Решение № 562 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20241100902346 по описа за 2024 година

Производството е по предявен от „Вимирев“ ЕООД иск за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че „Виа Сити Строй“ ЕООД (в несъстоятелност) дължи на ищеца вземане за сумата 312 933,00 лева по запис на заповед от 31.01.2024г., което е изключено с определение от 18.11.2024г. по т.д. №941/2023г. на СГС, ТО, VI-23 с-в от списъка на приети от синдика на „Виа Сити Строй“ ЕООД вземания на кредитори на дружеството по възражение на кредитора А. П. Г..

Ответникът „Виа Сити Строй“ ЕООД (в несъстоятелност) признава предявения иск.

Синдикът на „Виа Сити Строй“ ЕООД (в несъстоятелност) оспорва иска с възражения, че джирото за прехвърляне на правата по записа на заповед в полза на ищеца не е надлежно извършено, както и с възражения за липса на каузално правоотношение по процесния запис на заповед.

А. П. Г., конституирана по реда на чл. 694, ал. 4, изр. 2 ТЗ като трето лице помагач на страната на ответника „Виа Сити Строй“ ЕООД (в несъстоятелност), оспорва иска с идентични възражения.

Издаването на процесния запис на заповед от 31.01.2024г. от Н.К.Д. като управител на „Виа Сити Строй“ ЕООД за сумата 312 933,00 лева, платима на 29.03.2024г. на „Вилипал“ ЕООД или на негова заповед, както и прехвърлянето на правата по записа на заповед от поемателя „Вилипал“ ЕООД на ищеца „Вимирев“ ЕООД с джиро от 10.04.2024г., обективирано в алонж към записа на заповед, не е предмет на спор между страните, а се и установява от оригинала на менителничния ефект, представен с молба на ищеца от 22.10.2025г. и приет като писмено доказателство по делото.

Според изявленията на всички страни по делото, включително изявленията на самия ищец, записът на заповед е издаден като безпаричен и липсва каузално правоотношение между издателя 1

„Виа Сити Строй“ ЕООД и поемателя „Вилипал“ ЕООД във връзка с което е поето менителничното задължение, поради което това обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада на делото по чл. 375, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ГПК.

Същото обстоятелство е достатъчно да обуслови неоснователност на предявения установителен иск, тъй като липсата на каузално правоотношение по издадения менителничен ефект предпоставя и липса на възникнало парично задължение на издателя към поемателя, но и към джиратарите, у които е налице знание за безпаричния характер на менителничния ефект и които се явяват недобросъвестни по смисъла на чл. 465, вр. 537 ТЗ, доколкото съгласно цитираните разпоредби възражения за недължимост на вземането по записа на заповед, основани на възражения във връзка със съществуването на каузалното правоотношение, могат да бъдат правени и по отношение на тях.

Разрешението, дадено в т. 17 от тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.

№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, включително формираната трайна съдебна практика на ВКС във връзка с него, не може да бъде аргумент за различни изводи, доколкото касае именно и само въпроси относно разпределението на доказателствената тежест при спор относно възникването и съществуването на каузално правоотношение по издаден запис на заповед, като в отклонение от общото правило, че отрицателни факти не подлежат на доказване в гражданския процес, а на опровергаване от насрещната страна, съдебната практика възлага в доказателствена тежест на ответника по предявен иск за вземания по запис на заповед да установи възраженията си, че каузално правоотношение във връзка с издадения менителничен ефект не съществува.

Доколко тази съдебна практика е приложима и в искови производства по чл. 694 ТЗ като настоящото, в които вземанията на кредитора по менителничен ефект се явяват предявени освен по отношение на длъжника в открито производство по несъстоятелност и по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността, в случая е безпредметно да се обсъжда, тъй като както е посочено и в допълнителната искова молба ищецът изрично признава безпаричния характер на процесния запис на заповед, включително още с изявленията му в молбата за предявяване на вземането по записа на заповед в производството по несъстоятелност на ответника, което предпоставя, че липсата на каузално правоотношение във връзка с издадения запис на заповед, не се нуждае от доказване по настоящото дело, същевременно и по съображенията по-горе това обстоятелство е достатъчно да се приеме, че вземането, предявено от ищеца с исковата молба, а преди това с молбата за предявяване на същото вземане в производството по несъстоятелност на ответника, не съществува.

Независимо от изложеното следва да се отбележи, че основателни се явяват и възраженията, изложени от синдика на ответното дружество и от третото лице помагач във връзка със съдържанието на алонжа и джирото, които според твърденията в исковата молба и представените от ищеца доказателства го легитимират като кредитор на вземане по процесния запис на заповед.

Видно от оригинала на записа на заповед, представен по делото с молбата на ищеца от 22.10.2025г., въпросният алонж към него, в който е обективирано и изявление на поемателя за прехвърляне с джиро на вземанията по записа на заповед, не представлява самостоятелен документ, а е инкорпориран на втората страница на менителничния ефект, който всъщност се състои от един лист (тоест липсва въобще основание по чл. 468, ал. 1 ТЗ за съставяне на алонж), същевременно на първата страница от документа след частта, която обективира изявленията на 2 издателя за поемане на безусловно задължение с реквизитите по чл. 535 ТЗ, обективно е налице достатъчно място (съвпадащо като графичен обем с обема на частта от страницата на документа, в която се съдържа изявлението на издателя), върху което при спазване на правилата на чл. 466 – 474 ТЗ, включително във връзка с изискванията за поредност на изявленията върху ценната книга на лица, прехвърлящи права по реда на цитираните разпоредби или поемащи задължения по нея по реда на чл. 483 – 485 ТЗ, следва да бъде направено изявлението за прехвърляне с джиро на правата върху менителничния ефект.

Описаното съдържание на представения оригинал на документа, въз основа на който ищецът претендира възникнали права като кредитор на ответното дружество, създава неопределеност на изявлението за прехвърляне на правата върху записа на заповед, обективирано на втората страница на документа, в степен, достатъчна да обуслови извод за нарушение на формата за действителност на изявлението поради нарушение на изискванията на чл. 466 – 474 ТЗ, което наред със съображенията по-горе във връзка с безспорно установената по делото липса на каузално правоотношение по процесния запис на заповед представлява допълнително и самостоятелно основание за извод, че ищецът няма възникнало и съществуващо вземане срещу ответника, произтичащо от менителничния ефект.

Предявеният установителен иск подлежи на отхвърляне, като с оглед изхода на делото и съгласно чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът дължи държавна такса за образуваното производство за разглеждането му в размер, определен върху една четвърт от цената на иска.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Вимирев“ ЕООД с ЕИК 206885179, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Доростол №26, вх. 1, ет. 12, ап. 65 иск за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че „Виа Сити Строй“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК 175240925, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Плиска №89, вх. 2, ет. 5 дължи на ищеца сумата 312 933,00 лева по запис на заповед от 31.01.2024г., издаден в полза на „Вилипал“ ЕООД и прехвърлен с джиро от 10.04.2024г.

ОСЪЖДА „Вимирев“ ЕООД с ЕИК 206885179, със седалище и адрес на управление гр.

Русе, ул. Доростол №26, вх. 1, ет. 12, ап. 65 да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на Софийски градски съд сумата 1 600,00 евро – държавна такса за исковото производство.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3