Решение № 162 от 20.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000501457 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищeцът в първоинстанционното производство Й. С. Д. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 24.04.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 29.04.2024 г.) обжалва Решение № 2278/17.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 892/2023 г. по описа на СГС, ГО, І19 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил искът му за неимуществени вреди за сумата от 18 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 28000 лв., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Я.

С.-А. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено към въззивната жалба. Въззивникът-ищец е внесъл дължимата държавна такса с вносен документ от 29.04.2024 г., приложен към въззивната жалба.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.

1

Въззивникът - ищец счита, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, касаещо присъдения размер за обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нанесен деликт. Твърди се, че при обсъждането на относимите обстоятелства, е отдадено изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други, следствие на което неправилно е приложен материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа се, че при определяне размера на дължимото обезщетение, не са отчетени в пълен обем следните факти: че ищецът е бил обвинен в извършване на деяние, което е „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК, бил е задържан за срок от 24 часа, арестуван е на работното му място, на което е бил с полицейската си униформа, наложена му е мярка за неотклонение „Парична гаранция“, отстранен е от работа, след това уволнен. Счита, че СГС не е отчел продължителността на наказателното дело в двата му стадия, както и че Прокуратурата е протестирала оправдателната присъда, не е отчел и интензитета на наказателната репресия. Твърди се, че съдът не е отчел в достатъчна степен и разгласяването чрез медиите, конкретните преживявания, както и че не е извършил нужния анализ на събраните по делото гласни доказателства. Поддържа се, че присъденото обезщетение е ниско и неоправдано с оглед наличието на обективни фактори, неотчетени и пренебрегнати от съда. Развиват се подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което уважи исковата претенция в пълния й размер.

Претендират се сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Ответникът в първоинстанционното производство Прокуратурата на Република България и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 24.04.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 29.04.2024 г.) обжалва Решение № 2278/17.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 892/2023 г. по описа на СГС, ГО, І-19 състав, в частта, с която съдът е уважил искът на Й. С. Д. за неимуществени вреди за сумата от 10000 лв., ведно със законната лихва

2

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимна страна, която не дължи държавна такса в производството по аргумент от мотивите на ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г., т.д. № 7/2014 г. ВКС, ОСГК, в които е прието общо правило за недължимост на държавна такса по всяко гражданско дело по ЗОДОВ, по което държавата е представена като институция от държавния орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.

Въззивникът – ответник счита, че постановеното първоинстанционно решение е порочно в частта относно несправедливо завишения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа се, че наказателното производство в досъдебната фаза на процеса е проведено ритмично, добре организирано, не са допуснати нарушения и събраните доказателства установяват фактическата обстановка и разкриват обективната истина. Твърди се, че в съдебната фаза нито едно заседание не е отложено по вина на представителите на държавното обвинение и в този смисъл ответникът не е станал причина за продължителността на наказателното производство, в която и да е фаза на процеса. По повод медийните публикации, се твърди, че липсват данни Прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното производство и не може да носи отговорност за начина, по който делото е медийно отразено, тъй като не е дала публично изявление за разследването или обвинението. Поддържа се, че в хода на образуваното гражданско производство не е била назначена съдебно-медицинска експертиза, която да установи здравословното състояние на ищеца и дали е налице причинна връзка между влошаването му и повдигнатото обвинение.

Поддържа се, че съдът е кредитирал безкритично свидетелските показания по отношение на преживените емоционални и психически страдания в хода на образуваното наказателно производство. Поддържа се, че в обжалваното решение не са обсъдени с необходимата задълбоченост възраженията на ответника, съдържащи се в отговора на исковата молба, с което съдът е допуснал нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, което от своя страна е довело до присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, които не са доказани да са в пряка причинно-следствена връзка с обвинението. Твърди се, че съдът не е обсъдил правилно вида, характера и интензитета на неимуществените вреди.

3

Във връзка с така въведените възражения ответникът развива подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като намали присъденото обезщетение, съответно размерът на присъдените разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца чрез процесуалния му представител адвокат Я. С.-А., с който оспорва въззивната жалба на ответника по подробни съображения изложени в отговора. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ответника.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 2278/17.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 892/2023 г. по описа на СГС, ГО, І19 състав се обжалва в неговата цялост.

В открито съдебно заседание въззивникът - ищец чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната му жалба по подробните съображения изложени в нея. Поддържа, че първоинстанционният съд е установил правилна фактическа обстановка, изследвал е твърдените от ищеца неимуществени вреди, но не е приложил правилно принципа на справедливостта. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

В открито съдебно заседание въззивникът - ответник Прокуратурата на Република България чрез своя представител поддържа своята въззивна жалба и моли съда да я уважи. Поддържа също, че спорът е само досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ предявен от Й. С. Д. против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с вляза в сила присъда.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелеванти факти и 4 обстоятелства, които и двете страни заявяват, че са установени правилно от първоинстанционния съд:

Досъдебно производство № 13/2014 г., пр.пр. № 93/2014 г. по описа на Специализирана прокуратура (СП), Следствен отдел, е образувано с постановление от 17.03.2014 г. на прокурор при СП срещу неизвестни извършители-държавни служители в МВР, за това, че в периода от 01.11.2013 г. и понастоящем на територията на гр.София участвали в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение на повече от три лица, създадено с цел да вършат съгласувано в гр.София престъпления по чл.301 от НК-получаване на подкупи, като групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица, престъпление по чл.321, ал.3, т.2 във връзка с ал.2 от НК.

Между страните не е спорно, че към месец юли 2014 г. ищецът Д. е бил командир на отделение в 02 група на 02 сектор „Моторизиран сектор за бързо реагиране - Сигма“ към отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР.

На 30.07.2014 г. със заповед за задържане на лице, ищецът Д. е задържан за 24 часа. Задържането му е станало на работното му място.

С постановление от 31.07.2014 г. ищецът Д. е привлечен като обвиняем за това, че в периода от 01.01.2013 г. до 30.07.2014 г. на територията на гр.

София участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководена от И. М. В., с участници: С. М.

М., Л. К. Л., В. Г. Н., Ф. Г. М. и Г. С. Б., създадено с цел да вършат съгласувано в гр.София престъпления по чл.213а от НК и чл.214 от НК-изнудвания и по чл.301 НК-получаване на подкупи, като групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица - държавни служители в МВР, престъпление по чл.321, ал.3, т.2 във връзка с ал.2 от НК. Спрямо ищеца е взета и мярка за неотклонение: „Гаранция в размер на 500 лв.“ Същият ден е разпитан в качеството му на обвиняем.

С протоколно определение от 06.08.2014 г., постановено по н.ч.д. № 939/2014 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 15-ти състав и по искане на Прокуратурата, ищецът е отстранен от заеманата длъжност „командир на отделение“ в 02 група 02 сектор моторизиран сектор за бързо реагиране „Сигма“ към отдел „Специализирани полицейски сили“ към СДВР.

Това определение е отменено с протоколно определение от 21.08.2014 г., 5 постановено по в.н.ч.д. № 149/2014 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд.

На 02.07.2015 г. на ищеца за втори път му е повдигнато прецизирано обвинение.

На 03.08.2015 г. прокуратурата внася обвинителен акт, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 987/2015 г. по описа на СпНС, 17 състав, съдебното производство по което е прекратено с Разпореждане от 07.08.2015 г., поради допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения. Това разпореждане е протестирано от ответника, образувано е в.ч.н.д. № 174/2015 г. на АСпНС. Разпореждането е потвърдено с Определение № 59/15.09.2015 г.

След отстраняване на процесуалните нарушения, на 23.11.2015 г.

Прокуратурата внася за втори път обвинителен акт въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 1451/2015 г. по описа на СпНС, 17-ти състав. По това дело са насрочени общо 16 открити съдебни заседания, на които ищецът е присъствал лично, съответно на: 23.12.2015 г., 19.01.2016 г., 29.02.2016 г., 29.03.2016 г., 26.04.2016 г., 30.05.2016 г., 11.07.2016 г., 06.10.2016 г., 10.11.2016 г., 13.12.2016 г., 26.01.2017 г., 29.03.2017 г., пренасрочено за 27.04.2017 г., 29.05.2017 г., 30.05.2017 г., 14.09.2017 г., 04.10.2017 г. С присъда от 04.10.2017 г. ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.

Тази присъда е протестирана от прокуратурата, въз основа на което е образувано в.н.о.х.д. № 33/2018 г. по описа на АСпНС. С определение № 11 от 29.01.2018 г. съдът е прекратил производството по образуваното въззивно дело и върнал делото на първоинстанционния съд, като е приел, че протестът е бланкетен. С Разпореждане от 30.01.2018 г., редовно връчено на ответника на 31.01.2018 г., съдията-докладчик по н.о.х.д. № 1451/2015 г. по описа на СпНС, 17-ти състав е дал възможност на прокуратурата да отстрани нередовностите и да представи допълнителни съображения към протеста, което не е сторено в определения от съда 7-дневен срок, поради което протестът е върнат на прокуратурата с разпореждане от 09.02.2018 г., постановено по н.о.х.д. № 1451/2015 г. по описа на СпНС, 17-ти състав. Разпореждането на съда не е обжалвано, поради което и оправдателната присъда е влязла окончателно в сила на 20.02.2018 г.