Решение № 29 от 30.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20225001000732 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260327/12.07.2021 г., постановено по т.д. № 59/2021 г. на ОС-П., в частта му, с която е признато за установено между „Ю.Б.” АД - гр.С., ЕИК ********* като правоприемник на заличената „Б.П.Б.“ АД - гр.С., ЕИК ********* и Н. Д. В., че Н. Д. В. на основание сключен между тях на 22.04.2008 г. Договор за жилищен кредит №********** г., ведно с Анекс № 1 от 27.03.2012 г., Анекс № 2 от 06.06.2012 г., Анекс № 3 от 06.06.2012 г., Анекс № 4 от 31.10.2012 г., Анекс № 5 от 28.02.2013 г., Анекс № 6 от 10.06.201З г., Анекс № 7 от 10.06.201З г., Анекс № 8 от 27.09.2013г. й дължи сумата от 379 791,60 евро, представляваща разлика между остатък от предсрочно дължима главница в общ размер от 455 834,0 3 евро, от който се приспада присъдената с постановеното решение № 682 от 10.12.2019г по същото дело, влязло в сила в тази част, главница от 26 523,30 евро и присъдената с решението по предходния диспозитив главница от 49 519,13 евро, като главницата от 379 791,60 евро се дължи от Н. Д. В. солидарно с „Е.“ ЕООД - гр.П., ЕИК *********, „Е.“ ЕООД - гр.П., ЕИК 1

*********, „Е.“ ЕООД - гр.П., ЕИК ********* и „Х.Е.П.“ ЕООД - гр.П., ЕИК **********, последните дружества вече осъдени с постановеното решение № 682 от 10.12.2019г. по настоящото дело, влязло в сила в тази част, ведно със законната лихва, както следва: върху главници по вноски от № 113 до № 122, включително, а именно - върху 641,08 евро, считано от 30.09.2017 г.; върху 644,37 евро, считано от 30.10.2017 г.; върху 647,67 евро, считано от 30.11.2017 г.; върху 650,98 евро, считано от 30.12.2017 г.; върху 654,33 евро, считано от 30.01.2018 г.; върху 657,67 евро, считано от 28.02.2018 г.; върху 661,04 евро, считано от 30.03.2018 г.; върху 664,44 евро, считано от 30.04.2018 г.; върху 667,83 евро, считано от 30.05.2018 г.; върху 671,27 евро, считано от 30.06.2018 г.; върху 365 981,14евро, представляваща предсрочно дължим остатък от главница, считано от 02.07.2018 г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост, като законната лихва върху всички посочени суми се дължи до окончателното им изплащане, а също и в частта му за разноските.

Обжалвано е и определение № 261625/25.10.2021 г., постановено по т.д.

№ 59/2021 г. на ОС-П., с което са оставени без уважение молбите на Н. Д. В., „Е.“ЕООД-гр.П., „Х.Е.П.“ЕООД-гр.П., „Е.“ЕООД-гр.П. и „Е.“ЕООД-гр.П. за допълване на постановеното по делото решение № 260327/12.07.2021 г. в частта за присъдените съдебни разноски, като им се присъдят и разноски по приключилото въззивно производство по т.д. № 383/2020 г. на АС-П..

Жалбоподателят Н. Д. В. моли по съображения, изложени във въззивната жалба от 19.07.2021 г., горепосоченото решение да бъде отменено като неправилно в обжалваните негови части, като бъде отхвърлен предявеният срещу него иск. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва иска като неоснователен. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата „Ю.Б.“АД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор, подаден на 21.10.2022 г. Като ищец в производството пред окръжния съд банката е предявила иск с правно основание чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1, вр. чл.

415 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника Н. Д. В. (както и спрямо дружествата-ответници като солидарно задължени с него „Е.“ЕООДгр.П., „Е.“ЕООД-гр.П., „Е.“ЕООД-гр.П. и „Х.Е.П.“ЕООД-гр.П.), че дължи на банката следните суми, дължими съгласно договор за жилищен кредит № 2

********** от 22.04.2008 г. и девет броя анекси към него (анекс №1/27.03.2012 г., анекс №2/6.06.2012 г., анекс №3/6.06.2012 г., анекс №4/31.10.2012 г., анекс №5/28.02.2013 г., анекс №6/10.06.2012 г., анекс №7/10.06.2013 г., анекс №8/27.09.2013 г. и анекс №9/20.12.2013 г.): 496 415,15 евро –неплатена главница, предсрочно дължима въз основа на договора за жилищен кредит от 22.04.2008 г. и деветте анекса към него, 38 618,25 евро – договорна възнаградителна лихва за периода 30.08.2016 г.-14.09.2017 г., 2 897,52 евро – наказателна лихва за периода 30.08.2016 г.-5.10.2017 г., 6 086,45 евро – заемни такси за периода 30.08.2016 г.-14.09.2017 г., 166 лв. – нотариални такси, ведно със законната лихва върху главницата от 6.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 21 433,43 лв. – направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 15 848/2018 г. на РС-П. за платена ДТ в размер на 21 283,43 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., за които суми в полза на банката е издадена на 11.12.2017 год. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК ведно с изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 15 848/2017 г. по описа на Районен съд-П., срещу която ответниците са възразили по реда на чл. 414 от ГПК. Претендира за присъждане на разноски за настоящото въззивно производство.

Частните жалбоподатели Н. Д. В., „Е.“ЕООД-гр.П. и „Х.Е.П.“ЕООДгр.П. молят да бъде отменено обжалваното горепосочено определение на окръжния съд като неправилно по съображения, посочени в частната жалба с вх. № 284227/2.11.2021 г. Ответникът по частната жалба „Ю.Б.“АД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 260052/5.01.2022 г.

Частният жалбоподател „Е.“ЕООД-гр.П. моли да бъде отменено обжалваното горепосочено определение на окръжния съд като неправилно по съображения, посочени в частната жалба с вх. № 284228/2.11.2021 г.

Ответникът по частната жалба „Ю.Б.“АД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 286073/13.12.2021 г.

Частният жалбоподател „Е.“ЕООД-гр.П. моли да бъде отменено обжалваното горепосочено определение на окръжния съд като неправилно по съображения, посочени в частната жалба с вх. № 284229/2.11.2021 г.

3

Ответникът по частната жалба „Ю.Б.“АД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 286410/21.12.2021 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери законосъобразността на обжалваното определение във връзка с оплакванията на частните жалбоподатели, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Не се спори между страните, видно е и от приложеното по делото на ОС-П. ч.гр.д. № 15 848/2017 г. на РС-П., че по реда на чл. 417 от ГПК в полза на „Б.П.Б.“АД, чийто правоприемник е ищецът по делото „Ю.Б.“АД-гр. С., е издадена на 11.12.2017 г. срещу ответниците по делото Н. Д. В., „Е.“ЕООДгр.П., „Е.“ЕООД-гр.П., „Е.“ЕООД-гр.П. и „Х.Е.П.“ЕООД-гр.П. заповед да заплатят солидарно посочените в исковата молба суми за главница, договорна лихва, наказателна лихва и такси, ведно със законна лихва върху главницата от датата на постъпването на заявлението в съда 6.10.2017 г. и ведно с разноските за заповедното производство, като вземането произтича от неизпълнение на договор за жилищен кредит от 22.04.2008 г. с девет анекси към него, който кредит е обявен от банката за предсрочно изискуем от 15.09.2017 г. поради непогасяване на 13 поредни падежни дати с падежи от 30.08.2016 г. до 30.08.2017 г. включително. Безспорно е също така, видно е и от посоченото приложено ч.гр.д. № 15 848/2017 г. на РС-П., че всички ответници надлежно са подали възражения, за които банката е била уведомена на 27.03.2018 г. и на 27.04.2018 г. е била подадена от банката исковата молба, с която е предявен установителният иск съгласно чл. 422 от ГПК.

С исковата молба от 27.04.2018 г. банката твърди, че между „Б.П.Б.“АДгр.С. (чийто правоприемник понастоящем е „Ю.Б.“АД-гр.С.) и Н. В. като кредитополучател и ответниците „Е.“ЕООД-гр.П. и „Е.“ЕООД-гр.П. като солидарни длъжници е сключен представеният в копие с исковата молба договор за жилищен кредит от 22.04.2008 г, съгласно който банката е предоставила на В. банков кредит в размер на 498 000 евро за целево 4 финансиране на кредит, отпуснат от „У.Б.“АД и за финансиране на покупка на недвижим имот, представляващ жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул.“Р.Д.№**. Твърди, че е договорено заплащане от кредитополучателя на договорна лихва, наказателна лихва при просрочие и такси, като крайният срок за изплащането на всички задължения по кредита е 408 месеца. Твърди, че към 27.03.2012 г. е било налице просрочване на плащането на задължения и тогава е сключен между страните по договора анекс №1 към него. Твърди, че впоследствие просрочията са продължили и между страните са сключени още 8 броя анекси. Твърди, че с анекс №2/6.06.2012 г. между страните е договорена солидарна отговорност за дълга на ответното дружество „Е.“ЕООД-гр.П., а с анекс № 6/10.06.2013 г. е договорена солидарна отговорност за дълга и на ответното дружество „Х.Е.П.“ЕООД-гр.П.. Твърди, че след сключването на анекс №7/10.06.2013 г. погасявания по главницата не са правени. Твърди, че крайният договорен срок за погасяване на кредита е 30.04.2042 г. Твърди, че банката през 2016 г. се е снабдила в заповедно производство по ч.гр.д. № 10 947/2016 г. на РС-П. с изпълнителен лист за част от вземанията си, които са падежирали (за главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, месечни такси и законна лихва върху главница) и след възражение на ответниците е образувано съдебно производство по т.д. № 730/2016 г. на ОС-П. по предявен от банката иск по чл. 422 от ГПК, производството по което дело не е приключило към момента на подаването на исковата молба на 27.04.2018 г. Твърди, че след издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист през 2016 г. е продължило непогасяването на последващи дължими месечни вноски, поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем с нотариални покани, връчени на ответниците на 4.09.2017 г., считано от 15.09.2017 г. Твърди, че на 6.10.2017 г. от страна на банката е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15 848/2017 г. на РС-П. за посочените в исковата молба суми, като ответниците са възразили и затова банката претендира с подадената на 27.04.2018 г. искова молба да се признае за установено спрямо ответниците, че те й дължат солидарно заплащане на исковите суми за главница (разлика между дължимия остатък по договора за кредит и анексите към него и присъдената сума по ч.гр.д. № 10 947/2016 г. на РС-П.), възнаградителна лихва, наказателна лихва, такси и разноски.

С отговора на исковата молба, подаден на 12.07.2018 г., петимата 5 ответници възразяват, че искът е неоснователен, защото банката е увеличавала неправомерно въз основа на нищожни договорни клаузи дължимите лихви и такси, евентуално, че претенциите по исковете за договорна лихва и за наказателна лихва върху просрочена главница са определени при незаконосъобразно едностранно изменение на договорените условия по сключения договор, извършено въз основа на нищожни на основание чл. 143,т.т.3,9,10,12,13 и 18 от ЗЗП и на чл. 26,ал.1 и ал.2 от ЗЗД клаузи в договора за кредит, като по отношение на останалите ответници солидарна отговорност не е възникнала досежно отношения, за които не съществува облигационна връзка с оглед наличието на нищожни договорни клаузи. Твърдят, че с анекс №3 е договорено капитализиране към главницата по кредита на просрочени задължения за лихви и такси и е налице забранен от закона анатоцизъм. Твърдят, че не е налице редовно уведомяване от страна на банката за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението по кредита.

С допълнителната искова молба от 11.10.2018 г. банката-ищец заявява, че доводите на ответниците за неравноправност на договорните клаузи в договора за кредит и анексите към него са неоснователни. Заявява, че съгласно §13,т.1 от ДР на ЗЗП единствено Н. В. има качеството на потребител по кредитното правоотношение и останалите ответници-търговски дружества, които са солидарни длъжници, нямат качеството на потребители и по отношение на тях не следва да намират приложение разпоредбите на ЗЗП.