Определение № 2304 от 29.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2304 гр. София, 29.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Тотка Калчева Касационно търговско дело № 20258002902227 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С молба от 27.10.2025 г. Б. Д. Дангова – Д., гр.София е предявила искове за обявяване за нищожно на основание чл.47, ал.2, т.3 ЗАрб. или за отмяна на основание чл.47, ал.1, т.2 и т.3 ЗАрб. на арбитражно решение от 14.10.2025 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“, с което „Кибела 28“ ЕООД и Б. Д.

Дангова – Д. са осъдени да заплатят на „Енпром“ ЕООД възнаграждения и неустойки по индивидуален договор за предоставяне на консултантски услуги по проекти, финансирани със средства от ЕС от 23.04.2018 г.

В исковата молба е въведено твърдение, че в почерковата експертиза, приета в арбитражното производство, не е отговорено на въпроси, които са от значение за произнасянето на ВКС по въведените основания за отмяна на арбитражното решение.

В открито съдебно заседание на 09.06.2026 г. пълномощникът на ищцата е направил искане да се допусне почеркова експертиза по въпроса дали оспорваният подпис в процеса на арбитражното разглеждане на делото е пренесен технически, като се има предвид подписът на приемо – предавателен протокол от 13.04.2020 г. Изразено е съмнение за техническо пренасяне на подписа от друг подпис, евентуално този от сключения между страните договор, като се позовава и на представена с исковата молба частна експертиза. По направеното искане съставът на ВКС е дал указания на страната да постави конкретна задача на поисканата експертиза, да бъдат уточнени методите, по които следва да работи вещото лице, за да може съдът да извърши преценка дали същите методи са ползвани при изготвяне на заключението в арбитражното производство, както и да посочи сравнителните 1 образци, които следва да бъдат ползвани от вещото лице и да уточни къде се намира оригиналът на документа.

С молба от 12.06.2026 г. пълномощникът на ищцата е поставил четири задачи за изпълнение от вещо лице, посочил е вещото лице да се снабди със сравнителен материал и образци от сектор БДС на МВР и непосредствено от Б. Дангова, както и че оригиналите на документа се намират във владение на ответника по делото.

Страните по делото „Енпром“ ЕООД и „Кибела 28“ ЕООД са изразили становища по молбата съответно на 30.06.2026 г. и на 06.07.2026 г.

По направеното искане съдът съобрази следното:

При произнасяне по иска по чл.47 ЗАрб. ВКС е ограничен от въведените основания за отмяна на решението, които свързани с искането за изследване на документа приемо – предавателен протокол от 13.04.2020 г. в настоящото дело, са единствено относно това дали е сключено арбитражно споразумение.

Оспорването на съществуването на арбитражна клауза, обективирана в писмен документ, е допустимо в производството пред ВКС, ако не може да се приеме, че ответникът е участвал в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража съгласно чл.7, ал.3 ЗАрб. Участието на ответника в арбитражното производство, в което е оспорена истинността на сключеното арбитражно споразумение, го легитимира да иска отмяна на решението по чл.47, ал.1, т.2 ЗАрб. Изследването на истинността на документа, съдържащ арбитражната клауза, е уредено от правилата на ГПК за оспорване на писмени документи, като ВКС извършва проверка по чл.194, ал.1 ГПК въз основа както на доказателствата, представени пред него, така и на събраните в арбитражното производство. В този смисъл ВКС не повтаря извършените процесуални действия от арбитража, свързани с оспорването на документа, а само дава възможност на страните да ангажират други относими, допустими и необходими доказателствени средства, включително и такива за опровергаване на събраните в арбитражното производство. Оспорването на прието в арбитражното производство заключение на вещо лице следва да бъде мотивирано съгласно чл.201 ГПК с посочване на обстоятелствата, от които произтича евентуалната му необоснованост или съмнение за неговата правилност.

В арбитражното производство ищцата Б. Дангова е оспорила качеството си на съдлъжник, задължил се да отговаря солидарно с „Кибела 28“ ЕООД спрямо „Енпром“ ЕООД, както и сключеното арбитражно споразумение, които произтичат от подписан приемо – предавателен протокол от 13.04.2020 г. и индивидуален договор за предоставяне на консултантски услуги по проекти, финансирани със средства от ЕС от 23.04.2018 г. Уговорката за солидарната отговорност и арбитражната клауза са обективирани в приемо – предавателния протокол, който съдържа два подписа – на първа страница и на гърба, с посочен техен автор Б. Дангова и положени два печата на „Кибела 28“ ЕООД. Направеното оспорване е относно подписа на Дангова, като 2 неположен от нея, евентуално, че документът е подписан наред с множество други документи и поради това тя е измамена да се задължи солидарно с дружеството, което представлява. В хода на арбитражното дело е въведено и твърдение за съществуващо у нея съмнение, че изображението на подписа и на печата са пренесени от друг документ.

Арбитражният съд е поставил три задачи на почерковата експертиза, а в открито заседание вещото лице е дало подробни уточнения и е отговорило на поставените от страните въпроси. По първите два въпроса за наличието на идентичност между представения оригинал на приемо - предавателния протокол от 13.04.2020 г. и копието, приложено към исковата молба и за саморъчното полагане на подписите на Б. Дангова върху оригинала на протокола вещото лице е отговорило, че оригиналът и копието са идентични и че подписите са положени от Б. Дангова. По третата задача за съществуването на следи и данни за пренасяне чрез специализирана копирно - размножителна техника, плотер или друго техническо устройство на подписа на Б. Дангова при съществуващи изображения от друг документ върху оригинала на протокола в писмената част на заключението е посочено, че липсват следи от механични и химически заличавания, от технически и други способи за пренасяне на изображения или от предварителна подготовка за нанасянето им.

Вещото лице е дало заключение, че при изследването с помощта на увеличителни лупи и микроскоп при подписите се виждат характерни отблясъци от химикална паста, отложена при движението на сачмата на химикалката, преминаваща върху печата. В откритото заседание вещото лице е обеснило, че копирната техника оставя върху хартията едни следи, а химикалната паста – съвсем други и при нея има отблясък, като при копирането липсва отблясък и се виждат пикселите на изображението.

Вещото лице е изследвало и натиска върху хартията и е посочило, че има лек натиск само на лицевата част на хартията, който признак не е определящ, но при изследването с микроскоп и техническа компютърна конфигурация се установявало дали е направено пренасяне на подписа, каквото не било налице в случая.

Поставените задачи за назначаване на ново вещо лице от ищцата Дангова с молбата от 12.06.2026 г. целят оспорване или допълване на приетото заключение на вещото лице в арбитражното производство.

Съпоставката на задачите по молбата с извършените изследвания на оспорените подписи в арбитражното производство сочи, че част от въпросите са неотносими, а други – не са необходими.

На първия въпрос: „Дали в рамките на положените подписи и отпечатъци от кръгъл печат на „Кибела 28“ ЕООД в процесния документ се наблюдават следи от техническа манипулация, изразяваща се в пренасянето на съдържание от друг документ и по-конкретно – техническо пренасяне върху съставен от компютър документ чрез т.нар. „наслагване на слоеве“ върху вече видимите отдолу изображения, положени в оригинал върху друг документ 3

„донор“?“ е отговорено от експерта в арбитражното производство, поради което съставът на ВКС поиска от ищцата да уточни сравнителните образци и методите, по които следва да работи вещото лице.

При изготвяне на заключението в арбитражното производство са ползвани множество сравнителни образци от други документи и предоставени непосредствено от ищцата и същите са били ползвани за сравняване на положените подписи. Във връзка с така поставената първа задача за техническо пренасяне на подписа от друг документ, следва да се предположи, че този друг документ е бил на разположение на лицето, извършило пренасянето, поради което не е необходимо ползването на образци от сравнителен материал, съхраняван в сектор БДС на МВР.

По-съществено за съда е поставеното изискване ищцата да посочи конкретен метод за работа на вещото лице, доколкото в арбитражното производство експертът е дал подробни обяснения за начина на изследване и за получените резултати. Като посочване на метод за работа би могъл да се възприеме поставеният четвърти въпрос: „Възможно ли е текстът и подписът да са извършени с технологията на машините, които имитират човешки подписи, известни като „autopen- automatic writing machine“ или „pen drawing robot“ например, които работят със специализиран софтуер, в който се зарежда цифров файл (обикновено векторен или снимка с висока резолюция) на оригиналния подпис и използват механични ръце (рамо за писане), които захващат стандартна химикалка, писалка, като повечето модели позволяват контрол на натиска, скоростта и ъгъла, за да изглежда почеркът максимално естествен и автентичен, а не печатен?“. Така както е формулиран въпросът, не се заявява искане за ползване на различен метод за изследване и то такъв, че да може да се опровергае приетото заключение на вещото лице и евентуално да се докаже техническото пренасяне на подписите от друг документ. С искането си ищцата въвежда ново твърдение – автоматично полагане на подписите чрез техническо средство.

ВКС констатира, че вещото лице при анализа на подписите на оригиналния документи и на сравнителните образци е установило и различия в рисунъка на подписите, някои от които могат да се установят и без специални знания от представените изображения, включително и при наслагване на двата подписа от прозрачните силиконови копия (лице и гръб) на протокола от 13.04.2020 г. Автоматичното полагане на подписите чрез техническо средство предполага пълна идентичност в рисунъка, поради което исканото изследване е изцяло хипотетично, не е от характер да опровергае останалите констатации в експертното заключение и поради това не е необходимо.

Вторият въпрос: „Дали първо е положен подписът върху процесния документ и впоследствие е отпечатан текстът или обратно?“ е неоносим към оспорването на подписа и твърдението за техническото му пренасяне.

Третият въпрос: „Има ли наличие на мастилени точки върху подписа на 4

Б. Д. Дангова на процесния документ?“ не е основан на конкретни твърдения и ако се отнесе към изследването на експерта в арбитражното производство, на този въпрос вещото лице е отговорило, че в оригинала на документа има характерни отблясъци от химикална паста.

По изложените съображения искането за назначаване на съдебно – графологична експертиза е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. Д. Дангова – Д. за назначаване на съдебно – графологична експертиза, заявено в открито съдебно заседание на 09.06.2026 г. и уточнено с молба от 12.06.2026 г.

Определението да се съобщи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5