Решение № 97 от 28.08.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Варна, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора С. Д. А. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600210 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по жалба от подс.М. С., чрез неговия процесуалния представителадв.А. Д. ВАК против присъда №30 от 11.04.2025г. по НОХД№1132/2024г. по описа на Окръжен съд-Варна.

С атакувания съдебен акт подс.С. е признат за виновен в това, че на 07.06.2024г., в гр.Варна, дал подкуп- дар сумата от 50.00 лева в 1 бр. банкнота с номинал 50 лева, със серия БС и номер 3867852 на полицейски орган: Х.Г.Г.

- младши автоконтрольор I степен при сектор „Охранителна полиция" при ОД на МВР - Варна и В.А.А. младши автоконтрольор I степен при сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" при ОД на МВР - Варна, за да не извършат действие по служба— да не съставят АУАН серия GA №1310565/07.06.2024г. срещу него за извършено административно нарушение по смисъла на чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата, поради което и на основание чл.304а от НК, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.„б“, предл. първо от НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и на основание 1 чл.42а, ал.2, т.2 от НК- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.307а от НК съдът е отнел в полза на държавата 1 бр. банкнота с номинал 50 лева, със серия и номер БС 3867852. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 37.14 лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна.

Считайки присъдата за неправилна, въззивникът моли за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подс.С. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Като аргумент се сочи обстоятелството, че съдът не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, поради което крайния извод за виновността на подсъдимия е неправилен и незаконосъобразен.

В допълнителното писмено изложение към жалбата се доразвиват изложените основания. Счита се, че деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна, т.к. процесния акт вече е бил съставен, а полицейските служители не са разбрали целта на предоставените парични средства.

В съдебно заседание подсъдимия и неговият защитник поддържат жалбата на изложените основания.

Представителят на апелативна прокуратура счита неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна. жалбата за

В личната си защита и последна дума подсъдимия заявява, че парите са паднали „по някакъв начин“ и моли да бъде оправдан.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, съдът намира за установено следното:

Полицейските служители: св.Х.Г.Г.- младши автоконтрольор I степен при сектор „Охранителна полиция" при ОД на МВР - Варна и св. В.А.А.младши автоконтрольор I степен при сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" при ОД на МВР - Варна били наряд и осъществявали функциите си на автопатрул с позивна „654" със служебен автомобил „Дачия Сандеро" с peг. №В 05 82 ВТ в района на бул. „Васил Левски" в гр.Варна за периода от 19.00 ч. на 07.06.2024 г. до 07.00 ч. на 08.06.2024г..

Около 20.15 часа на 07.06.2024г. двамата полицейски служители се намирали на помощното платно на бул.„Васил Левски", на кръстовището с ул.

„Поп Харитон" в гр.Варна. По същото време подс.М. С. управлявал лек автомобил „БМВ 325" с peг. № В 73 08 ВТ по бул. „Васил Левски" в посока бул. „Вл. Варненчик". Последният бил спрян за проверка от св. В.А.. При спирането на автомобила на подсъдимия, двамата свидетели възприели, че същия управлява МПС без поставен обезопасителен колан. Полицейските 2 служители поискали документите на подс.С. за проверка и го поканили да се приближи до служебния автомобил. След като изрично го уведомили, че действията му се заснемат с боди камера, полицаите тествали с техническо средство подс.С. за употреба на алкохол. Уредът отчел концентрация на алкохол под 0.5 промила. В последствие, св.Г. се качил на шофьорското място на служебния автомобил, където на служебния таблет проверил документите на подсъдимия и започнал да изготвя срещу него Акт за установяване на административно нарушение серия GA №1310565/07.06.2024г. за управлението на л.а. без обезопасителен колан-нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В това време подс.С. се намирал на около 1,5 м от шофьорската врата на полицейския автомобил, чийто прозорец бил отворен. Св.А. се намирал извън автомобила- до прозореца на предна дясна врата, като се бил навел за да разговаря с колегата си.

Докато св.Г. съставял АУАН, подсъдимият се приближил до автомобила, вкарал ръката си през отворения прозорец на шофьорската врата и без да каже нищо пуснал покрай вътрешната страна на вратата банкнота с номинал 50 лева, със серия и номер БС 3867852, която паднала на пода на автомобила. На въпрос на полицейските служители „Какво е това?“, подс.С. не отговорил.

Св.Г. веднага напуснал автомобила, затворил шофьорската врата и разпоредил на подс.С. да се обърне, като му поставил белезници. Непосредствено след това полицейските служители докладвали за случилото се в ОДЧ към ОД на МВР Варна. На място пристигнала дежурната разследваща група при Първо РУ ОД на МВР Варна и бил извършен оглед на местопроизшествие.

На 26.07.2024г. М. С. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.304а от НК.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания, протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум, веществени доказателства и останалите приобщени писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът подробно е анализирал обясненията на подсъдимия, отчитайки тяхната двойнствена природа и е дал обоснован отговор в кои части кредитира същите. Правилно обясненията не са кредитирани в частта, досежно „случайното“ попадане на банкнота от 50лв. в полицейската кола докато полагал подпис, т.к. същите са опровергани от показанията на двамата полицейски служители /вж показания на св.Г. на л.31 и на св.А. на л.33 от делото/. И двамата свидетели са категорични, че подсъдимия се е намирал на разстояние от служебния автомобил и актът е бил в процес на изготвяне.

Полицейските служители подробно описват поведението на подсъдимия, който самоволно се е приближил до служебния автомобил, без да бъде поканен за това, проврял ръката си през отворения прозорец на шофьорската 3 врата и пуснал вътре банкнота от 50лв. Техните показания се подкрепят и от протокола за оглед на местопроизшествието в който е отразено, че на пода пред седалката на водача е установена една банкнота с номинал 50лв., сер.

№БС3867852.

По отношение начина на приобщаване на процесната банкнота, намерена при оглед на местопроизшествието в служебния автомобил на полицейските служители, настоящия състав съобрази следното.

Първоинстанционният съд е приел, че протоколът за оглед в частта, досежно изземване на процесната банкнота следва да бъде изключен от доказателствения материал, доколкото не е подкрепен със съдебна санкция, с което настоящият състав изразява несъгласие.

От разпоредбата на чл.155 от НПК се извежда основната цел, с която се извършва оглед на местности, помещения, предмети и лица– да се разкрият, непосредствено да се изследват и запазят по реда на НПК следи от престъплението или други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. Стриктното тълкуване на посочената норма сочи на извода, че оглед се извършва на място, на което е осъществено престъпление, или на такова, на което има следи от него, които е необходимо да се изземат, закрепят и запазят, поради което законодателят не е предвидил изискване за даване на предварително разрешение за извършване на оглед, или последващо негово одобрение от съдия. Съгласно разпоредбата на чл.160 от НПК, когато е налице достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети, книжа, компютърни информационни системи, които могат да съдържат информация, или да имат значение за делото, се извършва претърсване за откриването и изземването им. Доколкото с претърсването на помещението, ползвано от дадено лице, или на самото лице се засягат конституционно установени и гарантирани права, законодателят е въвел с нормата на чл.161 от НПК изискването за даване на предварително разрешение, или последващо одобрение от съответния първоинстанционен съд.

Въпросът относно приобщаването на вещи с протокол за оглед на местопроизшествие е широко дискутиран от съдебната практика, като са налице различни становища. Настоящият състав споделя разрешението, че протоколи за оглед, които инкорпорират на практика и друго следствено действие, а именно претърсване и изземване, би следвало да получат съдебна санкция по реда на чл.161,ал.2 от НПК. Последната не е самоцел, а е гаранция за законосъобразно осъществяване на действието в случаите, когато същото засяга чужда правна сфера, накърнявайки неприкосновеността на жилището, превозното средство, или кореспонденцията и изисква преценката на съда дали са налице законовите изисквания за предприемане на това действие.

4

В обобщение, преценката относно необходимостта от съдебен контрол на протокола за оглед следва да бъде направена в зависимост от мястото на извършване на следственото действие. Ако то е осъществено на място с обществено предназначение /място, свързано с обществения ред и сигурност, какъвто е конкретният случай/, липсва необходимост протоколът да бъде одобрен от съда, тъй като с изземването не се засяга гарантираната от ЕКПЧ и Конституцията неприкосновеност на определена личност, или на жилището на конкретен правен субект. В настоящият случай, няма необходимост този протокол за бъде одобряван, защото не е осъществено засягане на чужда лична сфера и не е необходима съдебна защита на евентуално нарушени лични права.

Няма съмнение, че в конкретния случай действията, осъществени на 07.06.2024г. и закрепени в протокол за оглед/л.4 и сл. от ДП/, по естеството си са били насочени към оглед на местопроизшествието, при който е открита и процесната банкнота. Същият е бил извършен по правилата на НПК от разследващ полицай, в присъствието на поемни лица и технически сътрудник, подписали без възражения протокола. В него изрично е отразена намерената банкнота, надлежно идентифицирана и мястото, където е била установена. В този смисъл, протоколът за оглед не е процесуално недопустим, поражда предвидените в закона правни последици и не следва да бъде изключен от доказателствения материал, както е счел първоинстанционния съд.

Дори да се приеме, че процесния протокол не може да бъде ценен като годно доказателствено средство, обстоятелствата на намиране на вещта, мястото на установяването й, нейните характеристики следва и могат да бъдат установени чрез други доказателствени средства, доколкото доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително определена доказателствена сила. Откритите и иззети при извършване на тези действия вещи, носещи следи от извършено престъпление, могат да бъдат приобщени към доказателствения материал с други, допустими от НПК доказателствени средства/в този смисъл вж Решение №162/2010г. на първо н.о. на ВКС, Решение №345/2015г. по н.д.1069/2015г. на трето н.о на ВКС, Решение №60125/2022г. на трето н.о. на ВКС и др./.

В конкретния случай, за намирането на въпросната банкнота и нейното приобщаване към делото, освен процесуалнозаконосъобразния протокол за оглед, са налични и гласни доказателствени средства-показанията на полицейските служители, както и обясненията на самия подсъдим, който не отрича обстоятелството, че откритата банкнота е негова и се е намирала в служебния автомобил.