Решение № 251 от 11.10.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. гр.Велинград, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Г. Терзиева Владимирова при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско дело № 20225210100404 по описа за 2022 година

Предявени са от А. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Сърница, обл. Пазарджик, ул. „*****“, № 36, против Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София Бул.”Витоша” № 2, представлявана от Главен Прокурор - И. Стоименов Г., осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на наказателно производство- досъдебно производство № ЗМ 307/2018 год. по описа на РУ Велинград и вх. № 660/2018 год. по описа на РП Велинград и АНД № 315/2018 год. по описа на PC Велинград, образувано срещу него, което било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска- 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1522,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 09.05.2019 год. до 08.05.2022 г., както и за сумата от 1350 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, в следствие на наказателно производство- досъдебно производство № ЗМ 307/2018 год. по описа на РУ Велинград и вх. № 660/2018 год. по описа на РП Велинград и АНД № 315/2018 год. по описа на P C Велинград, образувано срещу него, което било прекратено поради това, че 1 деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

В исковата молба се твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.06.2018 година ищецът е конституиран в процесуалното качеството на обвиняем по досъдебно производство вх. № 660/2018 г. по описа на прокуратурата и № ЗМ 307 / 2018 год. по описа на РУ - Велинград, за това, че на 02.05.2018 год., около 13:55 часа, на път Велинград - Горски пункт „Селище„ - Крушата - „Батак - Доспат„ в землището на общ. Сърница си служи с табела (предна и задна) с peг. № С 9773 МР, поставени на товарен автомобил „Газ“, издадена за друго моторно превозно средство, а именно за лек автомобил марка „Сузуки Суифт“, с рама № *****, двигател****** - престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК. С Постановление вх. № 660 от 09.07.2018 год. по описа на РП Велинград е внесено 1 предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, за което е било образувано АНД № 315/2018 год. по описа на Районен съд Велинград. Излага, че сключил Договор за правна защита и съдействие № 000044 от 14.09.2018 г. и заплатил на в брой сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред PC Велинград. Сочи, че производството било разгледано в съдебно заседание на 26.09.2018 год., при което първоинстанционният съд с Определение върнал делото на Прокуратурата за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди, че на 15.10.2018 год. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение отново бил привлечен като обвиняем и бил разпитан като за целта отново упълномощил адвокат по силата на Договор за правна защита и съдействие № 000056 от 15.10.2018г. и затова му а му заплатил изцяло, в брой сумата от 150 лева., за продължаваните процесуално-следствени действия и допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, отново изцяло и в брой, но по Договор за правна защита и съдействие № 000064 от 29.10.2018г.. Твърди, че на 01.11.2018 год. наблюдаващият прокурор с Постановление вх. № 660/2018г. от 02.11.2018 год. прекратил воденото срещу него наказателно производство, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно затова, че липсва съставомерно деяние по смисъла на чл. 345, ал. 1 от НК, досежно субективния елемент. Излага, че въпреки че е 2 знаел да е невинен, през целият период, през който продължило наказателното преследване бил напрегнат и изключително притеснен, защото никога до процесната дата не е бил подлаган на такива изпитания и не е бил задържан в полицейски участък. Твърди, че работил около 9 месеца в Англия, като си идвал периодично в Р.България, като на 14.06.2018 год. се прибирал и на 18.06.2018 год. тръгнал обратно за Англия, а на летището бил задържан и конвоиран от полицейски служители до 08 РУ София. На следващия ден конвоиран с влак до РДВР Пазарджик, след което с микробус от Пазарджик до РУ Велинград, без да имал и наймалка представа, че е обявен за издирване и за воденото досъдебно производство срещу него. Така на 19.06.2018 год. бил привлечен като обвиняем и му е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, като поради тази причина не могъл своевременно да се върне в Англия и да продължи поетите задължения към работодателите си.

Поддържа, че изключително негативно му се отразило цялото това отношение спрямо него, транспортирането му от полицейските органи по указания на Прокуратурата като престъпник с изключително висока обществена опасност.

Излага, че основният му стрес и притеснение произтичали от обстоятелството, че съпругата му била бременна около средата на бременността, а той я уведомил за неговото задържане и невъзможността да замине за Англия. Твърди, че след този инцидент животът му се обръща на 360 градуса, бил напрегнат и стресиран, живеел в тревоги, съмнения и отчаяние да не бъде осъден, като се почувствал унизен след като бил задържан от полицейските органи, бил е регистриран в полицейското управление и по указания на РП Велинград било образувано и водено срещу него наказателното производство. Излага,че в началото на наказателния процес е било разколебано доверието му в правосъдието и у него съществувало убеждението, че процесът срещу се води несправедливо.

Твърди, че е с чисто съдебно минало и затова самото повдигане и поддържане на обвинение срещу него за умишлено престъпление и внасянето на делото в съда за разглеждането му се отразило неблагоприятно върху психиката, като неосъждан и много чувствителен човек. Поддържа, че проведеното незаконно наказателно преследване му причинило значителни негативни емоции, с преживяване на притеснения, изпадане в депресивно състояние и ограничаване на контактите със 2 свои близки и познати. Сочи, че гр.

Сърница е малко населено място, където почти всички жители се познават, 3 поради което веднага се разбрало за неговото задържане и като посещавал обществени места бил сочен и обсъждан публично от по-възрастните хора, което допълнително го стресирало и той се затворил в себе си, ограничавайки за дълъг период от време обществените контакти с близки, приятели, съседи и т.н. Поради изложеното моли съда да уважи предявените искове. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва иска по основание и размер. Излага се, че при първоначалния разпит ищецът се е признал за виновен, поради което е внесено предложение за освобождаването му от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК, а впоследствие при повторно повдигане на обвинение срещу него е променил показанията си, като е заявил, че е закупил автомобила от непознати за него лица с поставена регистрационна табела, поради което поради липса на умисъл наказателното производството е прекратено с Постановление от 01.11.2018 г., като няма данни последното да е влязло в сила. Признава се да е водено процесното наказателно производство, прекратено на посоченото в исковата молба основание, но се поддържа, че до това се е стигнало и поради процесуалното поведение на ищеца, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 1 алтернативно на ал. 2 ЗОДОВ.

Оспорва се да са настъпили твърдените от ищеца вреди, както и наличието на непосредствена връзка между тях и повдигнатото обвинение. Изтъква се, че наказателното производство е продължило в един съвсем кратък срок, била е взета най - леката мярка за неотклонение подписка, като не са налагани други мерки за процесуална принуда, поради което претендирания размер е силно завишен. Релевира се възражение за прекомерност за заплатения адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез Прокуратурата на Република България за вреди, претърпени от повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е било оправдано.

С доклада по делото съдът с оглед изявленията на страните е обявил за 4 безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че срещу ищецът е било образувано наказателно производство- досъдебно производство досъдебно производство № ЗМ 307/2018 год. по описа на РУ Велинград и вх. № 660/2018 год. по описа на РП Велинград и АНД № 315/2018 год. по описа на PC Велинград, което било прекратено поради това, че деянието не е престъпление с Постановление от 01.11.2018 г.. При тези факти, съдът намира, че доколкото образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че извършеното от ищеца деяние не е престъпление, искът е доказан по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ когато увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, съобразно ал. 2, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Следователно за да се освободи ответникът от отговорност и искът против него да се отхвърли, неимуществените вреди следва да са настъпили изключително по вина на пострадалия или е необходимо ответникът да докаже първо, че увреждането е причинено по вина на пострадалия, а на следващо място, че не се дължи на повдигнатото обвинение, а само на намесата на пострадалия. Такива доказателства по делото не са ангажирани, поради което възражението е неоснователно.

За да е налице основание за намаляване отговорността на ответника по смисъла на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ не е достатъчно с поведението си увреденият да се е намесил в причинната верига, от която е последвала вредата, а е необходимо да е установено, че предприетото действие от страна на пострадалия е виновно извършено. За разлика от хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, хипотезата по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ поставя пред ответната страна изискване да докаже, че пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение - например предвид недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление (решение № 51 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4621/16 г. на ІІІ г. о., ГК, ВКС). В този смисъл са наведените с отговора на исковата молба обстоятелства, в подкрепа на които са събрани писмени доказателства, а именно- обяснения от 5

02.05.2018 г. и протокол за разпит на обвиняем от 19.06.2018 г.. При тези обстоятелства обаче съдът приема, че с поведението си ищецът не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат,тъй като в случая е налице хипотезата, при която след привличане на лицето като обвиняем, то е извършило признание в авторството на деянието. Както приема в константната си практика касационният съд, това му процесуално поведение не може да доведе до извод за съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед правото на обвинения в престъпление да избира защитната си позиция.

Ето защо съдът намира възражението за неоснователно.

По иска за неимуществени вреди

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при предявен иск за неимуществени вреди, съдът следва да определи размера на обезщетението по справедливост. В този случай съдебната практика е наложила няколко обективни критерия, съгласно които да се определи точният размер на обезщетението. На първо място това е тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, получило ли е производството обществен отзвук, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. В този смисъл - Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., ІV г. о.