Присъда № 25 от 18.09.2025, Районен съд - Асеновград

МОТИВИ към присъда №25/18.09.2025г. по нчхд №53/24г. на АРС, ІІІ-ти н.с.

С подадена на 01.02.2024г. от тъжителят П. В. Г. от гр. Асеновград, обл.

Пловдивска частна тъжба против подсъдимия Р. Б. К. от гр.Асеновград, е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал.

1 от НК, а именно затова, че на 18.09.2023 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, на ул.

„Божур“, публично е казал нещо унизително за честа и достойнството на П. В. Г. в негово присъствие му отправил изразите: „Ще ти еба майката, боклук, ще викна хора да те пребият, ще те вържа на стълба и ще те еба до сутринта, докато започнеш да пикаеш кръв“.

С подадената от страна на П. В. Г. частна тъжба е бил предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия К. за заплащане на сумата от 3000лв., представляващи обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на твърдяното за извършено спрямо него на 18.09.2023г. престъпление чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва от 18.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както бе приета и претенцията за заплащане на направените по делото разноски.

Частния тъжител П. В. Г. бе конституиран и в качество на граждански ищец по делото.

В процеса на водено наказателно производство, частният тъжител П. В. Г. се явява лично и заедно с упълномощения от него, като повереник адв. Л. А.-М. от АК Пловдив.

В хода на съдебните прения, адв. М. изразява становище, с което, поддържа изцяло обвинението против подсъдимия, така както е било повдигнато с частната тъжба. Счита същото за доказано по несъмнен начин. При преценката на събраните по делото доказателства, въз основа на техния самостоятелен анализ, адв. М. счита, че подс. К. е осъществил състав на престъплението повдигнато с тъжбата, поради което той следва да бъде признат за виновен. Предвид това, пледира на подс. К. да бъде наложено справедливо наказание. По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, счита същия за основателен и доказан, поради и което моли той да бъде уважен в пълен размер, както и да им се присъдят направените по делото разноски.

Частният тъжител и граждански ищец П. В. Г. подкрепя изцяло становището изразено от неговия повереник.

Защитника на подсъдимия-адв. * И. от АК Пловдив счита от своя страна, че обвинението е останало недоказано и дори опровергано по категоричен начин, поради което К. следва да бъде признат за невинен и оправдан. По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск не взема становище.

Подсъдимия Р. Б. К. счита себе си за невинен, като намира обвинението и предявения граждански иск за абсолютно тенденциозни. Становище му е, че следва да бъде оправдан изцяло.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, писмените и веществени доказателства събрани и приложени по делото, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

Подсъдимия Р. Б. К. е роден на 10.09.1982 г. в гр. Пловдив, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, работещ като заварчик в „Алвекс“ ООД - Асеновград, с ЕГН **********.

Макар и адресно регистриран по лична карта в г*, подс. К. живеел постоянно в къща на адрес *. В същата къща, но друг етаж, живее и св. З. Н. Й., вуйна на подс. К..

Семейството на тъжителя, състоящо се от него самия, съпругата му-св. * Г.а и техните две деца-св. В. П. Г. и Юри П. Г., обитавали втори етаж на съседна къща намираща се на * същата къща, но на първия етаж, живели двамата родители на св. * Г.а-св. * и *

Св. Й. поддържала добри отношения, както с подс. К., а така и с членовете на семейството на тъжителя П. В. Г.. Всички горепосочени лица се познавали от много години, като до датата на инцидента се разбирали много добре. Въпреки, че улица „Божур“ била доста тясна, живеещите в околните къщи хора, успявала до паркират личните си автомобили така, че да не си създават взаимно пречки един на друг.

Св. * е собственик на къща намираща се на същата улица, но на под друг номер, а именно № 3. Той от отдавал къщата си под наем, като в началото на месец Септември 2023г. там живеели св. А. Г. З. и неговата приятелка *. Св. З. бил приятел със св. *, с когото се познавали още казармата. Макар и да не живеел на този адрес, св.

* често посещавал дома на тъжителя П. Г. с когото били приятели.

Св. З. бил в приятелски отношения, както и със св. З. Й., а така и с подс. К., като при нужда последния му помагал с каквото можел. В средата на месец Септември 2023г. св. З. решил да си осигури дърва за огрев, за което потърсил за съдействие подс.

К.. Подс. К. от своя страна се свързал със св. Ю. * Р. от с.Боянци, който се занимавал с доставка на дърва във вид на изрезки. След като разговарял със св. Ю. Р., подс. К. поръчал дърва за св. З., като се разбрали, дървата да бъдат докарани в късния следобед на 18.09.2023г. След като приел поръчката, на 18.09.2023г. св. Ю. Р. натоварил на камиончето си три палета изрезки, като придружен от синовете си-Р. и Здравко Р.и, тръгнал към адреса, даден му от подс. К.. Св. Ю. Р. стигнал до кв. „Горни Воден“, около 19.00 часа, което било вече на смрачаване. Той навлязъл в улица ул.

„Божур“, където вече го чакал св. А. З.. След като камиончето било паркирано в близост до адреса на св.З., св. Ю. Р. се обадил по телефона на подс. К. и му казал да излезе да се видят. Св. Ю. Р. и двамата му сина започнали да разтоварват изрезките на указаното им място, като известно време след приемане на обаждането, навън излязъл и подс. К..

По същото време тъжителя Г., неговата съпруга и баща й-св. * се намирали на двора,където били седнали около една правоъгълно маса и вечеряли. Известно време след това, към тях се бил присъединил и св. *, който им дошъл на гости. Масата на която били четиримата се намирала на около две метра от оградата, която отделяла улицата от двора. Оградата била ниска, така че намиращите се на масата имали възможност да чуват и да виждат случващото се на улицата. По същото време, св. В.

П. Г. се намирал в стаята си, като ползвал отпуск от Военното училище в гр. Долна Митрополия, където бил курсант.

Разтоварването на дървените изрезките отнело известно време, през което навън се стъмнило. След като приключили с разтоварването, св. Ю. Р. и двамата му сина решили да си тръгват и се качили в кабината на камиона. Тъй като мястото било тясно, 2 на св. Ю. Р. се наложило да направи маневра с превозното средство за да излезе напред от улица „Божур“. Потегляйки на заден ход, св. Ю. Р. се възкачил със задните колела, върху наредените отстрани на купчина, облицовъчни каменни плочи тип „тикли“, собственост на тъжителя П. Г.. В резултат от тежестта на превозното средство каменни плочи започнали на хрущят под гумите. Шума от маневрата на камиона и характерния звук от счупването на плочите били възприети от хора от компанията на тъжителя, които били на двора. Тъжителя Г. станал от масата и се насочил към вратата водеща към улицата, като след него излязъл и св. *. Като видял какво се случва на улицата, тъжителя Г. се развикал към шофьора на камиона да спре, тъй като превозното средство продължавало да се движи бавно и да притиска плочите. В същото време се намесил и подс. К., който пък извикал: „Давай бе, давай! Какви камъни! Давай Напред!“. Свидетелят Ю. Р. имал затруднения със слуха и не чул, нито виковете на тъжителя Г., нито тези на подс. К., като продължил с маневрата си назад. Тъжителя Г. вече бил излязъл на улицата, като виждайки, че камиона продължава да се движи назад и да натиска плочите, които силно пукали, извикал: „Абе къде давай, бе човек?

Ще счупи тиклите?“. В един момент, св. Ю. Р. разбрал, че има проблем, като извикал на подс. К., като му казал: „Какво става Р.е?“. Последния от своя страна му отвърнал:

„Нищо, давай бе! Нали свършихме работа, тръгвай!“. Поведението на подс. К. изненадало тъжителя и той, с цел да спре водача, застанал пред кабината и размахал ръце, като извикал, така че да го чуе и подс. К.: „Чакай бе, как давай? Това да не са твои тикли? Те са си мои.“. Едва в този момент, св. Ю. Р. разбрал, че нещо не е наред и спрял движението си. Тъжителя Г. отишъл до шофьора, като му казал със спокоен тон, че при маневрата си с камиона се е стигнало до счупване на наредените плочи. Св.

Ю. Р. се извинил, като предложил на тъжителя Г. да му заплати щетите. В разговора между тях се намесил отново подс. К., който заявил на св. Ю. Р.: „А бе какво ще плащаш? Нищо няма да плащаш! Карай тука!“. Репликите и намесата на подс. К. създало напрежение между него и тъжителя Г.. Въпреки това, тъжителят Г. заявил спокойно на св. Ю. Р., че всичко е наред, като отказал да му взема пари за плочите. Св.

Ю. Р. от своя страна се качил в кабината и след като коригирал траекторията на маневрата с камиона, излязъл от улицата и си тръгнал. След неговото потегляне, под влияние на оправените преди това реплики, тъжителя Г. се обърнал към подс. К. и го запитал кой е той да казва за чуждите неща. Подс. К. му отвърнал с остър тон: „К`ъв си тука да се правиш? Т`ва да не е твое?“. Тъжителя Г. се засегнал като отговорил на подс. К. с думите: „Че да не е твое? Те са си мои тези тикли, бе!“. Разменените остри реплики между тях, повишило още повече напрежението, като макар и помежду им да не се стигнало до физически контакт, то емоционално те се намирали било до границата да си посегнат един на друг. Все пак разума у тъжителя Г. надделял, като въздържайки се, в един момент той помолил подс. К. да не говори повече и да се прибира. Подс. К. му отвърнал да си гледа работата, както се заканил на тъжителя с израза: „Ти се военен, ще те уволня! Сега ще видиш къде ще спиш тази вечер!“.Тъжителя Г. решил да не се разправя повече с подс. К., като се прибрал в двора и се върнал на масата, където били и останалите свидетели. Подс. К. останал на улицата, като продължил да отправя обиди касаещи тъжителя Г., като го нарекъл „глупак“, „тъпак“, „дебелак“. Липсата на реакция от страна на тъжителя Г., спрямо тези думи, още повече озлобило подс. К.. Търсейки развитие на разправията с тъжителя, той му се заканил, ще щял да го пребие и да му доведе братовчед си със сто човека за да го бие. Тъжителя Г. бил зет в къщата на св. *, което обстоятелство било известно и на подс. К.. Докато последния продължавал да сипе обиди, в усилията си си да предизвика тъжителя, подс. К. му извикал да не минава повече по тази улица и му се 3 заканил, че щял да му нареже гумите и да го изсели от там. Тъжителя Г. се държал спокойно, като бездействието му по отношение на приказките на подсъдимия, изкарало извън контрол последния. В един момент подс. К. му извикал „Ще ти еба майката, боклук, ще викна хора да те пребият, ей дебелак, ще те вържа на стълба и ще те еба до сутринта, докато започнеш да пикаеш кръв“. Последното предизвикало още повече възмущението на всички, тъй като нищо в предишните взаимоотношения на живеещите на тази улица не обяснявало това поведение и държане на подс. К.. Св. * не издържал, като станал от масата и отишъл до оградата, в близост до която се намирал подс. К. и му казал да престане и да се прибира.

Междувременно, докато се намирал на улицата, в един момент тъжителя, подс.

К. извадил мобилния си телефон, като в 20.01 часа чрез ползвания номер ********** осъществил обаждане с ЕЕН 112. Обаждането му били прието от оператора на РЦ-112 гр.Кърджали като продължило 1,07 минути /справка и диск листи 105 и 106 от съд.дело/. В хода на разговора, подсъдимия поискал изпращане на полицейски патрул, като обяснил, че причината за обаждането е това, че неговия комшия П. Г., който е в нетрезво състояние, налитал на бой. Постъпилия сигнал от подс. К. бил пре-предаден на дежурния в РУ Асеновград, като същия бил записан в 20.05 часа във входящия дневник /справка лист 85 от съд.дело/. За вземане на отношение на адреса на ул.

„Божур“ в гр. Асеновград бил изпратен полицейски патрул в състав- св.Т. П. Т. и св. Д.

В. В..

Полицейския патрул дошъл на адреса, докато св. * все още говорел с подс.К., като при идването на служителите се разбрало и каква и причината за изпращането им на адреса. Полицейските служители разговаряли с подс. К. и тъжителя Г., като съставили спрямо всеки един от тях протоколи за предупреждение /листи 87 и 88 от съд.дело/. Във връзка с посетения сигнал свидетелите Т. Т. и Д. В., съставили докладна записка /лист 86 от съд.дело/.