Решение № 5915 от 03.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24591/2024
- Вид
- Решение № 5915
- Подписан
- 03.04.2025
- Състав
- КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 66141 от 09.05.2024 · КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА
- Разпореждане № 88975 от 21.06.2024 · КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА
- Разпореждане № 126393 от 05.09.2024 · КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА
- Разпореждане № 131765 от 17.09.2024 · КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА
- Определение № 38605 от 25.09.2024 · КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА
- Определение № 48124 от 26.11.2024 · КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138б · Закон за енергетиката
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139в, ал. 3, т. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5, т. 8 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 1 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 5915 гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110124591 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Р. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 41.86 лева – главница за извършено дялово разпределение за периода 01.03.2021г.30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.04.2024г., до окончателното изплащане, която услуга е предоставяна за топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, блок ..., вх. .., ет..., с абонатен номер ..; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 9.58 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2021г.- 10.04.2024г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника К. Р. Н. в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок .., вх. .., 1 ет..., с абонатен номер ..., като ответникът имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Релевира, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в пъбличния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая ЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределениена топлинна енергия с „Топлофикация София“ ЕАД в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ.
Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснадбяването. Излага довод, че за имота са издадени изравнителни сметки, които прилага към исковата молба, като акцентира, че сумите са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. При тези съображения моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
Представя доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Р. Н. чрез адв. А. – особен представител, подава писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер като недоказани и неоснователни. Релевира, че исковете са недопустими поради липса на интерес от страна на ищеца да претендира тези суми от ответника. Твърди, че не е ползвател на процесния имот, а от там – не е и клиент на ищеца, както и че от доказателства не може да се извлече противното, след като има запазено право на ползване и няма данни за смъртта на един от прехвърлителите. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва исковете като неоснователни с довод, че няма доказателства по делото, които да установят, че ответникът е потребител, ползва имота и този абонатен номер. При тези съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави искане по чл. 190 ГПК ищецът да бъде задължен да представи всички фактури, касаещи процесния период, както и всички отчети на уреди за отопляемия сезон, всички документи и протоколи, касаещи абоната, протокол за достъп и замерване на реалното количество потребена топлинна енергия.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
По делото не е представен протокол на ОС на ЕС, за взето решение за сключване на договор с ФДР и избор на такава. Представено е обаче заявление от 04.07.2011г., подписано от упълномощено от ЕС лице, в което е заявено, че се представя протокол с решение на ОС на ЕС в сграда на адрес ж.к. Л., блок ..., вх. .. и вх. ..., за който дяловото разпределение на топлинна енергия от месец май 2011г. се иска да бъде извършвано от фирма Топлофикация, а 2 до този момент се сочи, че е било извършвано от фирма Техем. Представеният документ следва да се цени със своята формална доказателствена сила. По отношение на съдържанието му, съдът го съобразява с всички доказателства, и прави извод, че от него се извежда наличието на решение на ОС на ЕС за избор на ФДР в лицето на ищеца, тъй като други доказателства за противното не се съдържат. Обстоятелството, че дяловото разпределение е извършвано от ищеца се доказва и от експертизата. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което съдът намира, че сключения договор обвързва собствениците на имота с ФДР. Посочения договор е срочен, но съдържа клаузи за автоматично подновяване за нов едногодишен срок, с оглед на която и при липса на изричен отказ от ЕС, то правно основание за извършване на дялово разпределение от това лице има, противно на възраженията в отговора на исковата молба.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том .., дело № 3271/1994г. правото на собственост върху топлоснабдения имот - апартамент № ..., находящ се в гр.
София, ж.к. „Л.“, блок ..., вх. .., ет...., е придобито от К. Р. Н., като дарителите Р. Л. Н. и Г. А.
Н. са си запазили пожизненото право на ползване.
Установява се от вписана в СВ декларация, че през 2003г. дарителят Г. А. Н. се е отказала от учреденото и пожизнено право на ползване.
Извежда се от удостоверение за наследници и акт за смърт /л123-124/, че дарителят Р. Л.
Н. е починал на 16.03.1994г.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Топлофикация София“ ЕАД и е съгласно нормативната уредба. За имота е била потребявана топлоенергия – за битово горещо водоснабдяване, отопление не се ползва. Потреблението за топла вода в имота е занулирано за процесния период 03.2021г. – 04.2023г., като на вещото лице са представени и същите се намират и по делото, 3 броя отчета на два водомера в апартамента. На името на ответника са съставени 3 броя изравнителни сметки с дати на изравняване 18.06.2021г, 31.08.2022г. и 01.08.2023г. Посочено е измерването на потребеното количество ТЕ в ЕС от общ топломер за търговски цели е монтиран и топломерът включва разходна част, измервателен блок и 2 броя термопреобразуватели. Всеки елемент е преминал задължителни проверки и контрол от 3 лицензирани лаборатории. За уреда демонтаж и монтаж е осъществен от служители на ТР Люлин, а изправността на топломера и данните при демонтажа са документирани съгласно изискванията със свидетелства за проведени изпитвания, като на вещото лице са представени документи от последващи проверки през м. 10.2021г. и 01.2023г. Отговорено е, че главницата за дялово разпределение е в размер на 40.36 лева, а лихвата 6.07 лева.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства, в това число експертното заключение, се установява, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна 4 собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
Разпечатката съдържа 28 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84eb515f-0d5f-4df3-b57c-16165957467c