Решение № 5016 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5016 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20251110124935 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. С. И. с ЕГН ********** срещу ...... с ЕИК .... и ..... Ищецът твърди, че на 03.08.2024 година е сключил договор за потребителски кредит номер ...... с първия ответник за сумата от 7000 лева, като за обезпечение е сключен и договор за поръчителство с втория ответник. Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен поради липса на ясно разписана клауза за годишния процент на разходите, която не включва всички действителни тежести по кредита, включително изискуемото възнаграждение за поръчителство в размер на 6930 лева. Навеждат се доводи, че липсва изрична уговорка за правото на отказ на потребителя и не е посочен дневен лихвен процент. Ищецът претендира и нищожност на договора за поръчителство като сключен в пряко противоречие със закона и добрите нрави поради явна нееквивалентност на престациите. Иска се съдът да прогласи пълната нищожност на двата процесни договора и да присъди сторените в производството разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба и допълнителна писмена молба единствено от ответника ...... с ЕИК ...., който оспорва предявените искове изцяло като неоснователни. Твърди се, че поръчителството от ...... не е било задължително условие за отпускане на кредитните средства и потребителят е имал пълното право на свободен избор на обезпечение. Сочи се, че разходът за поръчителство не следва да се включва в обективирания годишен процент на разходите, тъй като представлява незадължителна услуга предоставена от трето лице, а двете ответни дружества функционират като напълно отделни и самостоятелни правни и икономически субекти. Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и възражение за злоупотреба с право от страна на процесуалния представител на ищеца, 1 изразяваща се в завеждане на множество отделни искове с цел неоснователно обогатяване.

Вторият ответник не е депозирал отговор на исковата молба в срок.

Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит и чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

Съгласно процесуалните правила за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже пороците, обуславящи претендираната нищожност на договорите, докато ответниците носят тежестта да установят по несъмнен начин, че сключените съглашения отговарят на всички императивни законови изисквания, че потребителят е бил надлежно и предварително информиран за тежестите и че договорът за поръчителство е сключен доброволно, без елемент на задължителност.

Като безспорно отделено от съда в доклада по делото е обстоятелството, че между страните са сключени посочените договори, като договорът за потребителски кредит предвижда годишен процент на разходите в размер на 49.34 процента, в чиято рамка не е включено уговореното възнаграждение за поръчителство, възлизащо на 6930 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и изслушаната съдебно счетоводна експертиза, приема за категорично установено следното от фактическа и правна страна. От приетия като доказателство договор за кредит се установява, че на кредитополучателя е отпусната заемна сума в размер на 7000 лева. В клаузите на същия договор изрично е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено конкретно от ......, като е залегнала и уговорката, че това обезпечение не може да бъде отменяно. По делото е изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. В., която съдът кредитира изцяло като обективна, пълна и компетентно изготвена. Експертизата установява по несъмнен начин, че при включване на дължимата такса за поръчителство от 6930 лева към общите разходи по заема, действителният размер на годишния процент на разходите възлиза на 124.00 процента, което съществено се разминава с посочените в договора 49.34 процента.

Съгласно императивните норми на Закона за потребителския кредит и константната задължителна практика на Върховния касационен съд и Съда на Европейския съюз, всички разходи, които са обективно задължителни за получаване на кредита при предлаганите общи условия, следва да бъдат кумулативно включени в изчисляването на годишния процент на разходите. Формулировката в процесния договор категорично сочи, че обезпечението чрез точно определено дружество е било предварително заложено като задължително условие за финализиране на кредитната сделка. Непосочването на действителния размер на годишния процент на разходите и изкуственото му занижаване съставлява тежко нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. По силата на санкционната норма на чл. 22 от същия закон, това нарушение води до пълна нищожност на целия договор за потребителски кредит.

Относно акцесорния договор за поръчителство съдът намира, че същият е нищожен както 2 поради недействителността на главното задължение, което следва да обезпечава, така и на изцяло самостоятелно основание. Уговарянето на възнаграждение за поръчителство в размер на 6930 лева стигащо заемната сума, за обезпечаване на главница от 7000 лева е в пряко и нетърпимо противоречие с добрите нрави поради изключителна нееквивалентност на престациите. Тази договорка представлява очевидно заобикаляне на императивните правила за защита на потребителите от свръхзадлъжнялост и накърнява фундаменталните принципи на справедливостта в гражданския оборот. Предявените искове са изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

По отношение на дължимите разноски и направените от ответника възражения съдът намира следното. Възражението на ответника за злоупотреба с право от страна на пълномощника на ищеца е останало недоказано, тъй като ответникът не е представилникакви доказателства в тази насока, нито е направил доказателствени искания за събиране на такива, а от друга страна видно от самото пълномощно и Договор същите действително да са бланкетни и по никакъв начин не могат да се обвържат с конкретния спор.

Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за основателно. Съобразявайки задължителната практика на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като касае рутинни въпроси и производството е протекло в едно съдебно заседание без личното участие на процесуалния представител на ищеца. Поради това съдът определя адвокатско възнаграждение под предвидения минимум в Наредба 1 от 2004 година на Висшия адвокатски съвет, а именно в размер на 350 лева, дължими от всеки един от двамата ответници поотделно. Ищецът е доказал направени разноски по делото в общ размер на 1077.20 лева, от които 627.20 лева за внесена държавна такса и 450 лева за депозит за вещо лице, които следва да бъдат възложени поравно върху двамата ответници предвид уважаването на двата предявени иска.

Воден от горните мотиви Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за потребителски кредит номер ......, сключен на 03.08.2024 година между П. С. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес ...... и ...... с ЕИК .... със седалище и адрес на управление ........, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за гаранция и поръчителство, сключен на 04.08.2024 година между П. С. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес ...... и ..... със седалище и адрес на управление в ....., обезпечаващ изпълнението на задълженията по договор за потребителски кредит номер ...... от 03.08.2024 година,на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

3

ОСЪЖДА ...... с ЕИК .... да заплати на П. С. И. с ЕГН ********** сумата от 575.00 лева, равняваща се на 293.99 евро, представляваща сторените по делото разноски, от които 350.00 лева, равняващи се на 178.95 евро, за държавна такса и 225.00 лева, равняващи се на 115.04 евро, депозит за съдебно счетоводна експертиза.

ОСЪЖДА ..... със седалище в .... да заплати на П. С. И. с ЕГН ********** сумата от 502.20 лева, равняваща се на 256.77 евро, представляваща сторените по делото разноски, от които 277.20 лева, равняващи се на 141.73 евро, за държавна такса и 225.00 лева, равняващи се на 115.04 евро, представляващи депозит за съдебно счетоводна експертиза.

ОСЪЖДА ...... с ЕИК .... да заплати на адвокат Д. Л. Ф. сумата от 350.00 лева, равняваща се на 178.95 евро, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА ..... със седалище в .... да заплати на адвокат Д. Л. Ф. сумата от 350.00 лева, равняваща се на 178.95 евро, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4