Определение № 20265 от 20.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20265 гр. София, 20.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Клаудия Р. Митова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20241100505329 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 вр.чл. 415, ал.5 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 35651/05.02.2024 г. на “Династия Ди енд Ейч” ООД (“Dynasty D&H“ LLC), учредено и регистрирано съгласно законите на Съединени американски щати, Делауеър, с фирмен номер ********, срещу

Разпореждане №

150400/29.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 36432/2022 г. по описа на Софийски районен съд, с което обезсилена заповед № 24676/30.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу И.В.М..

Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалвания акт, доколкото в срок е депозирал исковата молба, с която е предявил установителни искови претенции за установяване на оспореното вземане по заповедта и е представил доказателства за това.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба И.В.М. не е изразил становище по допустимостта и основателността на същата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата, като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице с правен интерес и насочена срещу обжалваем с частна жалба акт на първоинстанционен съд, е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред СРС е образувано по заявление вх.№ 139599/05.07.2022 г. на “Династия Ди енд Ейч” ООД, депозирано чрез управителя М.Д.Д., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И.В.М. за сумата от 10 000 лева 1 главница, с равностойност на 5 733,94 щатски долара, предявена като частична претенция от такава в пълен размер от 14 331 щатски долара, представляваща задължение по фрактура № 48 от 02.05.2019 г. и законна лихва в размер на 3 000 лева за периода 02.05.2019 г. – 27.06.2022 г.

В т.9, б. „в“, т.12 и т.14 от заявлението е посочено, че паричното вземане произтича от „Фрактура номер 48 по цесионен договор от 02 май 2019 с цедент М.К.С. по предявено плащане към длъжника А.И.П. както и анекси към цесионния договор“.

Заявлението е в цялост уважено и на 30.08.2022 г. е издадена в полза на “Династия Ди енд Ейч” ООД заповед № 24676 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу И.В.М. за сумата от 10 000 лева и равностойност в щатски долара от 5733,94 щатски долара, представляваща част от главница, цялата в размер на 14 331 щатски долара за частично неизпълнено задължение по фактура с № 48/02.05.2019г., издадена по договор за цесия от 02.05.2019 г. ведно със законна лихва за период от 05.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 3 000 лева, представляваща мораторна лихва за период от 02.05.2019 г. до 27.06.2022 г. като е посочено, че вземането произтича от „частично неизпълнение по фактура № 48/02.05.2019г., издадена спрямо А.И.П., починала на 12.06.2020г. и оставила за наследник длъжника Иван по договор за цесия от 02.05.2019 г.“.

Заповедта е връчена на длъжника на 19.09.2022 г., видно от служебно изисканата от въззивния съд извадка от описна книга на Служба „ВПСК“ на Софийски районен съд и в срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК срещу вземанията по издадената заповед.

Поради това с разпореждане от 24.10.2022 г. на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на оспореното вземане в месечен срок от уведомяването. Препис от разпореждането е редовно връчен на дружеството – заявител на 19.01.2023 г. и на 27.02.2023 г. последното е пожелало възстановяване на срока за предявяване на установителни искове, представяйки изявление от същата дата, в което са инкорпорирани установителни искови претенции. С определение от 25.05.2023 г. заповедният съд е възстановил месечния срок за предявяване на установителните искове, считано от уведомяването. В указания срок по заповедното дело е представена молба вх. № 210519/24.07.2023 г. В последната е посочено, че исковете са предявени още на 27.02.2023 г. И с двете представени пред заповедния съд изявления на заявителя от 27.02.2023 г. и от 24.07.2023 г. са вписания изявления за претенции срещу И.В.М., в качеството му на наследник на А.И.П., за сумата от 5 000 лева главница, предявена като частична претенция от такава в пълен размер от 10 000 лева, и 1 500 лева лихва за забава за периода 02.05.2019 г. – 27.06.2022 г., предявена като частична претенция от такава в пълен размер от 3 000 лева. Изложени са твърдения, че предявените вземания са част от тези по фрактура № 48 от 02.05.2019 г. на стойност 14 331 щатски долара и същевременно, че се касае за „1/5 част от 50 000 имуществени вреди, 1/5 част от 15 000 неимуществени вреди и 1/5 от 35 000 лева пропуснати ползи и печалби“ като вземането е придобито от заявителя въз основа на цесионен договор от 30.11.2015 г., с който на дружеството е прехвърлено вземане срещу праводателя на длъжника за 50 000 имуществени вреди и 35 000 лева пропуснати ползи и печалби.

2

С Разпореждане № 150400/29.11.2023 г. е обезсилена издадената на 30.08.2022 г. заповед по чл.410 ГПК. За да постанови обжалвания съдебен акт заповедният съд е приел, че в предоставения месечен срок до 16.08.2023 г. не са представени доказателства за предявяване на установителните искови претенции. Изложил е съображения, че изявлението от 24.07.2023 г. не съдържа отбелязване, което да сочи, че въз основа на него е образувано исково производство, а същевременно основанието и петитума, очертани в него не покриват предмета на оспорената заповед.

В случая своевременно длъжникът в заповедното производство е депозирал възражение по чл.414 ГПК, с което е оспорил дължимостта на вземанията по издадената на 30.08.2022 г. заповед по чл.410 ГПК, респ. изпълнителна сила на заповедта не е настъпила, противно на твърденията на заявителя, поддържани в молби от 26.01.2023 г. и от 27.02.2023 г. Видно от описа книга на Служба „ВПСК“ на СРС заповедта е лично връчена на длъжника на 19.09.2022 г., а възражението е депозирано на 05.10.2022 г. (датата на пощенското клеймо) или в срока по чл.414, ал.2 ГПК (ред., ДВ, бр. 100 от 2019 г.). Поради това, правилно и законосъобразно заповедният съд е процедирал по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, давайки указанията на заявителя с разпореждане от 24.10.2022 г. за предявяване на иск за установяване на оспорените вземания. С получаване от заявителя на това разпореждане на 19.01.2023 г. е поставено началото на месечния срок по чл.415, ал.4 ГПК. Този извод не се повлиява от издаденото поради грешка второ разпореждане по чл.415 ГПК, настъпила в резултат на повторно връчване на 29.11.2022 г. на заповедта по чл.410 ГПК, довела до повторно подаване на възражение от И.М. на 01.12.2022 г.

Срокът по чл.415, ал.4 ГПК е възстановен с определението от 25.05.2025 г., връчено на дружеството заявителя на 16.07.2023 г.

Доколкото исковото производство по реда на чл.422 ГПК е продължение на заповедното такова (искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението), то до изтичане на възстановения на заявителя срок по чл.415, ал.4 ГПК не са представени от същия доказателства (съгласно приложимата редакция на чл.415, ал.5 ГПК - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) за предявяване на иск за установяване на оспореното вземане. Депозираните на 27.02.2023 и на 24.07.2023 г. заявления инкорпорират искови молби, които не се установява да са предявени пред компетентния съд. Заповедният съд не е задължен да извърши проверка дали исковата молба с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането, с изключение когато съдът по заповедното производство е извършил съдопроизводствени действия по предявения в срок иск - искът е предявен и разпределен на съдебния състав, разгледал заявлението за издаване на заповедта за изпълнение (т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК), какъвто не е настоящият случай.

Вън от горното, горецитираните заявления инкорпорират искови молби, с които срещу длъжника в заповедното производство са предявени вземания, несъответстващи по формулираното искане и обстоятелствата, на които се основават на посочените в заявлението по чл.410 ГПК. В последното е претендирано главнично вземане в размер на 3

10 000 лева с равностойност на 5 733,94 щатски долара, представляващи частична претенция от такава в пълен размер от 14 331 щатски долара, основаващи се на фактура № 48/02.05.2019 г., издадена по „цесионен договор от 02.05.2019 г. с цедент М.К.С.“ /виж т.9, б.“в“ от заявлението/, а исковите претенции са за 5 000 лева, частичен иск от такъв в размер от 14 331 щатски долара, представляващи 1/5 част от 50 000 лева за имуществени вреди, 1/5 част от 15 000 лева неимуществени вреди и 1/5 част от 35 000 лева пропуснати ползи по фактура № 48/02.05.2019 г., вземанията по която са придобити въз основа на договор за цесия от 30.11.2015 г. За пълнота следва да се посочи, че в представената към заявлението фактура № 48/02.05.2019 г. е вписано, че вземането от 14 331 щатски долара е „по цесионен договор от 30.12.2015 г.“. Изложеното сочи, че отправеното с гоните искане на основание чл. 127, ал.1, т. 5 ГПК със заявленията от 27.02.2023 и на 24.07.2023 г. не е идентично с това, направено в заповедното производство и не произтича от същите обстоятелства като заявените в последното и отликата не се свежда единствено до предявяване на частични претенции от тези заявени в заповедното производство. Съдът е длъжен да извърши преценка за идентичност на претендираното материално право и я прави въз основа на неговата индивидуализация, въведена от ищеца по иска за съществуването на вземането въз основа на заявените основание и петитум, преценявайки и идентичността на фактите, от които произтича материалното субективно право. С оглед естество на защита, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, исковият съд е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 ГПК правопораждащи факти. В този смисъл е недопустимо производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК при липса на идентичност на вземането по издадената заповед за изпълнение и предмета на предявения установителен иск (Определение № 106 от 28.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6763/2014 г., III г. о.). В случая се търси плащане на парична сума по фактура, издадена въз основа на различен договор, като в заповедното производство се твърди да се касае за вземане в общ размер от 14 331 щатски долара, а в исковата молба се претендира вземане, представляващо сбор от 1/5 част от обезщетения за имуществени вреди, неимуществени вреди и пропуснати ползи. Поради това правилно заповедният съд е констатирал, че във възстановения срок по чл.415, ал.4 ГПК не са представени доказателства за предявяване на установителен иск по чл.422 ГПК за установяване на оспореното вземане по заповед № 24676/30.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и е процедирал по реда на чл. 415, ал. 5 ГПК.

Поради изложеното частната жалба се явява неоснователна.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 35651/05.02.2024 г. на “Династия Ди енд Ейч” ООД (“Dynasty D&H“ LLC), учредено и регистрирано съгласно законите на Съединени 4 американски щати, Делауеър, с фирмен номер ********, срещу

Разпореждане №

150400/29.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 36432/2022 г. по описа на Софийски районен съд, с което обезсилена заповед № 24676/30.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу И.В.М..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5