Решение № 99 от 14.04.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Враца, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20251400500115 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 1826 от 11.03.2025г., подадена от адв. Т. Д. от ВАК, в качеството й на особен представител на В. Д. Т., ЕГН:**********, против Решение № 58/29.01.2025 год. по гр. дело № 1588/2024 год. на Районен съд-Враца, частта му, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ е признато съществуване вземането на “Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. П. – управител, по отношение на нея за сумата 487,64 лв., представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: *** за периода от 18.12.2020 г. до 06.08.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателката твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати материални и процесуални нарушения.

Поддържа, че от събраните по делото доказателства е установено, че процедурата по връчване на покана за доброволно плащане включва посещение на адреса от служител на дружеството, а от показанията на свидетеля Видолов се установява, че същият е посетил адреса „няколко пъти“, не е открил ответницата и е отбелязал на поканата „неоткрит“, след което я е върнал в дружеството. Посочва, че не става ясно колко пъти и кога е посетен адреса - има ли интервал от няколко дни между посещенията, осъществено ли е поне едно от тях в почивен ден и т.н., както и че няма никакви писмени 1 доказателства за това, а и по делото не са представени доказателства, че процедурата по връчване е именно такава, каквато я описва служителят.

Отделно от това, тъй като посещението е извършено от един служител, няма как да се гарантира, че процедурата е точно спазена. Намира, че без доказателства за търсене на лицето няколко пъти, търсене на друго лице от адреса и поставяне на уведомление на адреса, не може да се приеме, че лицето е редовно поканено да изпълни. Предвид изложеното моли съда да отмени решението в обжалваната му част и исковата претенция да бъде отхвърлена в цялост.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна “Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК ***, гр.Враца, чрез юрк. А. Б., е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита наведените в жалбата съображения за неправилност и незаконосъобразност на първостепенния съдебен акт за необосновани, а решението на Районен съд Враца за правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди, че събраните по делото доказателства - писмени и гласни, доказват по несъмнен начин, че през исковия период между ответницата, в качеството й на потребител на В и К услуги, от една страна, и „В и К“ ООД, гр. Враца, от друга, е съществувало облигационно отношение, че в изпълнение на задълженията си на оператор доставчик на В и К услуги, през процесния период дружеството лоялно е доставяло такива до водоснабдения имот в обем, количество и цена, съгласно представената по делото справка за задълженията на ответницата. Поддържа, че точната консумация и отчитането на потреблението, оспорена с въззивната жалба, е потвърдена от свидетелските показания в първата инстанция. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна, а атакуваното съдебно решение, съответно да остави в сила, като правилно и законосъобразно, с всички законни последици, като му присъди направените пред въззивната инстанция съдебни разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер 100,00 лв.

С въззивната жалба и с отговора не са направени доказателствени искания, респ. във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката В. Т. не се явява и не се представлява; същата поддържа подадената жалба в депозирана по делото от особения й представител молба, а въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Враца, чрез процесуалния си представител, оспорва същата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Въз основа на подадено на 18.12.2023г. от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца, заявление за издаване на заповед за изпълнение 2 по чл.410 ГПК в РС-Враца е образувано ч.гр.д. № 3347/2023 г. по описа на съда, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1865/19.12.2023 г., по силата на която длъжникът В. Д. Т., ЕГН:**********, от с.***, общ. Враца, е осъдена да заплати на заявителя сумите: 541,13 лв. главница за периода от 01.09.2020 г. до 06.08.2023 г.; 67,81 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2020 г. до 08.12.2023 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 18.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноските по делото за държавна такса в размер на 25,00 лв. и за юрисконсулско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което по указания на съда на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в предвидения в чл. 415, ал. 4 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, против длъжника по делото.

В исковата молба, с която са предявени тези искове, се твърди, че ответницата В. Д. Т. е абонат при ищцовото дружество "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца и потребител на вода и други услуги за имот на адрес: ***. Посочва се, че за потреблението през периода 01.09.2020 г. до 06.08.2023 г. на потребителя са издадени 11 броя фактури за заплащане на процесните суми. Поддържа се, че била изготвена покана за доброволно изпълнение, която била доставена до адреса на потребление на 18.10.2023 г., но длъжникът не е бил открит. Твърди се, че ответницата не изпълнила задълженията си в указания 30-дневен срок. Иска се от съда да установи съществуването на претендираните вземания, така, както са заявени в заповедното производство. Претендират се и разноски.

В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответницата В. Д. Т., чрез назначения й особен представител, е оспорила предявените искове, като неоснователни. Оспорва общите условия, като сочи, че същите не са приложими спрямо нея и не я обвързват с разпоредбите си. Относно поканата за доброволно изпълнение твърди, че няма доказателства за законосъобразна процедура по връчване, доколкото не са отразени данни за отказ за получаване, за свидетели и дата на получаване. Поддържа, че задълженията, изискуеми преди 18.12.2020 г. са погасени по давност.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в производството доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 7, т. I, рег. № 196, нот. д. № 5 от 2019 г. от 11.02.2019 г., от който се установява, че В. Д. Т. е придобила собствеността върху УПИ II-283 в кв. № 51 по плана на с. ***, Община Враца, находящ се на ***, чрез договор за покупко-продажба.

От карнетите за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени на името на В. Д. Т., се установяват конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане на доставената вода до процесния имот.

3

Видно е от покана за доброволно изпълнение № 125239, с изх. № 3884/17.10.2023 г., адресирана до В. Д. Т., че в същата е отбелязано, че последната не е открита на адреса. Отразено е името и подписът на свидетеля, присъствал при опита да бъде извършено връчването. Към поканата е приложена подробна справка за начислените суми по периоди.

По делото е представено извлечение от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР.

По делото е разпитан като свидетел В. И. В., работещ при ответното дружество. От разпита на свидетеля се установява, че той извършва отчитането в с. ***, както и конкретно в процесния имот. Според свидетеля тяхно задължение е да отчетат изразходената вода за месец, след което да уведомят някой член от семейството на конкретния адрес, като срокът за връчване на поканата за доброволно плащане на задълженията на абоната е 20 дни. Свидетелят сочи, че минава няколко пъти на адреса, като ако не открие някой, пише „неоткрит“ и връща поканите, защото трябва да ги върне до края на месеца. Твърди, че синът на дядото, чиято собственост била процесната къща, през 2019 г. му се обадил и му казал, че дядото е починал и ще има нови собственици на адреса. Свидетелят минал същия месец и видял новите собственици. Според свидетеля новият собственик е длъжен да промени партидата във водоснабдителното дружество. Свидетелят сочи, че в карнетите се подписва собственикът или някой роднина, а ако на адреса не е открит никой, не може да има подпис в карнета. Твърди, че ако не бъде намерен потребителят, отчитането става тогава, когато има някой в имота, който се уведомява за количеството вода за дадения период - три месеца, шест месеца, година. Посочва, че ако е заключен имотът, няма как да се отчете водата и е възможно и две години да не е реално отчитано потреблението.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и обективно дадени.

За заплащане на сумите по фактурите по делото не са представени никакви доказателства от ответната страна.

При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд е приел, че по силата на Общите условия за получаване на услугите на ВиК на ищцовото дружество между страните е налице облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги при общи условия и че ответницата има качеството на потребител на доставени й от ищеца ВиК услуги. Приел е също, че ищецът е начислявал и служебни показатели, освен реалните такива, които са удостоверени с „подпис за абоната“. По отношение на размера на дължимите от ответницата суми съдът е приел същият за установен, така както е посочен от ищеца в исковата молба, доколкото същият не е оспорен изрично от ответницата по делото. Съдът е намерил за основателно направеното от ответната страна възражение за изтекъл период на погасителна давност за всички суми, претендирани за периода преди 18.12.2020 г. Съдът е достигнал до извод за доказаност на 4 елементите от фактическия състав на спорното право, поради което е уважил иска за главница за периода от 18.12.2020 г. до 06.08.2023 г. и за сумата от 487,64 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 541,13 лв., както и за периода от 01.09.2020 г. до 17.12.2020 г. го е отхвърлил като неоснователен поради изтекъл период на погасителна давност; искът за мораторна лихва е уважил за периода от 18.12.2020 г. до 08.12.2023 г. и за сумата от 50,51 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 67,81 лв., както и за периода от 01.12.2020 г. до 17.12.2020 г. го е отхвърлил като неоснователен поради изтекъл период на погасителна давност.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо. Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.