Решение № 6 от 10.01.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Ямбол, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. А.ова

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Яна В. А.ова Въззивно гражданско дело № 20242300500261 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Е.И. и Р.Б.- изпълнителни директори, чрез процесуален представителюрисконсулт М. С., срещу Решение № 326/07.06.2024 г. постановено по гр.д. № 3070/ 2023 г. по описа на Ямболския районен съд, с което дружеството е осъдено да заплати на Г. И. М., ЕГН ********** и Ж. В. М., ЕГН ********** сумата от 1902.36 лв.- застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отмяна на пътуване“ №22100100017763 от 25.01.2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 15.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 76.10 лв.– разноски по делото. Със същото решение ответникът- сега въззивник е осъден на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. А. С. С. от Софийска адвокатска колегия, сумата от 490.30 лв. за процесуално представителство на ищците пред първата инстанция.

Оплакването в жалбата е за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Въззивникът счита, че ЯРС неправилно и необосновано, в противоречие със събрания доказателствен материал, е приел, че клаузата на чл. 12, ал. 2, т. 4 от Общите условия към застраховка „Отмяна на пътуване" създава неяснота поради възможността да се тълкува по различни начини, вкл. и приетото от съда, че тази клауза е в противоречие с чл. 9, т. 1- 4 от Общите условия към застраховка „Отмяна на пътуване". В резултат на това съдът немотивирано и в противоречие с трайно формираната съдебна практика, съответстваща на практиката на СЕС по тълкуването на чл.4, §2 от Директива 93/13/Е на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и на чл. 145, ал.2 от ЗЗП, е заключил, че процесиите общи условия не отговарят на законовото изискване ясно и недвусмислено да определят изключените рискове. Поддържа се, че твърдяното заболяване на ищеца Г. М. не 1 представлява част от застрахователното покритие, а първоинстанционният съд неоснователно и неправилно е приел, че в случая се касае за акутно заболяване, което попада в обхвата на чл. 9, т. 1 от Общите условия, поради което се касае за покрит риск по сключената застраховка. Счита се, че от представената по делото медицинска документация се установява, че ищецът М. е с установено онкологично заболяване, което обаче не е внезапно възникнало и внезапно проявено в хода на застрахователното покритие и няма характер на остро и кратковременно акутно заболяване по смисъла на чл.4, т.6 от ОУ, поради което и на основание чл. 12, ал.2, т.4 от ОУ не е предмет на застрахователното покритие, като се позовава и на установената в страната практика от други застрахователи и клаузите на договора и ОУ, регламентиращи изключването на застрахователното покритие при онкологични заболявания, които не са равноправни и нищожни. Въззивникът счита, че свидетелските показания не са годни да установят медицинските причини, заболявания и състояние на ищеца, които са причина за отмяна на пътуването, както и че не установяват и твърдяната нищожност /неравноправност/ на клаузите от общите условия. По изложените във въззивната жалба съображения въззивникът настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Заявява претенция за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемите Г. И. М. и Ж. В. М., чрез пълномощника адв. А. С. от САК, са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба като неоснователна, споделяйки изводите на първоинстанционния съд, според които клаузата на чл.12, ал.2, т.4 от ОУ към договора за застраховка „Отмяна на пътуване“ е неясна, следователно е неравноправна и нищожна по отношение на страните по договора и правилно този единствен спорен въпрос в хода на процеса е бил разрешен от ЯРС в съответствие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства. Считат, че в хода на първоинстнационното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като с доклада по делото ЯРС правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, отделил е спорното от безспорното, уважил е доказателствените искания на страните, вкл. и на въззивника. Въззиваемите считат обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което молят същото да бъде оставено в сила, излагайки подробни съображения. Заявяват претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.

В о.с.з. въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява. В представено по делото писмено становище въззивната жалба се поддържа на основанията, изложени в същата.

В о.с.з. въззиваемите не се явяват, представляват се от пълномощника си адв. С., който настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Г. И. М. и Ж. В. М. за осъждане на ответника „ЗД Евроинс“ АД да заплати на ищците сумата от общо 1902.36 лв., представляваща застрахователно обезщетение по покрит застрахователен риск по договор за застраховка „Отмяна на пътуване“ от 25.01.2023 г., както и законната лихва върху сумата, считано от 15.09.2023 г. – датата на отказ от изплащане от страна на застрахователя. Исковата си претенция ищците обосновават със сключен на 24.01.2023 г. между тях и „Дорис Травел“ ООД договор за организирано туристическо пътуване до Република Турция за периода 01.09- 09.09.2023 г., за което са заплатили сумата от 1902.36 лв.

2

На 25.01.2023 г. сключили с ответното дружество договор за застраховка „Отмяна на пътуване“ със застраховащ първия ищец и застраховани двамата ищци, по който заплатили дължимата застрахователна премия в размер на 99.86 лв. На 25.08.2023 г. ищецът Г. М. бил приет в болница и след проведени редица изследвания бил диагностициран със злокачествено образувание в долна част на хранопровода. На 29.08.2023 г. преминал през онкологична комисия и предприел действия по лечението си, активно подпомаган от съпругата си- втората ищца. Поради тази причината двамата отменили пътуването си.

Имуществената вреда, която претърпели била в размер на исковата сума, която не била възстановена от туроператора, а пътуването не се осъществило поради внезапно влошаване на здравословното състояние на ищеца, което от своя страна довело и до отказ на съпругата му да осъществи пътуването. Отправили искане за изплащане на застрахователно обезщетение, по което ответникът- застраховател отказал с писмо от 15.09.2023 г. В исковата си молба ищците поддържат, че ОУ макар и задължителни, не могат да съдържат условия, които поставят едната страна в неравностойно положение и имат за цел да освободят напълно от отговорност едната от страните по договора. Считат, че залагането на норми, които имат за цел да изключат отговорността на застрахователя представлява нарушаване на добрите нрави.

Ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни. Поддържал е, че в случая не е налице покрит застрахователен риск, тъй като е налице изключението по чл.12, ал.2, т.4 от ОУ, както и че установените заболявания на ищеца М. също попадат под изрично изброените изключения от застрахователно събитие. Според ответника, в случая се касае за събитие по чл.12, ал.2, т.17 от ОУ, както и че онкологичното заболяване на застрахования датира преди началото на срока на договора.

След преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС приема за установено следната фактическа обстановка:

По делото е установено, че на 24.01.2023 г. между „Дорис Травел“ ЕООД и двамата ищци- Г. И. М. и Ж. В. М., е сключен договор за организирано туристическо пътуване до Република Турция с дата на отпътуване 01.09.2023 г. и дата на връщане 09.09.2023 г., при обща цена на пътуването за двамата 1 902.36 лв., която сума е заплатена на туроператора по банков път, както следва: на 26.01.2023 г. сумата от 580.00 лв. и на 08.08.2023 г. сумата от 1322.36 лв.

Страните не спорят и за това, че двамата ищци са съпрузи.

По делото не е налице спор, че на 25.01.2023 г. между ищеца Г. М. и ответното дружество е сключен договор за застраховка „Отмяна на пътуване“, обективиран в застрахователна полица № 22100100017763, по който застраховани лица са двамата ищци, съгласно приложения към застрахователната полица списък. Застрахователната премия по тази застраховка в общ размер на 99.86 лв. за двамата застраховани, е заплатена по банков път по сметка на застрахователя на 25.01.2023 г. С договора застрахователят се е задължил в случай на настъпване на застрахователно събитие да изплати застрахователно обезщетение на застрахованото лице съгласно ОУ. Общият лимит на застрахователната премия за всички застраховани лица е определен на сумата от 1902.36 лв., при покрити рискове– отмяна на пътуване, съкращаване на пътуване и удължаване на пътуване. Периодът на действие на договора е 26.01.2023 г– 09.09.2023 г. С подписването на договора застраховащия е декларирал, че е получил информация по чл. 326 от КЗ, както и общите и специални условия по застраховката, които приема.

От представеното по делото уведомително писмо от 29.01.2024 г. на „Дорис Травел“ ЕООД до „Евроинс“АД се установява, че двамата ищци са се отказали от сключения договор за организирано пътуване от 24.01.2023 г. по независещи от туроператора причини.

Резервацията е анулирана на 28.08.2023 г., а заплатената сума от 1902.36 лв. е невъзстановима на клиента на основание условията на договора, като в случая неустойката е 3 в размер на 100 % или 1902.36 лв.

От представените по делото медицински документи се установява, че на 25.08.2023 г. ищецът Г. М. е бил приет в УМБАЛ „Пълмед“ ООД гр. Пловдив, като е изписан на 28.08.2023 г. В резултат на проведените изследвания е установен ектодермом на хранопровода и лицето е насочено към гръден хирург за преценка за оперативно лечение и към онкологично отделение за проследяване. На ищеца е издаден болничен лист да временна неработоспособност за периода от 25.08.2023 г. до 23.09.2023 г. От приетото по делото Решение на обща клинична и онкологична комисия по хематология № 3123/29.08.2023 г. е видно, че е установено новообразувано злокачествено образувание и необходимост от лечение- оперативно лечение, лъчелечение, съчетана лъчехимиотерапия.

От приетото по делото като доказателство Уведомление до ищцата Ж. М. от 15.09.2023 г., изходящо от ответника, се установява, че ответното застрахователно дружество е отказало да заплати застрахователно обезщетение по предявената претенция по щета №24000000600/29.08.2023 г., позовавайки се на чл.12, ал.2, т.4 от ОУ по застраховка „Отмяна на пътуване“.

Като доказателство по делото са изискани и приобщени справки от РЗОК- Ямбол за извършени прегледи, хоспитализации, изписани лекарства и др. на ищеца М. за периода 2021 г.-2024 г.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез показанията на св. Г., която поддържа, че познава двамата ищци, с които поддържа близки приятелски отношения. Сочи, че е запозната с планираното от тях пътуване до Република Турция с цел почивка в началото на м. септември. В края на м. юли 2023 г. семейството на свидетелката и семейството на ищците били заедно на море за няколко дни, като свидетелката не е установила ищецът да има здравословни проблеми. Разбрала, че в края на м. август Г. се е почувствал зле на работното си място и предприел действия да установи на какво се дължи неразположението му. Резултатите били лоши, внезапни и неочаквани, тъй като било установено, че Г. има рак на хранопровода. След тази диагноза се наложило да се предприемат спешни мерки, за да се спаси живота на ищеца, който преминал през няколко курса на химиотерапии, а през зимата бил опериран. Съпругата му била съкрушена от новината, била разстроена, плачела, но била неотлъчно до съпруга си, като правила и продължава да прави всичко възможно за оздравяването му. Преди поставяне на диагнозата ищецът нямал вид на болен човек, нямал оплаквания, изглеждал много добре.