Решение № 113 от 04.07.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. гр. Д., 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично при закрити врати заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас М. Каменски

Членове:

Деница Кр. П.а

Милена Ив. ХараламбиЕ. при участието на секретаря Елица Вл. Александрова в присъствието на прокурора П. Н. Н. като разгледа докладваното от Милена Ив. ХараламбиЕ. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233200600235 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното :

С присъда № 11/06.03.2023г. по н.о.х.д. № 59/2023г. Районен съд-гр.Д. е признал подсъдимия С. А. М. с ЕГН ********** за виновен в това, че:

1. в периода от 03.08.2022г. до 04.08.2022г. в с.П., обл.Д., в постройка към стопанска сграда, противозаконно лишил от свобода малолетното лице Е. С. Х. ЕГН **********, поради което и на основание чл. 142а, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 1и във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК му е определил наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което редуцирал с 1/3 и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание.

2. на 03.08.2022г. в с.П., обл.Д. извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 – годишна възраст –търкал пениса си във влагалищното преддверие на Е. С. Х. с ЕГН **********, като извършил деянието, използвайки безпомощното съС.ие на пострадалата, която не разбирала свойството и значението на извършеното, поради което и на основание чл. 149, ал. 4, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 58а, ал. 1 и във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК му е определил наказание лишаване от свобода за срок от девет години, което редуцирал с 1/3 и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години, като на основание чл.

57, ал. 1, т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим на изтърпяване на 1 наложеното наказание.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложил най – тежкото наказание на подс. М., а именно наказанието лишаване от свобода за срок от шест години, което да се търпи при първоначален строг режим.

От изтърпяване на наказанието и на основание чл. 59, ал.1 от НК приспаднал времето, през което подсъдимият е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от датата на фактическо задържане - 05.08.2022г. до влизане в сила на присъдата.

В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от Л. Ц. И. в качеството й на родител и законен представител на пострадалата Е. С. Х. чрез повереник -адв.И. Ц. от АКгр.Д., с която се навеждат доводи за явна несправедливост на наложено наказание и се настоява за изменение на присъдата и увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода.

В съдебно заседание повереникът на И. поддържа жалбата и настоява за увеличаване размера на наложеното наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Д. намира, че са налице предпоставки за изменение на присъдата посредством прилагане института на чл. 24 от НК и пледира за увеличаване размера на общо определеното наказание с три години.

Подсъдимият лично и чрез защитника си изразява становище за неоснователност както на предприетото обжалване, така и на искането на представителя на обвинението за увеличаване на общо определеното наказание по реда на чл. 24 от НК, настоява присъдата да бъде потвърдена в цялост.

Д.кият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка на правилността на атакуваната присъда и като взе предвид доводите изнесени в жалбата, както и становищата на страните, констатира:

От фактическа страна се установява следната обстановка: Пострадалата Е. С. Х. живеела с майка си и двете си сестри в гр.Д.. На 03.08.2022г. майката на пострадалата Х. – св.Л. И. отишла на работа в КК „Албена“, а трите й деца останали сами у дома си. Е. Х. излязла от дома си и в ранните следобедни часове се намирала в центъра на гр.Д. в района на площада между хотел „България“ и МОЛ-а. По същото време там бил и подс.М.. Той забелязал пострадалата, заговорил я, а също и й дал един лев за да плати и да ползва детско съоръжение -люлка. После подсъдимият купил на Е. Х. сладолед и двамата тръгнали пеш от центъра на града в посока към Автогарата, подминали я и продължили да вървят по бул. „Д.“ в посока изхода на гр. Д. за гр. Б.. Достигнали до ул.„Л.С.“ и насочили движението си в посока Околовръстния път на гр.Д., от който се отклонили по черен път, водещ до с.П.д.. Около 15,00 часа вече били в с.П.д.. Подсъдимият завел пострадалата в обитаваната от него стая в кравефермата, в която работел. Подсъдимият заключил пострадалата вътре в стаята и отишъл да изпълнява трудовите си задължения в 2 кравефермата.

Около 20.00 часа подс. М. се прибрал, а пострадалата плачейки казала, че иска да отиде при майка си, направила опит да излезе от стаята, но подсъдимият не й позволил и заключил вратата. След това М. хванал Е. Х., сложил я да легне по гръб на леглото и завързал краката й в областта на глезените с тиксо. Вдигнал полата на пострадалата, свалил бельото й и започнал да търка половия си член във влагалищното й преддверие в продължение на около десет минути. След това подсъдимият сложил пострадалата да спи от вътрешната страна на леглото, а той легнал от външната, за да не може тя да се измъкне незабелязано.

На 04.08.2022г. сутринта, св. Г.Д. М., намирайки се в близост до стаята на подсъдимия, дочул детски плач и уведомил за това св.К.П.К.. Последният повикал подсъдимия, който отключил постройката и показал малолетната Е. Х., като обяснил, че тя е дъщеря на негова близка. По –късно същия ден св.К. завел подсъдимия и пострадалата в гр.Д.. В центъра на града подс.М. изоставил Е. Х., като същата била установена от полицейски служители от Първо РУ на МВР – гр. Д..

Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, приети и приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 от НПК, нещо, което напълно се споделя и от настоящия състав. Направеното от подсъдимия самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода досъдебното производство доказателства. В подкрепа на самопризнанието са гласните и писмени доказателства, експертните заключения.

След преценка на доказателствените източници, районният съд правилно е стигнал до решаващите си изводи, че с деянието си подс.С. А. М. е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 142а, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и състава на престъплението по чл. 149, ал. 4, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1от НК.

Първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на глава 27 от НПК. При това положение и доколкото подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, то съдът е задължен безусловно при определяне на наказанието да приложи, респ. и е приложил нормата на чл. 58а от НК. Въззивният съд намира, че отмерените от районния съд отделни наказания, както и постановеното за изтърпяване по реда на чл. 23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание, са справедливи по размер и не се налага да бъдат коригирани.

Съобразени от РС –гр.Д. при отмерване на наказанията са тежестта на всяко от извършените престъпления, както и степента на обществена опасност на подсъдимия, като макар и пестеливо мотивиран, изводът на РС-гр.Д. за превес на отегчаващите отговорността обстоятелства е правилен. Завишената степен на обществена опасност на подс.М. се извлича от престъпното му поведение, като съпоставяйки процесните престъпления с данните за миналите му осъждания, се стига до извод, че настоящите прояви се явяват нови за криминалната му деятелност. Противозаконното лишаване от свобода и накърняването на половата неприкосновеност на малолетно лице, страдащо от психическо заболяване, е 3 илюстрация за задълбочаване на престъпната мотивация на подсъдимия, съответно и го характеризира като циничен човек, неглижиращ основни човешки и морални ценности.

Налице е завишената степен на опасност и на реализираните от подс.М. инкриминирани прояви. Деянията са отпочнали през деня, като са предшествани от тенденциозно и умишлено възползване от доверчивостта и лесната подчиняемост на пострадалата, с оглед малолетната й възраст и заболяване. Начина на осъществяване на престъпленията, при който пострадалата е била поставена в безизходна ситуация в населено място, различно от местоживеенето й с оглед физическото превъзходство на подсъдимия, го отличава като дръзко и безцеремонно. Или касае се за престъпления против личността, отличаващи се високата обществена опасност. Извън обсега на дължимото обсъждане от РС–гр.Д. обаче е останало, съответно е било и неоценено обстоятелство, което съгласно чл. 54 от НК би следвало да намери отражение при отмерване на размера на наказанията, а именно стореното от подсъдимия самопризнание. В разглеждания случай самопризанието на подс.М. не е декларативно и самоцелно с оглед редуциране на наказанието му в облекчената процедура на съкратеното съдебно следствие, а е депозирано е още в хода на досъдебното производство и в значителна степен е допринесло за установяване на обективната истина по делото.

По изложените съображения въззивният съд намира, че една последваща промяна в наказанията на подс.М. в посока увеличаване на размера им, би била несправедлива и не би допринесла за постигане на целите на наказателна репресия, визирани в чл. 36 от НК. От друга страна следва да се спомене, че определеното от РС-гр.Д. по реда на чл. 23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание в размер на шест години лишаване от свобода, е в съгласие с искането на повереника на частния обвинител, заявено в хода на съдебните прения.

Съгласно разпоредбата на чл. 253 от НПК, повереникът на частния обвинител не е самостоятелна страна в процеса, поради което той не отстоява свои права и законни интереси, а само тези на частния обвинител, т.е. повереникът брани не свои процесуални права, а тези на доверителят му. Това предполага позицията на повереника по всички разглеждани в производството въпроси да бъде предварително обсъдена и съгласувана с частния обвинител /в настоящия случай – със законния му представител/. Съобразявайки това задължение на повереника и факта, че настоящата жалбоподателка – Л. И. /майката и законен представител на частния обвинител/ не е възразила срещу заетата от повереника й позиция относно искания размер на наказанието лишаване от свобода спрямо подс. М., въпреки, че е присъствала по време на пледоарията, то следва извод, че тя е била съгласна със заявеното от повереника становище. Редът на съдебните прения е регламентиран в нормата на чл. 291, ал. 2 от НПК, съобразно която думата последователно се дава на частния обвинител и неговия повереник. В случая и видно от изготвения протокол от съдебното заседание, явяващ се доказателствено средство за сторените действия е, че съдът е дал думата за реч единствено на повереника, но не и на присъстващата Л. И. - родител и законен представител на частния обвинител. Това обаче не е накърнило правата на частния обвинител, тъй като повереникът не упражнява лични процесуални права, а е представител и 4 изразител единствено на волята на частния обвинител, респ. и позицията на повереника е позиция на частното обвинение. В крайна сметка и доколкото св.Л. И. като майка и законен представител на частния обвинител не се е противопоставила на заявената от повереника позиция касателно размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия, то следва, че присъдата на първоинстнционния съд е постановена в съгласие с нейните искания.

Изцяло неоснователно е искането на прокурора за увеличаване размера на общо определеното наказание по реда на чл. 24 от НК. В разглеждания случай въззивният състав няма процесуална възможност да измени проверяваната присъда в светлината на чл. 337, ал.