Решение № 3867 от 27.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3867 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова А.а като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100501222 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №10236 от 20.09.2022г., постановено по гр.дело №35663/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 29-ти състав, е отхвърлен предявения от Л. Г. М., с ЕГН **********, срещу „К.И.И. БГ” ЕАД, с ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищцата - Л. Г. М., с ЕГН **********, не дължи на ответника - „К.И.И. БГ” ЕАД, с ЕИК *******, следните суми: сумата от 2770.07 лв., главница по договор за потребителски паричен кредит №PLUS01260215/11.09.2008г., както и сумата от 902.41 лв., възнаградителна лихва за периода от 30.09.2012г. - 30.12.2013г., за които суми е издаден на 29.08.2013г. изпълнителен лист по ч.гр.дело №21665/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20138500401252 по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№850 в КЧСИ и район на действие СГС. С решението е осъдена Л. Г. М., с ЕГН **********, да заплати на „К.И.И. БГ” ЕАД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата - Л. Г. М., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.И. Н., с която се обжалва изцяло решение №10236 от 20.09.2022г., постановено по гр.дело №35663/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 29-ти състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 1

29.08.2013г. по ч.гр.дело №21665/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20138500401252 по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№850 в КЧСИ и район на действие СГС, не са погасени по давност и на това основание е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК. Твърди се, че по образуваното изпълнително дело не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността – изпратените запорни съобщения, съответно насрочените описи и оценка на движими вещи, не са довели до прекъсване на давността, тъй като не са извършени реално. Поддържа се още, че не са извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя за период по-голям от две години, поради което са настъпили предпоставките на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. В тази връзка се излага, че извършените изпълнителни действия след настъпилата перемция не са годни да прекъснат давността досежно процесните вземания, съответно следва да се счита, че давността не е спирана и прекъсвана и същата е изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда – 22.06.2021г., което е основание за уважаване на предявения иск. По горните съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Процесуалният представител адв.И. Н. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ на въззивника пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна – ответник - „К.И.И. БГ” ЕАД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт Н.В., с приложено пълномощно, взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях и след като е приложил правилно материалния закон и се е съобразил с трайно установената съдебна практика е обосновал правилен извод, че вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 29.08.2013г. по ч.гр.дело №21665/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20138500401252 по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№850 в КЧСИ и район на действие СГС, не са погасени по давност и на това основание е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от Л. Г. М., с ЕГН **********, срещу „К.И.И. БГ” ЕАД, с ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост като погасени по давност на 1/2 част от сумите /уточнение направено с депозирано становище от 17.06.2022г./, предмет на издаден изпълнителен лист на 29.08.2013г. по ч.гр.дело №21665/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54 състав, с който наследодателят й И.Б.М. е осъден да заплати на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД суми, произтичащи от договор за потребителски паричен кредит №PLUS01260215/11.09.2008г., и въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20138500401252 по описа на Ч С И А.Б., с рег.№850 в КЧСИ и район на действие СГС, като в хода на изпълнителното производство взискателят - „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е прехвърлил вземанията си с договор за цесия от 22.04.2016г. на „К.И.И. БГ” ЕАД, който е конституиран като взискател по образуваното изпълнително дело.

2

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от Л. Г. М., с ЕГН **********, срещу „К.И.И. БГ” ЕАД, с ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост като погасени по давност на 1/2 част от сумите, предмет на изпълнителен лист, издаден на 29.08.2013г. по ч.гр.дело №21665/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20138500401252 по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№850 в КЧСИ и район на действие СГС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения от Л. Г. М. срещу „К.И.И. БГ” ЕАД иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В случая с подадената искова молба ищцата – въззивник в настоящото производство, оспорва дължимостта на 1/2 част от сумите, предмет на изпълнително дело №20138500401252 по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№850 на КЧСИ, с район на действие СГС, което обуславя правната квалификация на иск като такъв по чл.439 ГПК. Процесното изпълнително дело е образувано на основание изпълнителен лист, издаден на 29.08.2013г. по влязла в сила и подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.дело №21665/2013г. по описа на 3

СРС, ІІ Г.О., 54 състав. Настоящият състав намира, че в случая относно вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 29.08.2013г. на основание влязла в сила и подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е приложима нормата н а чл.117, ал.2 ЗЗД и давностният срок е 5 години. До този извод съдът достига, тъй като заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като след влизането им в сила имат същият краен ефект на окончателно разрешен правен спор, както силата на присъдено нещо по влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е трайно установената съдебна практика - постановено по реда на чл.290 ГПК решение №37/24.02.2021г. по гр.дело №1747/2020 г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., съгласно което "По делото не е отчетено също, кога е влязла в сила заповедта за изпълнение, тъй като от изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо" както и определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. №1528/2018 г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., съгласно което "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.". В същия смисъл са и определение №480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч.гр.д. №221/2010г. , IV Г.О., Г.К., определение №443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч.т.д. №1366/2015г. , II Т.О., Т.К.; определение №576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч гр.д. №4647/2015г. , IV Г.О., Г.К.; определение №480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №2566/2013г., IV Г.О., Г.К..

По горните аргументи се налага извода, че по отношение на процесните вземания, предмет на изпълнително дело №20138500401252 по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№850 на КЧСИ, с район на действие СГС, се прилагат правилата на общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, както и са приложими основанията за прекъсване и спиране на давността, уредени в чл.115 и чл.116 от ЗЗД. В случая изпълнителното основание е влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, но доколкото по делото липсват данни за по-ранна дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, настоящият състав споделя изводът, направен от СРС, че това е датата на издаване на изпълнителния лист - 29.08.2013г., от който момент започва да тече 5-годишния давностен срок досежно вземанията, предмет на принудителното изпълнение.

В конкретната хипотеза е спорен въпроса дали след като е било образувано изп.дело №20138500401252 по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№850 на КЧСИ, с район на действие СГС, са настъпили обстоятелства по смисъла на чл.116, б.”в” от ЗЗД за прекъсване на давностния срок относно валидно възникналите вземания, предмет на изп.лист, издаден на 29.08.2013г. по влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.дело №21665/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54 състав.