Определение № 128 от 16.05.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. М., 16.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Олег Софрониев при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора Р. П. Р. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20241600600131 по описа за 2024 година Производството е по чл.64, ал.6-8 НПК , образувано по жалба на защитника на обвиняемия Т. М. Т. против определение на РС-М. по частно наказателно дело № 561/2024 година, с което по отношение обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемят и неговият защитник поддържат жалбата, като излагат конкретни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура-М. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Доказателствата са писмени.

Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните, приема следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Съображенията на Окръжен съд - М. са следните:

Видно е от материалите по досъдебно производство № 399/2024 година на РУ-М. , че с постановление от 04.05.2024 година Т. М. Т. е 1 привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 24.04.2024 година и на 06.05.2024 година, в условията на продължавано птрестъпление, не е изпълнил заповед за незабавна защита № 4/10.04.2024 година, издадена от Районен съд-М., като се е приближил до жилището, обитавано от неговата майка Е.А., находящо се в с.Е., област М., на разстояние по-малко от 30 метра, въпреки наложената му забрана за това - престъпление по чл.296, ал.1 във с чл.26, ал.1 от НК.

Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение обвиняемото лице на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от съда, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания за задържане на определено лице.

Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил съображения, които въззивният съд споделя изцяло.

На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинение за престъпление, което са наказва с „лишаване от свобода“; не е необходимо обвинението да е за тежко престъпление, в каквато носока се излагат доводи от защитника на обвиняемия; това обстоятелство е от значение за продължителността на задържането в хода на досъдебното производство.

Установено е и наличието на останалите две условия, посочени в чл.63, ал.1 НПК, а именно:

Налице е обоснованост на предположението , че жалбоподателят в настоящото производство е извършил престъплението, в които е обвинен. В такава насока са показанията на Е.А., К.Д., Й.М., И.И.., В.В.; писмените доказателства - издадени заповеди за защата и докладни записки.

Въззивният съд споделя и извода за съществуваща опасност обвиняемия да се укрие или извърши друго престъпление.

Районният съд е обсъдил представените в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства , касаещи трудова ангажираност и конкретно липса на постоянна такава ;

2 характеристичните данни на обвиняемия, съдимостта на обвиняемото лице, като правилно е приел, че същите налагат извод за необходимост от първоначално определяне на мярката за неотклонение на горепосоченото лице във вида „задържане под стража“.От приложената справка характеристика на обвиняемият Т. се установява, че в РУ - М. срещу него има заведени общо 20 броя заявителски материала за престъпления по чл. 144, ал.3, чл. 206, чл. 194, чл. 195, чл. 206, чл. 216, чл. 339 и чл. 3436 от НК; има десет броя криминалистически регистрации; движи се в среди на криминално проявени лица и е склонен да извършва престъпления. Злоупотребява с алкохола, в резултат на което става агресивен, нарушава обществения ред и извършва престъпления. Безработен е и не се ползва с добро име в селото, където живее. От данните по досъдебното поризводство и справката за съдимост се установява, че обвиняемият Т. е с висока степен на обществена опасност. Последният е и без място, където да живее постоянно; макар да има заявен адрес в село Е., ул. „**“ № *, както и постоянен адрес в град М. , ул.

„Г.“ № **, установено е в хода на досъдебното производство, че същият не пребивава на тези адреси.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд-М., с което по отношение Т. М. Т. - обвиняем по досъдебно производство № 399/2024 година на РУ-М. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените мотиви въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 133 на Районен съд-М., постановено на 09.05.2024 година по частно наказателно дело № 561/2024 година по описа на Районен съд-М., с което по отношение Т. М. Т. - обвиняем по досъдебно производство № 399/2024 година на РУ-М. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ .

ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4