Определение № 477 от 11.11.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. К. 11.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. II. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № *0255100500329 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.

С определение № 885/08.07.2025 г., постановено по гр.д. № 888/2024 г. по описа на РС – К. е оставено без уважение искане за изменение на решение № 123/21.03.2025 г., постановено по гр. д. № 888/2024 г. по описа на РС-К. в частта за разноските, инкорпорирано в молба вх. №*75/22.04.2025 г., подадена от името на ответника Е. Ю. Ю..

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател Е. Ю. Ю., който го обжалва чрез своя процесуален представител - адв. Д. М.. В жалбата се сочи, че в договора за правна защита и съдействие поради допусната техническа грешка било изпуснато да се запише, че адвокатското възнаграждение е платено, което не означавало, че хонорарът не е платен, за което се представя разписка за получената сума и декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201 от ЗКПО за дължими данъци. Излага съображения, че уговореният хонорар в размер на 4500 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото и проведените заседания. Сочи, че към 17.07.2024 г., а и в момента, на пазара на адвокатските услуги нямало адвокат, който да се ангажира с хонорар от нула лева. Поради това уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение се явява съобразен с действащия пазар на адвокатските услуги и с фактическата и правна сложност на делото. Моли съда да отмени обжалваното определение, в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл, че не следва да се 1 присъжда адвокатски хонорар в размер на 4500 лв. и сумите за пътни разходи и престой, или съда да определи нужното и полагащо се възнаграждение за осем месечен труд и пътни разноски.

Ответницата по частната жалба Г. А. С., представляван от адв. В. М., е представила отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Излага съображения, че в представения договор за правна помощ и съдействие липсвали данни за заплащане на уговорения хонорар от 4500 лв. Сочи се, че представените към частната жалба доказателства също не можели да удостоверят начин на плащане на договорената сума. Също така сочи, че претендирания адвокатски хонорар е прекомерно завишен. Моли съда да остави без уважение подадената частна жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:

Частната жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.

По същество разгледана частната жалба е неоснователна.

Гр.д. № 888/2024 г. по описа на РС – К. е било образувано по подадена молба за защита от домашно насилие, подадена от Г. Я. С. против Е. Ю. Ю..

С решение № 123/21.03.2025 г. по гр.д. № 888/2024 г. по описа на РС – К. е отхвърлена предявената от Г. Я. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. К. ул.

„Р.К.я” №*, секц.*, ап.* молба против Е. Ю. Ю., ЕГН: **********, с адрес: с.

Г., ул. „Х.Б.“ № * за налагане на мерки за закрила от домашно насилие спрямо нея. Обезсилена е издадената в полза на Г. Я. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.

К. ул. „Р.К.я” №*, секц.*, ап.*, Заповед № 13 от 05.07.2024 г. за незабавна защита от домашно насилие, против Е. Ю. Ю., ЕГН: **********, с адрес: с. Г., ул. „Х.Б.“ № *. Също така на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН Г. Я. С. е осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд - К. държавна такса в размер на 25.00 лв., както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на Е. Ю. Ю. сумата от общо 400,00 лв., представляваща направени разноски в производството за вещо лице.

В производството по по гр.д. № 888/2024 г. по описа на РС – К. Е. Ю. Ю. е бил представляван от адв. Д. М., която е представила пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, в който е уговорено адвокатско 2 възнаграждение в размер на 4500 лв., платимо в брой. В графите „платена сума“ и „от които в брой“ на договора не е посочена сума с цифри и думи.

При така установените данни по делото, разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждане на ответника, тъй като не са представени доказателства за заплащането им. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. по тълк. дело № по описа за 2012 г. на ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В представения договор за правна помощ и съдействие няма отразяване, че договореното възнаграждение е било платено в брой, какъвто начин на плащане е бил уговорен. По отношение на представената пред настоящата инстанция разписка, следва да се посочи, че същата не е била представена своевременно до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, породи което същата не може да бъде приета и ценена като доказателство за плащане. Същото се отнася и за представената декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201 от ЗКПО за дължими данъци, в която впрочем няма отразяване на адвокатския хонорар по делото.

Неоснователен е изложеният в частната жалба довод, че поради техническа грешка било изпуснато да се запише, че адвокатското възнаграждение е платено, поради това, че в договора въобще липсва отразяване за платена сума в брой, а не погрешно отразяване на плащането.

Неоснователен е и доводът, че поради неприсъждането му адвокатският хонорар е нула лева. В договора ясно е посочен размера на адвокатското възнаграждение и, ако то не е било заплатено, адвокатът може да търси това възнаграждение по реда на чл.37 от ЗА, както е посочено и в самия договор за правна помощ и защита.

Що се отнася да претендираните пътни разходи, то по делото няма доказателства такива разходи да са били направени и съответно заплатени от ответника Е. Ю. Ю..

Предвид изложеното, обжалваното определение на първоинстанционния съд е правилно, а частната жалба е неоснователна и като 3 такава следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. №

10856/02.10.2025 г. по входящия регистър на РС - К. подадена от Е. Ю. Ю., с адрес с.Г., ул.“Х.Б.“ № *, с ЕГН **********, чрез адв. Д. М., против определение № 885/08.07.2025 г., постановено по гр.д. № 888/2024 г. по описа на РС – К. като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. К. 11.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. II. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № *0255100500329 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.

С определение № 885/08.07.2025 г., постановено по гр.д. № 888/2024 г. по описа на РС – К. е оставено без уважение искане за изменение на решение № 123/21.03.2025 г., постановено по гр. д. № 888/2024 г. по описа на РС-К. в частта за разноските, инкорпорирано в молба вх. №*75/22.04.2025 г., подадена от името на ответника Е. Ю. Ю..

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател Е. Ю. Ю., който го обжалва чрез своя процесуален представител - адв. Д. М.. В жалбата се сочи, че в договора за правна защита и съдействие поради допусната техническа грешка било изпуснато да се запише, че адвокатското възнаграждение е платено, което не означавало, че хонорарът не е платен, за което се представя разписка за получената сума и декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201 от ЗКПО за дължими данъци. Излага съображения, че уговореният хонорар в размер на 4500 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото и проведените заседания. Сочи, че към 17.07.2024 г., а и в момента, на пазара на адвокатските услуги нямало адвокат, който да се ангажира с хонорар от нула лева. Поради това уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение се явява съобразен с действащия пазар на адвокатските услуги и с фактическата и правна сложност на делото. Моли съда да отмени обжалваното определение, в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл, че не следва да се 1 присъжда адвокатски хонорар в размер на 4500 лв. и сумите за пътни разходи и престой, или съда да определи нужното и полагащо се възнаграждение за осем месечен труд и пътни разноски.

Ответницата по частната жалба Г. А. С., представляван от адв. В. М., е представила отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Излага съображения, че в представения договор за правна помощ и съдействие липсвали данни за заплащане на уговорения хонорар от 4500 лв. Сочи се, че представените към частната жалба доказателства също не можели да удостоверят начин на плащане на договорената сума. Също така сочи, че претендирания адвокатски хонорар е прекомерно завишен. Моли съда да остави без уважение подадената частна жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:

Частната жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.

По същество разгледана частната жалба е неоснователна.

Гр.д. № 888/2024 г. по описа на РС – К. е било образувано по подадена молба за защита от домашно насилие, подадена от Г. Я. С. против Е. Ю. Ю..

С решение № 123/21.03.2025 г. по гр.д. № 888/2024 г. по описа на РС – К. е отхвърлена предявената от Г. Я. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. К. ул.

„Р.К.я” №*, секц.*, ап.* молба против Е. Ю. Ю., ЕГН: **********, с адрес: с.

Г., ул. „Х.Б.“ № * за налагане на мерки за закрила от домашно насилие спрямо нея. Обезсилена е издадената в полза на Г. Я. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.

К. ул. „Р.К.я” №*, секц.*, ап.*, Заповед № 13 от 05.07.2024 г. за незабавна защита от домашно насилие, против Е. Ю. Ю., ЕГН: **********, с адрес: с. Г., ул. „Х.Б.“ № *. Също така на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН Г. Я. С. е осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд - К. държавна такса в размер на 25.00 лв., както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на Е. Ю. Ю. сумата от общо 400,00 лв., представляваща направени разноски в производството за вещо лице.

В производството по по гр.д. № 888/2024 г. по описа на РС – К. Е. Ю. Ю. е бил представляван от адв. Д. М., която е представила пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, в който е уговорено адвокатско 2 възнаграждение в размер на 4500 лв., платимо в брой. В графите „платена сума“ и „от които в брой“ на договора не е посочена сума с цифри и думи.

При така установените данни по делото, разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждане на ответника, тъй като не са представени доказателства за заплащането им. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. по тълк. дело № по описа за 2012 г. на ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В представения договор за правна помощ и съдействие няма отразяване, че договореното възнаграждение е било платено в брой, какъвто начин на плащане е бил уговорен. По отношение на представената пред настоящата инстанция разписка, следва да се посочи, че същата не е била представена своевременно до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, породи което същата не може да бъде приета и ценена като доказателство за плащане. Същото се отнася и за представената декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201 от ЗКПО за дължими данъци, в която впрочем няма отразяване на адвокатския хонорар по делото.

Разпечатката съдържа 56 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84edadba-3893-431d-8321-329142bcb032