Решение № 507 от 06.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330114218 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против С. Ф. Р. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 2562/19.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане № 4916/17.02.2025 г., издадени по ч. гр. д. № 4797/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХIII граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 11.08.2021 г. до 08.02.2024 г. в размер на сумата от 812, 12 лв. за обект, находящ се в *****************************, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 30.10.2021 г. до 31.01.2024 г. в размер на сумата от 67, 15 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.03.2024 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № **********, не заплатил за периода от 11.08.2021 г. до 08.02.2024 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в ***************************** – собственост на 1 ответника. Твърди, че отчетът в имота на ответника е осъществяван при условията на липсващо измервателно устройство на основание чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от ОУ. Твърди, че при тези условия са начислявани потребените количества питейна вода за двама човека по 5 куб.м. или общо от 10 куб.м.

Сочи, че вписания водомерен номер ********** в приложените по делото карнети представлява системен номер към партидата на потребителя и не е обвързан с фабричен номер на измервателно устройство. Поради неизпълнение на задълженията в срок длъжникът изпаднал в забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С.

Ф. Р. е депозирал отговор на исковата молба чрез назначения му от съда особен представител – адв. Д. С., в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва предявените искове по основание и размер.

Поддържа, че за да възникне задължение за заплащане на стойността на предоставените ВиК услуги ответникът следва да има качеството „потребител“, както и услугите действително да са предоставени. Твърди, че при осъществена справка в Служба по вписванията се установява, че ответникът не е собственик или носител на ограничено вещно право по отношение на процесния обект, поради което счита за опровергано твърдението в исковата молба. Счита, че по делото се установява, че ответникът не е ползвател на имота, доколкото в карнетите е записано, че обекта се ползва от брата на ответника и съпругата на брат му. Твърди, че не са били налице предпоставките за служебно начисляване на потребени услуги при условията на липсващо измервателно устройство, доколкото в представените по делото карнети е посочен водомерен номер. В този смисъл счита за неоснователно и неподкрепено с доказателства твърдението на ищеца, че посоченият номер представлява системен номер към партидата на ответника, а не номер на водомер. Поддържа, че по делото не са представени доказателства за реално потребление на питейна вода и какво е количеството на отведената канална вода и дали действително са били налице предпоставките за служебно начисление. Твърди, че представеното по делото извлечение от сметка представлява частен свидетелстващ документ и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от 2 установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения.

Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Представен е препис от карнетните книги на ищцовото дружество, в които е обективирано налисленото количество за доставена питейна вода и услуги, които не носят подписите на потребителя.

В заповедното производство е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на собственик на процесния водоснабден имот, находящ се в *****************************, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или 3 имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.

Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

В производството по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът е собственик или титуляр на правото на ползване по отношение на процесния имот, следователно, че е страна по твърдяното облигаторно правоотношение, възникнало при Общи условия, в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги.

По делото е представена Декларации по чл. 14 ЗМДТ, в която процесният обект, находящ се в *****************************, е деклариран на името на лица, различни от ответника. Декларацията е депозирана от З.Щ.А., като в последната е посочено, че имотът е съсобствен между нея, А.Р.А., Г.Р.А. и наследниците на Ф.Р.А.. По делото не са изложени твърдения и не са представени доказателства, че съответната ид.ч. е придобита от ответника на основание наследствено правоприемство от Ф.Р.А..

Следователно от приложените по делото доказателства се установява, че процесният имот е деклариран по реда на чл. 14 ЗМДТ от трети за правния спор лица, като в производството по делото не са представени доказателства за придобиване на последния от ответника.

Към отговора на исковата молба е представена Справка от Агенция по вписванията, от която се установява, че ответникът не е титуляр на право на собственост по отношение на недвижим имот.

Обстоятелството, че ответникът е потребител на предоставяните от ищеца услуги не се доказва и от събраните в хода на производството гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля С. Н. М.. Последният свидетелства, че работи при ищцовото дружество на длъжност „***“, като е отчитал процесния имот, но отчитането е извършвано служебно, доколкото до имота не е осигуряван достъп. Излага пред съда, че имал данни от съседи, че в 4 имота живее братът на ответника.

По така изложените съображения съдът намира, че ответникът не е придобил правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, като в производството по делото не са представени доказателства в полза на ответника да е учредено вещно право на ползване, респ. следва да се приеме, че ответникът не е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и не дължи цената за предоставените такива по отношение на процесния имот.

Ищецът не е ангажирал други доказателства за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, при надлежно разпределена от съда с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК доказателствена тежест.

Следователно, тъй като от събраните по делото доказателства не се установи, че през процесния период ответникът е бил потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на ЗРВКУ, т. е. собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот, предявените главни искове трябва да бъдат отхвърлени.

Тъй като вземанията за заплащане на мораторна законна лихва са добавъчни, при невъзникването на главни парични задължения следва да бъде отхвърлени и акцесорните искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г. – съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г.

Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва паричните притезания, предмет на предявените искове да бъдат посочени в евро в диспозитива на съдебното решение - при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.