н. С. и банкова сметка, по която да бъде изплатено претендираното обезщетение. В законоустановения срок документите не били представени от ищеца, вследствие на което с Уведомително писмо с peг. №8114/3/12.12.2024г. дружеството отказало изплащането на претендираното обезщетение, на основание чл. 496, ал. 1 от КЗ.

На второ място оспорва наведените в исковата молба факти и обстоятелства, а именно: посочения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП; посочените телесни увреждания на ищеца; наличието на причинна връзка между процесното ПТП и уврежданията на Ц. Н. С.; наличието на противоправно и виновно поведение на водачката С. Г. Г., управлявала л.а. марка „С.“, модел „С.“, с peг. № *** за настъпване на ПТП; претърпените имуществени вреди д а са в причинно- следствена връзка с горепосоченото ПТП.

Навежда възражения за виновно и противоправно проведение на ищеца с твърдение, че вината за настъпване на ПТП е на пострадалия като пешеходец, който е пресичал пътното платно, на място, на което не е имало пешеходна пътека и не е било продължение на тротоар, в нарушение на разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП, като не е пресичал платното 3 за движение по пешеходна пътека, въпреки наличието на такава в близост до мястото на ПТП. Също така твърди, че ищецът-пешеходецът е нарушил разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т.

1 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП, като преди да навлезе на платното за движение, не се съобразил с приближаващия л.а. „СС“, с per. №*** и е навлязъл внезапно на платното за движение.

При условията на евентуалност, че исковете бъдат доказани по основание, оспорва същите по размер като прекомерно завишен - несъответстващи на социално-икономическите условия в страната към датата на ПТП, на обществените разбирания за справедливост, на действително претърпените вреди, на присъжданите от съдилищата обезщетения по сходни случаи.

При условията на евентуалност, че исковете бъдат доказани по основание, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразено чрез действията на неговите родители, и като последица иска намаляване на обезщетението.

Изла, че към момента на ПТП, ищецът е започнал да пресича внезапно платно за движение и без да се съобрази с движещите се автомобили, с което е предизвикал инцидента. Към момента на произшествието, ищецът е бил на 2 години и 7 месеца, което е предполагало върху него да бъде упражняван родителски контрол особено при пресичане на улици и в близост до пътни платна. В този насока сочи съдебна практика - Решение №88 от 12.12.1962г. по гр.д. 83/62г. на ОСГК на ВС., според което разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадало дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен надзор върху него от родителите му.