Решение № 70 от 02.03.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. П., 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20221230100927 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 127, ал. 2 и по чл. 149 СК.

Ищцата – Е. Е. А., с адрес в гр. П., ул. „Ст. Т.“ № 4, ЕГН **********, твърди, че с ответника са родители на децата Д. Т. М.а, ЕГН ********** и З. Т. М., ЕГН **********. Поддържа, че с бащата на децата са живеели на семейни начала, но вече са разделени. Сочи, че с последния не могат доброволно да се разберат по въпросите, касаещи правното положение на двете им деца. Смята, че тя трябва да упражнява родителските права спрямо децата и местоживеенето на същите да бъде при нея, а на бащата да бъде формиран режим на лични отношения с тях и той да им заплаща месечна издръжка за бъдеще време от 250 лв. за първото дете и от 220 лв. за второто.

Изтъква, че ответникът дължи на децата и издръжка за минал период – от 04.07.2021 г. до 04.07.2022 г., в общ размер на 3 000 лв. за по-голямото дете и в общ размер на 2 640 лв. за по-малкото, тъй като през този времеви отрязък те са били отглеждани от нея, без той да участва в издръжката им. Иска постановяване на съдебно решение, с което визираните проблеми да бъдат разрешени.

Ответникът – Т. З. М. , с адрес в гр. П., ул. „Д-р К.“ № 7, ЕГН **********, счита, че: адекватният размер на издръжката, която следва да заплаща на децата, е минималният такъв; режимът на личните му контакти с тях трябва да бъде във формат, който да е по-разширен от предложения от ищцовата страна; не дължи издръжка за минало време, тъй като е полагал непосредствени грижи за децата и е предоставял 1 парични средства за отглеждането им.

Съдът приема следното:

1. По упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на децата за бъдеще време (чл. 127, ал. 2 СК):

1.1. Относно родителските права и местоживеенето:

Преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо ненавършило пълнолетие дете е предпоставена от редица фактори. Тук в пълна степен важат указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд, които запазват своята актуалност и при действието на сегашния СК (вж. Решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о. на ВКС). Част от критериите вече са и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, макар изброяването им да е примерно, поради което съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, ако имат значение за правилния отговор на въпроса при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права.

Изходната база винаги трябва да е най-добрият интерес на детето (вж. Решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС). Той се определя в съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. За неговото охраняване е необходимо да бъдат отчетени възпитателските качества и моралният облик на родителите, полаганите от тях грижи, желанието им да отглеждат и възпитават детето, привързаността на последното към тях, полът и възрастта му, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните условия на жИ.т, с които всеки от родителите разполага, както и другите съществени факти, формиращи спецификата на казуса.

Правилната оценка на тези принципни положения в контекста на разглеждания казус предполага съобразяването им на фона на данните, съдържащи се във формираната доказателствена съвкупност. В нея се включват немалкият обем от писмени доказателства, изслушването на родителите по чл. 59, ал. 6 СК, изслушването на децата по чл. 15, ал. 1 ЗЗДет., както и социалният доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П..

Анализът на очертания доказателствен материал, в който не се наблюдават съществени протИ.речия по проблемите, които са значими за делото, дава основание за следните фактически констатации:

- Детето Д. Т. М.а е на 14 години, а детето З. Т. М. е на 12 години.

- Страните в съдебното производство са техните майка и баща, като двамата не са сключвали граждански брак, а до 2019 г. са живеели на съпружески начала, след което са се разделили.

- След раздялата, ищцата, заедно с децата, е продължила да живее в етаж от къща в гр. П., ул. „Ст. Т.“ № 4, който са обитавали с ответника дотогава, чийто 2 собственик е бащата на последния. Ответникът пък е заживял в жилище под наем в същия град, където е установил съжителство на семейни начала с друга жена. Това положение продължава и към настоящия момент, като в тази връзка ищцата, подпомагана от бащата на ответника и от своите родители, успява да задоволява всичките базисни потребности на децата.

- Личните отношения между страните са силно влошени, което води до нарушена комуникация и по въпросите, отнасящи се до самите деца.

- И майката, и бащата са трудово ангажирани и реализират брутно месечно възнаграждение около минималната работна заплата. Няма данни някой от тях да получава други имуществени доходи.

- Както в жилището, ползвано от ищцата и от децата понастоящем, така и в онова, обитавано от ответника, са създадени нормални битови условия.

- Първото дете е ученик в осми клас, а второто – в шести клас, на училища, находящи се в населеното място, в което живеят.

- По повод социалното обкръжение и на двамата родители не се установява някой от тях да е част от социална среда, която да влияе или да би могла да повлияе отрицателно на децата.

- Ищцата изразява категорично желание да упражнява родителските права спрямо децата и те да живеят при нея, на което ответникът не възразява.

- Между децата и бащата има изградена емоционална връзка, но у първите е налице известна неприязън към лицето от женски пол, с което той сега живее на семейни начала.

Гореизложеното мотивира извода, че родителските права по отношение на децата трябва да бъдат предоставени за упражняване на майката и местоживеенето им да бъде при нея. Тя има потенциал за осигуряването на добра среда, в която те да бъдат отглеждани и възпитавани. Същевременно, след като родителите са се разделили, самите деца и досега на практика основно са били отглеждани от майката.

1.2. Относно режима на лични отношения с родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права:

Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители (вж. Решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. на ВКС). Мерките за лични контакти между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, трябва да бъдат ориентирани към предоставяне на най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения (вж. Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на ВКС). Целите на личните отношения са свързани с постигане на възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, независимо, че те са разделени (вж. Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., 3

III г. о. на ВКС).

Тези утвърдени принципни постановки, пренесени на плоскостта на фактическите положения, изяснени по делото, включително възрастта на децата, местоживеенето им с бащата в едно и също населено място, както и съхранената им емоционална връзка, са база за определяне на режима на лични контакти между тях по следния начин:

- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преписване;

- 20 дни през лятото, с преспиване, определени по споразумение с майката, а при липса на такова – в периода от 01 до 20 юли на съответната година;

- за Коледните празници, в четна година – 5 дни, с преспиване, за периода от 23 декември до 27 декември;

- за Новогодишните празници, в нечетна година – 5 дни, с преспиване, за периода от 30 декември до 03 януари;

- за рождения ден на децата (16 ноември и 03 юни), в нечетна година – от 10:00 ч. на съответния ден до 10:00 ч. на следващия ден, с преспиване.

1.3. Относно издръжката за бъдеще време:

За правилното определяне на нейния размер са от значение нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал.

1 СК).

Нуждите на оправомощения са предопределени от неговата възраст, образование, както и от всички обстоятелства, имащи значение за случая, а възможностите на задълженото лице – от доходите му, имотното състояние и квалификацията (вж. т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на Върховния съд).

Тъй като и двамата родители дължат издръжка на непълнолетните си деца, на отчитане подлежат материалните възможности както на бащата, така и на майката, като се съобразяват и натуралните грижи, полагани от родителя, при когото детето фактически живее (вж. Решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС)

При никакви условия издръжката на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната работна заплата, установена за страната (чл. 142, ал. 2 СК). С Постановление № 479 от 29.12.2022 г. на Министерския съвет на Република България, обнародвано в бр. 1 от 03.01.2023 г. на ДВ, сегашният размер на минималната работна заплата (от 01.01.2023 г.) се равнява на 780 лв., поради което минималната издръжка на едно дете възлиза на 195 лв. (1/4 от 780 лв.).

При формиране на конкретния размер на издръжката, която следва да бъде доставяна на децата Д. и З. М.и, трябва да бъдат взети предвид: тяхната възраст; произтичащите от нея текущи нужди, които месечната издръжка е призвана да 4 удовлетворява; липсата на по-особени потребности, изискващи по-високо финансово обезпечаване с постоянен характер; материалните възможности на родителите; фактът, че те са в активна трудоспособна възраст (майката е на 36 години, а бащата – на 47 години), без данни за здравословни проблеми; липсата на сведения за техни алиментни задължения към други непълнолетни лица.

Изяснените фактически и правни положения създават база да се приеме, че месечната издръжка, която бащата трябва и може да предоставя на децата, е по 220 лв. за всяко от тях.

Началният момент на издръжката, присъждана в хипотезата на чл. 127, ал. 2 СК, е от датата на влизане в сила на решението (вж. Решение № 294 от 11.11.2015 г. по гр. д. № 1454/2015 г., IV г. о. на ВКС). Присъждането на издръжката от по-ранен момент е процесуално недопустимо (вж. Решение № 65 от 28.02.2014 г. по гр. д. № 4202/2013 г., IV г. о. на ВКС). Логиката, върху която се базира изтъкнатото разрешение, е ясна. Тя е свързана с обстоятелството, че издръжката по чл. 127, ал. 2 СК представлява част от мерките относно упражняването на родителските права, когато родителите не могат да разрешат този въпрос помежду си. Ето защо и тази издръжка се определя още като служебна и е предназначена за положение, при което спорът за родителските права е окончателно решен, като предшестващите периоди са покрити от други правила (чл.

127, ал. 3 и чл. 149 СК).

2. По издръжката за минал период (чл. 149 СК).

Право на детето и задължение на родителите е то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие (във физически, умствен, нравствен, социален и всеки друг аспект), чрез създаване на необходимите условия и средства за личния му жИ.т, образованието и гарантирането на личните му и имуществени интереси (чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 125, ал. 1 СК). Една от проекциите на коментирания механизъм за обезпечаване интересите на детето е предоставянето на ежемесечна парична издръжка от родителя, който не го отглежда (чл. 143, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1, изр. 1 СК).

Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад, считано от исковата молба (чл. 149 СК), което е изключение от общия принцип, че издръжката се дължи занапред, доколкото същността й се свежда именно до подсигуряване на материални средства за задоволяване на текущи жизнени потребности.