Присъда № 60 от 09.07.2026, Районен съд - Казанлък

М О Т И В И към Присъда № 60 от 09.07.2026 г. по НОХД № 692/26 г.

Производството е по чл. 370 и сл. от НПК.

Обвинението срещу подс. С.Ю.Й. е по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр.чл. 28, ал. 1 от НК за това, че на 09.10.2025 г. в гр. К., общ. К., обл. С.З., в района на магазин „Л.“, находящ се срещу бензиностанция „Ш.“, от лек автомобил марка и модел „М. **“, с рег. № ****** е отнелa чужди движими вещи: парична сума в размер на 61,36 € и мъжко портмоне от плат, тъмносиньо на цвят, с две прегради на стойност 3,00 €, всички вещи на обща стойност 64,36 €, от владението на А.Ш.А. от с. Г.С., общ. П.б., обл. С.З., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, в немаловажен случай.

Подсъдимият в с.з. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Защитникът му – адв. К. М. в с. з. пледира за налагане на наказание при условията на чл. 58а от НК.

Представителят на РП-С.З., ТО-К. в с.з. поддържа обвинението.

Граждански иск не е предявен.

На осн. чл. 373 ал. 3 от НПК от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

На 09.10.2025 г. подс. С.Ю.Й. обикаляла безцелно в района около ж.к. „И.“ гр. К.. В около 20.00 часа същата видяла, че свидетеля А.Ш.А. паркирал личния си автомобил, марка и модел „М. **“ в близост до магазин „Л.“ намиращ се срещу бензиностанция „ Ш.“.

Виждайки, че той влиза в магазина подс. Й. се запътила към автомобилът му, пробвала и установила че предната му врата откъм шофьорското място била отключена. Отворила я и от вътре взела мъжка платнена чантичка. В това време св. А. излизал от магазина и видял как подсъдимата му краде чантичката. Той се развикал и се затичал към нея. Подсъдимата извадила портфейла с намиращи се в него лични документи и сумата от 120 лв., равняващи се на 61,36 € от платнената чанта, а чантата оставила там в автомобила и побягнала. Св. А. я гонил няколкостотин метра, но подс. Й. успяла да избяга. А. успял да я огледа добре и да запомни добре физиономията и. Веднага се обадил на тел. 112 и съобщил за случая. След това отишъл в ромския квартал на гр. К. и разпитал за тази жена давайки описанието и.

Хора от квартала му казали името и му показали нейна снимка, на която била тя. Казали му и къде живее. А. отишъл до къщата на подс. Й. и разговарял с майка и – св. Г. Й..

Разказал за случая и поискал да му върнат поне документите, което свидетелката му обещала след като се върне дъщеря . След като подсъдимата се върнала майка и казала да върне документите на св.А. при което Й. тръгнала да ги търси тъй като ги била хвърлила заедно с портфейла в контейнер за смет, но не ги открила.

Междувременно след няколко дни полицейските служители от РУ К. установили че извършител на кражбата е подс. С.Ю.Й. и същата пред тях признала за това, че е извършила кражбата като им разказала и механизма на деянието.

По ДП е била назначена и изготвена съдебнооценъчна експертиза от заключението, на която е видно, че пазарната стойност на вещите, откраднати от подс. Й. била 64,36 €.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.Ш.А. и Г. К. Й., както и на експертното заключение на съдебно-оценителната експертиза, 1 които напълно кореспондират на самопризнанието на подсъдимия.

Имайки предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подс. Й. от обективна и субективна страна е осъществила състава на чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр.чл. 28, ал. 1 вр. от НК.

Подс. Й. е осъществила изпълнителното деяние „отнемане“ в двете му части като е прекратила фактическата власт на собственика върху вещите предмет на престъплението и е осъществила своя трайна фактическа власт като е имала възможност да се разпореди с тях, както намери за добре.

Деянието на подс. Й. е било осъществено в условията на повторност по см. на чл. 28, ал.1 от НК, тъй като с влязла в законна сила присъда на 16.04.2025 г. по НОХД № 221/2025 г. на РС-К. е била осъждана за кражба. Предвид начина на извършване на престъплението съдът счита, че случаят не е маловажен по см. на чл. 93, т. 9 от НК.

От обективираните действия на подсъдимият следва извода, че деянието е било извършено с пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е знаел и съзнавал и не е бил лишен от тази възможност да разбира, че извършва кражба.

Имайки предвид изложените дотук мотиви съдът намира, че подс. С.Ю.Й. следва да бъде признат за виновен и наказан.

При определяне вида и размера на наказанието за извършеното престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр.чл. 28, ал. 1 от НК съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства изразеното критично отношение и невисоката стойност на отнетите вещи.

Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат обремененото съдебно минало и лошите характеристични данни.

На подсъдимият следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства като целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание в размер на две години лишаване от свобода.

С оглед разпоредбите на чл. 373 ал. 2 от НПК, както и на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът счита, наложеното наказание лишаване от свобода следва да се намалиш с 1/3 до размер от една година и четири месеца.

Съдът разгледа цялостната престъпна дейност на подс. Й. и установи следното:

№ НОХД

Деяние

Законна сила Наказание

1

221/25 17.07.2024-07.10.2024г.

16.04.2025

8м ОР

2

961/25

11.10.2024г.

03.11.2025

6м ОР

3

52/25

15.08.2024г.

12.11.2025

1г и 4м ОР

4

457/25

26.07.-04.10.2024г.

27.11.2025

1г и 4м ОР

5

485/26

31.07-20.08.2025г.

27.05.2026

1г СР

6

692/25

09.10.2025г.

---

1ги4м

7