Решение № 475 от 19.12.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. С., 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100856 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. В. срещу ответниците „К.“ ЕАД и „А.“ ЕООД, в която се твърди от ищеца, че на 10.07.2019г. между н е г о и първия ответник е сключен Договор за потребителски кредит № ***, в изпълнение на които кредиторът е предоставил на ищеца заем в размер на 1200,00 /хиляда и двеста/ лева при следните условия: 1. Общ размер на предоставения Кредит: 1200.00 лева 2.

Срок на Кредита: 12 месеца 3. Брой на Погасителните вноски: 12 вноски 4.

Размер на Погасителните вноски: 121.60 лева 5. Лихвен процент по Кредита:

37.74% 6. Годишен процент на разходите по Кредита: 50.00% 7. Общ размер на всички плащания: 1459.20 лева.

Твъърди, че за обезпечаване на задълженията му по договора е било необходимо да сключи договор с втория ответник, по силата на който „А." ЕООД се задължава да отговаря пред „К." ЕАД солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ищеца по Договора за потребителски кредит („Договор за поръчителство"). За поемането на задължението за поръчителстване по кредита,

1 кредитополучателят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията му по Договора за потребителски кредит в размер на 928,80 лева, което се заплаща на 12 равни месечни вноски в размер на 77,40 лева, платими на падежа на всяка от погасителните вноски по договора за кредит.

По отношение преценката относно действителността на договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.

9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Първият ответник - кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищеца и К. ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, 2 дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай предвид наличието на два договора с потребителя липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК.

В случай, че Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду няколко обезпечения /например да предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя дружество - поръчител/, при съпоставянето на такава клауза с естеството на сключения договор за паричен заем, се налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит. Обективно длъжникът би могъл да си позволи да представи като обезпечение единствено одобрено от ответника „К." ЕАД 3 дружество. Това дружество е именно другият ответник в настоящия процес „А." ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем, доколкото видно от извършена справка в търговския регистър „К." ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А." ЕООД. Двата договора - за кредит и за предоставяне на поръчителство не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД. По същите съображения следва да се приеме, че недействителен е и самият договор за предоставяне на поръчителство, доколкото е той е сключен в неразривна връзка и с основание договора за потребителски кредит.

Твърди се от ищеца, че в изпълнение на двата договора на 10.07.2019г. е заплатил сумата от 1574,45 лева за предсрочно погасяване на задълженията си по двата договора. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за 4 потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед недействителността на Договор за потребителски кредит № *** от 10.07.2019г. и нищожността на Договора за поръчителство от 10.07.2019г. получените суми се явяват платени при начална липса на основание и подлежат на връщане от ответниците на ищеца.

Моли съда да постанови решение, с което „К." ЕАД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 144,45 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № *** от 10.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане., както и „А." ЕООД" ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 230,00 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за възлагане на поръчителство от 10.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.Претендира и за разноски по водене на делото.

В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците. Ответникът „К.“ ЕАД оспорва иска. Тврди,че не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит с посочените от ищеца параметри. Твърди, че е изпълнил задължението си да предостави уговореното финансиране. Общата сума, която ищецът трябва да заплати на по този договор възлиза на 1459,20 лв. главница и 259,20 лв. договорна лихва) платими на 12 (дванадесет) месечни погасителни вноски. За да предостави обезпечение на кредита си, ищецът е сключил Договор за предоставяне на поръчителство от 10.07.2019 г. с дружеството А. ЕООД. Не оспорва твърдението на ищеца, че същият е извършил цитираните в исковата молба плащания в размер на 1574,45лв.

Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като в същия фигурира изискуемото се от ЗПК съдържание. В Приложение № 1 към договора за кредит (неизменна част от същия) са посочени видът на кредитния продукт, размерът на главницата, размерът на годишния лихвен процент и годишен процент на разходите и общият размер на всички плащания. В т. 10 от Приложение № 1 към договора за кредит фигурира погасителен план, в който се съдържа информация за броя на месечните погасителни вноски, размерът им, както и компонентите, от 5 които е съставена всяка една от тях - главница и дължимата договорна възнаградителна лихва. Съгласно чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, респ. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК размерът на общите разходи по кредита съставлява само тези, които са задължителни за отпускането на кредита, както и тези, които са известни на първоначалния кредитор. В Раздел III, т. 12 от Общите условия за предоставяне на кредити на К. ЕАД (ОУ) е описано, че предоставянето на обезпечение на кредита не е задължително условие за отпускането му, а е личен избор на Кредитоискателя. В настоящия случай ищецът сам е избрал да предостави обезпечение на кредита си, сключвайки договора за предоставяне на поръчителство с дружеството - гарант. В Раздел II, т. 13 от ОУ е предвидена възможността за Кредитоискателя до получаване на одобрение от К., да промени уговорените до момента условия по кредита, провеждайки телефонен разговор със служител на К.. В този случай първоначалното заявление за отпускане на кредит се счита за анулирано и се прилагат условията, посочени в телефонния разговор. В случай че Кредитоискателят не предостави обезпечение на Кредита си, К. ЕАД ще разгледа заявлението му, ще оцени кредитоспособността му съгласно Вътрешните си правила за оценка на риска и ще прецени дали да предостави исканото финансиране. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след подписването на договора за кредит в неутрална електронна среда, до която К. няма достъп. К. узнава размера на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство след сключването на договора за кредит. Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на К.. Твърди, че не е налице недействителност на процесния договор за кредит, тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, дължимо към А. ЕООД, не трябва да бъде включено в общите разходи по кредита, респ. няма нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Въпреки обстоятелството, че К. ЕАД е едноличен собственик на капитала на А. ЕООД, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е вземане по договора за кредит в полза на К., както се твърди в исковата молба, а е вземане по договора за предоставяне на поръчителство и е изцяло дължимо към А. ЕООД. В чл. 13, ал. 1 от сключения между К. ЕАД и А. ЕООД Договор за поръчителство К. е овластено да получава плащания по възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, като се задължава да го администрира към А..