Решение № 4433 от 08.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4433 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100512490 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 11540 от 03.07.2023 г. СРС, 176 с-в, по гр.д.№ 22418/2022 г. е признал за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Д. С. П. и М. С. П. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 1 650,82 лв.-цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2018 г.-м.04.2020 г., сумата от 41,40 лв.-цена за услугата дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г. със законната лихва върху двете главници от 04.02.2022 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за доставена топлинна енергия за сумата над 1 650,82 лв. до пълния предявен размер от 1 799,36 лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.09.2018 г., като погасена по давност, както и исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 323,41 лв. за периода 15.09.2019 г.-20.12.2021 г. и иска за мораторна лихва за сумата от 8,86 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 20.12.2021 г., за които вземания е 1 издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 5656/2022 г. по описа на СРС, 176 с-в, както следва по квоти:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. чл.422, ал.1 ГПК, че Д. С.

П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 825,41 лв.-цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2018 г.-м.04.2020 г., сумата от 20,70 лв.-цена за услугата дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г. със законната лихва върху двете главници от 04.02.2022 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за доставена топлинна енергия за сумата над 825,41 лв. до пълния предявен размер от 899,68 лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.09.2018 г., като погасена по давност, както и исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 161,70 лв. за периода 15.09.2019 г.-20.12.2021 г. и иска за мораторна лихва за сумата от 4,43 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 20.12.2021 г., като неоснователни.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. чл.422, ал.1 ГПК, че М.

С. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 825,41 лв.-цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2018 г.-м.04.2020 г., сумата от 20,70 лв.-цена за услугата дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г. със законната лихва върху двете главници от 04.02.2022 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за доставена топлинна енергия за сумата над 825,41 лв. до пълния предявен размер от 899,68 лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.09.2018 г., като погасена по давност, както и исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 161,70 лв. за периода 15.09.2019 г.-20.12.2021 г. и иска за мораторна лихва за сумата от 4,43 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 20.12.2021 г., като неоснователни.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца-„Директ“ ЕООД.

Срещу решението са постъпили въззивни жалби от ответниците М. С. П. и Д. С. П. с оплаквания, че същото е незаконосъобразно.Излагат доводи, че 2 първоинстанционният съд неправилно е приел, че те са потребители на топлинна енергия, след като има партида на друго лице, което е вещен ползвател.Позовават се на разясненията, дадени с ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, че изброяването в нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ не е изчерпателно.Изразяват становище, че подаването на молба от вещния ползвател представлява договор между това лице и топлопреносното предприятие и то дължи сумата за доставената топлинна енергия.Оспорват да са налице основания за присъждане на дялово разпределение в полза на ищеца.Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендират разноски.

Ответникът по въззивните жалби-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същите.Поддържат становище, че първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.

Третото лице-помагач не взема становище по въззивните жалби.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„ТоплофикацияСофия” ЕАД твърди, че на 04.02.2022 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 20524 срещу Д. С. П. и М. С. П. при условията на разделна отговорност-по ½ част за сумата от 1 799,36 лв.главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г.-м.04.2020 г.; 323,41 лв.-законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г.-20.12.2021 г.; 41,40 лв.-главница за услугата дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г. и 8,86 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 20.12.2021 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението.С разпореждане по ч.гр.д.№ 5656/2022 г. СРС, 176 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците и със съобщение, получено от ищеца на 28.03.2022 г. му е указано, че в 1-месечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си.Твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за апартамент 16 в гр.София, ул.

„********* за процесния период.Твърди, че им е доставил топлинна енергия 3 при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от 2016 г.Твърди, че съгласно чл.31, ал.1 от ОУ г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като не се начислява лихва върху прогнозните стойности, а след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.Сградата, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците Д. С.

П. и М. С. П., че му дължат при условията на разделна отговорност /по ½ / от следните суми 1 799,36 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г.-м.04.2020 г.; 323,41 лв.законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г.-20.12.2021 г.; 41,40 лв.главница за услугата дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г. и 8,86 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 20.12.2021 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

Ответниците са оспорили предявените искове с твърдения, че не са в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и не са налице основания за присъждане на дялово разпределение.Направили са и възражение за погасителна давност.Не оспорват размера на претендираните суми.

Със заявление вх.№ 20542/04.02.2022 г. ищецът- „ТоплофикацияСофия” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. С. П. и М. С. П. за процесните суми при условията на разделна отговорност.На 17.02.2022 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 28.03.2022 г.Исковата молба е подадена на 28.04.2022 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

На 20.10.2001 г. ОС на ЕС на ул. „********* е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем Сървисис“ ЕООД.

4

На 22.10.2001 г. ЕС с адрес: гр.София, ул. „********* е подписан договор № 236 за извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаването на обща и индивидуални сметки.

С нотариален акт № 134 от 12.04.1994 г. по н.д.№ 8137/94 г. е оформен договор, по силата на който Д. Г.И. е дарил на Д. С. П. и М. С. П. на всеки от тях по ½ ид.част от собствената си ½ ид.част от апартамент № 16 в гр.София, комплекс „*********, като дарителят Д. Г.И. си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху недвижимия имот.

Представени са главни отчети на „Директ“ ЕООД и индивидуални справки за отопление и топла вода за потребена топлинна енергия в процесния имот, издадени на името на Г.Д. П.а.

От представения препис-извлечение от акт за смърт на СО-р-н „Лозенец“ е установено, че Д. Г.И. е починал на 27.05.1995 г.

Останалите събрани по делото писмени доказателства не установяват относими към предмета на спора обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са уважени.В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му.

Настоящият съдебен състав счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителни установителни искове, тъй като ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по чл.410 ГПК и същите се явяват допустими.

Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на процесния имот е било учредено вещно право на ползване на неучастващо по делото лице-Д.

Г.И., като дарителят е прехвърлил собствеността върху процесния апартамент на ответниците.Ползвателят е починал преди процесния период и с неговата смърт правото на ползване се е погасило.Приел е, че през исковия период ответниците са били единствени собственици на процесния имот и като такива имат качеството на потребители на топлинна енергия, същите са страни по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й и дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия.Доколкото ответниците 5 не оспорват размера на дължимата сума, исковете за доставената топлинна енергия и дялово разпределение се явяват основателни.Съдът е отхвърлил исковете за мораторна лихва върху главниците.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.По делото липсват данни ответниците да се възразили срещу ОУ в предвидения от закона срок.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.