Решение № 263217 от 19.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 19.05.2021г.

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове: Милена Богданова

Анна Ненова като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. № 5725 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 463 , ал. 1, вр. чл. 278 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.

№ 01179 от 25.01.2021г. на М.П.Г., длъжник по изпълнително дело № 20117810400404 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ, срещу разпределение от 04.01.2021г. по делото, предявено на 22.01.2021г.

В жалбата е изложено, че жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело, по което са били събрани суми, надхвърлящи 19 000 лева. На 04.01.2021г. е било изготвено разпределение, получено от длъжника на 22.01.2021г., за сума от 252 лева, получена от запор на трудово възнаграждение.

Разпределението е незаконосъобразно, тъй като не се разбира как е формирана сумата от 252 лева – през предходния месец от длъжника е била удържана сума от 413 лева, нарушаваща несеквестируемия минимум по чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не е ясно кои са задълженията на жалбоподателя – по делото има поредица от изпълнителни листове, по които жалбоподателят като длъжник не е можел да направи възражение, както и при разпределението липсва Национална агенция за приходите като взискател, въпреки, че агенцията е посочена като кредитор на длъжника в издадено от съдебния изпълнител удостоверение от 27.11.2020г. Същевременно събраната от частния съдебен изпълнител сума като такси (119. 47 лева) надхвърля 1/10 от събраното вземане. Не е била посочена и възможността на жалбоподателя да обжалва разпределението.

Съгласно изложеното в жалбата незаконосъобразно е още калкулирането на три пъти по 24 лева за изготвяне на уведомление за разпределение като част от начислените такси. При изпращане чрез имейл на уведомленията са променени само имената на лицата, това не е толкова висококвалифициран труд и не следва да се заплаща по 24 лева за всяко от уведомленията. Недължими са и разноски от 2 лева за банкова комисионна, също предмет на разпределението.

В жалбата на М.П.Г. е изложено още, че повече от четири години от 08.04.2014г. до 04.01.2018г. по делото не е имало изпълнителни действия и то е било перемирано. Прекратяването на изпълнителното дело настъпва по силата на закона. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение. Затова всички действия след 2014г. са правно ирелеванти и все едно не са били извършвани.

Жалбоподателят иска обжалваното разпределение да бъде отменено поради липсата на надлежно извършване на изпълнителните действия, като делото се препрати служебно към прокуратурата, за да бъде обект на разследване по отношение на постъпилите суми.

Взискателят „ОТП Ф.Б.“ ЕАД оспорва жалбата. Възразява, че обхватът на проверката, която следва да извърши съдът, се изчерпва до анализ дали постъпила сума е разпределена правилно спрямо взискателите по изпълнителното дело, което е налице, а останалите оплаквания са неотносими. Същевременно не е налице перемция – предприемани са регулярни изпълнителни действия – извършено е разпределение през 2012г., както и в периода 2014г. – 2018г. са постъпвали суми по наложения запор.

Страната претендира направените по делото разноски.

Взискателят „ЕОС М.“

ЕООД също оспорва подадената жалба. Конкретно възразява, че държавата не е присъединен взискател, че принудителното изпълнение не е било насочвано към несеквестируемо трудово възнаграждение на длъжника, както и че прекузивният двугодишен срок и погасителната давност са били прекъснати с последната месечна удръжка върху трудовото възнаграждение от страна на работодателя на длъжника.

В приложени мотиви частният съдебен изпълнител намира подадената жалба неоснователна. Като подробно сочи извършените по делото изпълнителни действия излага, че от образуването на изпълнителното производство до настоящия момент няма двугодишен срок, в който да не са извършени изпълнителни действия. Разпределението е извършено законосъобразно с оглед разпоредбите на чл. 136 от ЗЗД и жалбата следва да бъде оставена без уважение. Конкретно се отговаря и на останалите оплаквания на жалбоподателя – по-конкретно, че задълженията към НАП са погасени и не се касае за изпълнение върху несеквестируемо имущество.

Съдът, като разгледа подадената жалба въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, възприе следното:

Изпълнителното производство е било образувано по молба вх. № 3833/31.03.2011г. на „Банка ДСК“ АД, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. № 37337/2010г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 78 състав, срещу жалбоподателя М.П.Г. и Д.Е.К.за солидарно заплащане на сумата от 14 588. 24 лева, 4 560. 50 лева лихва от 22.01.2010г. до 22.07.2019г., законна лихва от 23.07.2010г. до изплащане на вземането, както и 1 015. 94 лева разноски.

С молбата на взискателя от 31.03.2011г., освен образуване на изпълнително дело, е било поискано още предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането, при възлагане, на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, на частния съдебен пълни правомощия по посочената разпоредба без ограничения.

По делото са били изисквани множество справки за длъжниците.

За задълженията на М.П.Г. конкретно са били наложени запори върху сметки в „Уникредит Булбанк“ АД (01.04.2011г.), „Общинска банка“ АД (08.08.2011г.), „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (08.08.2011г.), „Прокредит банк (България)“ АД (22.05.2012г.) и „Те Дже Зираат

Банкасъ – клон София (на 22.05.2012г.), както и върху трудовото възнаграждение на М.П.Г., получавано от „Дилгюн“ ЕООД (01.04.2011г.), а след това и в „Х.Т Текстил“ ООД (15.08.2012г.). На 04.05.2011г., 15.10.2011г. и 25.09.2012г. е бил насрочен опис на движимите вещи на М.П.Г..

С резолюция от

13.06.2011г. на частния съдебен изпълнител е била присъединена държавата като взискател за вземане от 1 000 лева за неплатена глоба по наказателно постановление от 2005г. от М.П.Г..

С молба от

05.07.2012г. поради извършено прехвърляне на вземанията на първоначалния взискател към длъжниците, „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е поискало конституирането си като взискател в изпълнителното производство. Молбата е била уважена от частния съдебен изпълнител.

С молба от

26.08.2013г. „Обединена българска банка“ АД е поискала да бъде присъединено вземане на банката общо от 20 859. 74 лева сбор от главници по изпълнителни листи от 20.12.2010г., 08.12.2010г. и 09.08.2011г. на Софийски районен съд срещу М.П.Г., за които е било образувано изпълнително дело № 20118440400166 на ЧСИ С.Я., със законна лихва от 6 219. 81 лева към 08.08.2013г., договорна лихва от 3 542. 83 лева, както и такси и разноски в изпълнителното производство. Към молбата е било представено удостоверение изх. № 52526/22.08.2013г. на ЧСИ С.Я..

С молба от

11.01.2017г. „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е поискало налагане на запор върху банковите сметки на М.П.Г..

На 18.02.17г. е било изпратено запорно съобщение до „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Юробанк България“ АД и „Обединена българска банка“ АД за задълженията на този длъжник. Съобщение до „Интернешънъл Асет Банк“ АД е било изпратено още на 18.05.2017г. и на 25.02.2020г.

Въз основа на справка по изпълнителното дело от 28.09.2016г. е било установено съществуването на трудов договор между длъжника и „В.Н.“ от 27.09.2016г. Преди това и след прекратяване на трудовия договор с „Х.Т Текстил“ ООД длъжникът е работил в „Б.И.Е.“ до 05.06.2014г.

С молба от

25.04.2018г. „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е поискало налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М.П.Г., получавано в дружеството „В.Н.“, което е било направено съгласно запорно съобщение от

26.04.2018г. Запор по отношение на „Б.И.Е.“ като трето лице не е бил налаган.

На 14.10.2019г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на М.П.Г. в „П.Н.“ ЕООД.

На

04.07.2018г. М.П.Г. е поискала постигане по делото на споразумение.

С молба от

18.07.2019г. присъединяване по делото е било поискано от „ЕОС М.“ ЕООД, с приложени две удостоверения за дължими суми от ЧСИ С.Я. - по изп. дело № 20108440404299 – 18 109. 65 лева главници, със законната лихва от 31.01.2018г. и

15 225. 92 лева изтекли лихви, с такси и разноски, както и по изпълнително дело № 20118440400166 на ЧСИ С.Я., по което вече е било искано присъединяване от 26.08.2013г. от „ОББ“ АД.

Съгласно писмо изх. № 0356680/15.10.2020г. изпълнително дело № 20118440400166 на ЧСИ С.Я. е било прекратено на 14.10.2020г. поради погасяване на дълга на М.П.Г. изцяло.

Същевременно на 27.11.2020г. от ЧСИ Г.Д. е било издадено удостоверение, съгласно което от длъжника е постъпила сума от общо 19 283. 74 лева, от която 9 358. 33 лева били преведени на взискателя „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, а 8 743.

16 лева – на „ЕОС М.“ ЕООД, 79. 10 лева били удържани банкови комисионни, а 1 102. 65 лева – удържани такси на ЧСИ. Не се установява да е било правено разпределение на суми.

На

04.01.2021г. от ЧСИ Г.Д. е бил съставен протокол за разпределение на сума от 252 лева, постъпила от запор от трудово възнаграждение на М.П.Г.. Не се установява през кой месец е била събрана сумата, но с оглед съдържанието на удостоверението от 27.11.2020г., това е било след тази дата.

В разпределението като взискатели са били посочени „ОТП Ф.Б.“ ЕАД и „ЕОС М.“ ЕООД, а сумата от 252 лева е била разпределена по следния начин – първи ред по чл. 136, т. 1 от ЗЗД – разноски по изпълнението – за 3 броя съобщение за разпределение по 24 лева, 36 лева за изготвяне на разпределение, 4. 62 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за погашение на вземането на първия от взискателите и 6. 85 лева за втория – общо 119. 47 лева с ДДС, с 2 лева банкова комисионна, и 130.

53 лева на взискателите, от които 51. 20 лева за „ОТП Ф.Б.“ ЕАД и 79.

33 лева за „ЕОС М.“ ЕООД.

Разпределението е било предявено на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД и „ЕОС М.“ ЕООД като взискатели, както и на М.П.Г. на

22.01.2021г., при което от този длъжник е постъпила и жалбата по делото.

Не се установява в резултат на приложен изпълнителен способ след 08.04.2014г., и поне две години след това, по изпълнителното дело да са постъпвали суми за погашение на задълженията на М.П.Г..

Видно от отбелязванията върху гърба на изпълнителния лист в полза на „Банка ДСК“ АД, липсват отбелязани такива суми като внасяни (погасени) поне от 08.04.2014г. до 04.01.2018г., което е и по отношение на присъединеното вземане на „Обединена българска банка“ АД от 2013г. По конкретно няма данни за получавани суми от наложените запори върху банкови сметки на М.П.Г. през периода, както и да е извършван опис на движими вещи, така както са били насрочвани описи трикратно. Това е по отношение и на наложените запори върху трудови вземания. След 08.04.2014г. М.П.Г. не е и работила по трудово правоотношение при работодателя, където е бил наложен запор („Х.Т Текстил“ ООД), запор върху вземанията в „Б.И.Е.“, където е работила до 05.06.2014г. не е бил налаган, а при започване на работа на 27.09.2016г. във „В.Н.“ запор върху трудовото й възнаграждение е бил наложен едва на 26.04.2018г., съгласно молбата от 25.04.2018г. на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата по делото е допустима. Тя е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК от длъжник в изпълнителното производство, който има интерес от приетия ред на погашенията в извършеното разпределение, съответно неговата законосъобразност при изпълнението.

По същество жалбата, при направените в нея оплаквания, е основателна.

По-конкретно, съответно на възприетото от фактическа страна, основателно е оплакването, че оспореното разпределение е било извършено при настъпило прекратяване на изпълнителното дело по право.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.