Определение № 318 от 24.04.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 318 гр. ХАСКОВО, 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600501053 по описа за 2025 година чл.279 от ГПК.

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – адвокат П. И. П. – пълномощник на ищците Р. Л. А., А. П. Б. и П. П. Б. е останал недоволен от Определение № 2211 от 25.09.2025 год., постановено по гр.д. № 1820 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, в частта, с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на Решение № 456 от 04.06.2025 год., постановено по същото дело, в частта за разноските, поради което го обжалва с искане за отмяна на определението в обжалваната част и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи молбата му за изменение на решението в частта за разноските, чрез увеличение на присъденият с него размер на адвокатското възнаграждение от 240 лева на 600 лева, и присъждане допълнително на разликата от 360 лева.

В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ - Р. Л. А., А. П. Б. И П. П. Б., представлявани от адвокат П. И. П. са останали недоволни от Определение № 2211 от 25.09.2025 год., постановено по гр.д. № 1820 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, в частта, с която е оставена без уважение подадената от тях молба за изменение на Решение № 456 от 04.06.2025 год., постановено по същото дело, в частта за разноските, поради което го обжалват с искане за отмяна на определението в обжалваната част и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи молбата им за изменение на решението в частта за разноските като остави без уважение искането на насрещната страна за 1 присъждане на разноски - възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от „Вивус.БГ“ ЕООД – гр.***, с доводи за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 1820 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от адвокат П.

И. П. като пълномощник на Р. Л. А., А. П. Б. и П. П. Б., против „Вивус.БГ“ ЕООД – гр.***, приключило с Решение № 456 от 04.06.2025 год., с което е прогласена недействителността на договор за паричен заем № ********** от 02.04.2019 год., сключен между наследодателя на ищците – П.Б.А. и „Вивус.БГ“ ЕООД, и отхвърлен осъдителния иск за сума от 1 183.70 лева – договорна лихва и такса за бързо разглеждане на договора, претендирани като такива, платени без правно основание.

С решението ответното дружество е осъдено да заплати в полза на адвокат П., адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева за осъществена от нето безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство на ищците в исковото производство, а последните са осъдени да заплатят на ответното дружество сума в размер на 120 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

По делото са представени три договора за правна защита и съдействие, в които адвокатско възнаграждение е договорено да бъде определено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА – за оказване на безплатна помощ на материално затруднени лица.

По делото са проведено три открити съдебни заседания, в което представители на страните не са се явили.

Препис от решението е връчено на ищците на

23.06.2025 год., а подадените от тях и от пълномощника им молби по чл.248 от ГПК са приети в съда на 04.07.2025 год., т.е в двуседмичния срок за обжалване на решението, с искане за изменението му в частта за разноските, по които първоинстанционният съд се е произнесъл с определението, предмет на обжалване в настоящото производство, оставяйки без уважение молбата на пълномощника за увеличение размера на адвокатското възнаграждение, претендирано на основание чл.38 от ЗА и молбата на ищците за оставяне без уважение искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 120 лева.

Определението е съобщено на пълномощника на ищците на 03.11.2025 год., а подадените от тях частни жалби са приети в съда на 10.11.2025 год., от надлежни страни, в указания двуседмичен срок за обжалване и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК – предпоставки, обосноваващи извод за допустимост на жалбите.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения:

2

Изложените от ищците доводи за недължимост на разноски в полза на ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение, обосновани с цитирана от тях съдебна практика, според която не се допуска правна уредба, позволяваща част от разноските да се възлагат на потребителя в зависимост от размера на недължимо платени суми по обявен за нищожен договор за потребителски кредит, съдът преценя за неоснователни, поради неприложимостта на посочените решения на ВКС и СЕС, доколкото със същите са разгледани хипотези за частично уважаване на иск за възстановяване на суми, недължимо платени по обявен за нищожен потребителски договор, които не са идентични с разглеждания правен спор, при който осъдителния иск по чл.55 от ЗЗД е отхвърлен изцяло поради установени по делото данни за това, че от страна на наследодателя на ищците не са били извършени никакви плащания по договора, поради което и искът за връщането им като такива, платени по нищожен договор, е отхвърлен изцяло.

С оглед на това, отговорността на ищците за разноски - юрисконсулско възнаграждение, претендирано от насрещната страна, следва да бъде ангажирана по правилата на чл.78, ал.3 от ГПК.

Като неоснователно съдът преценя и заявеното от ищците възражение за прекомерност на определения от съда размер на юрисконсултското възнаграждение, присъдено в полза на ответника, равняващ се на 120 лева – дължимо общо от тримата ищци, или по 40 лева за всеки един от тях, доколкото същият е определен пет пъти под предвидения в чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, минимален размер от 200 лева, дължим от всеки един от ищците.

Като неоснователно съдът преценя и искането на пълномощника на ищците за определяне на допълнително възнаграждение за осъществена от него безплатна правна помощ, съгласно чл.38 от Закона за адвокатурата, в размер на 360 лева, отчитайки наличието на трайно установена съдебна практика по дела, идентични с разглежданото, което само по себе си обосновава извод за това, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност. От друга страна, размерът на присъденото с решението, чието изменение се иска, адвокатско възнаграждение от 240 лева, е определено по съразмерност по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК с оглед крайния изход на делото, приключило с решение, с което е уважен установителния иск и отхвърлен осъдителния такъв. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа /Наредбата/, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие е в размер на 400 лева. Определеният под предвидения в Наредбата минимален размер, се обосновава с приложимостта на Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл.633 от ГПК, според което посочените в Наредбата минимални размери не са обвързващи за съда. Обстоятелството, че с исковата молба са предявени три иска в активно субективно съединение, не обосновава извод за основателност на искането на пълномощника на ищците за определяне на по – висок размер на адвокатското 3 възнаграждение, предвид пълната идентичност в предмета на осъществената от пълномощника защита по уважения иск.

Достигайки до същите фактически и прави изводи за неоснователност на молбите, подадени от ищците и от пълномощника им за изменение на решението в частта за разноските и оставяйки ги без уважение в производство по чл.248 от ГПК, порвоинсатнционният съд е постановил правилно определение, което по изложените по-горе доводи следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖАВА Определение № 2211 от 25.09.2025 год., постановено по гр.д. № 1820 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 318 гр. ХАСКОВО, 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600501053 по описа за 2025 година чл.279 от ГПК.

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – адвокат П. И. П. – пълномощник на ищците Р. Л. А., А. П. Б. и П. П. Б. е останал недоволен от Определение № 2211 от 25.09.2025 год., постановено по гр.д. № 1820 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, в частта, с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на Решение № 456 от 04.06.2025 год., постановено по същото дело, в частта за разноските, поради което го обжалва с искане за отмяна на определението в обжалваната част и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи молбата му за изменение на решението в частта за разноските, чрез увеличение на присъденият с него размер на адвокатското възнаграждение от 240 лева на 600 лева, и присъждане допълнително на разликата от 360 лева.

В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ - Р. Л. А., А. П. Б. И П. П. Б., представлявани от адвокат П. И. П. са останали недоволни от Определение № 2211 от 25.09.2025 год., постановено по гр.д. № 1820 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, в частта, с която е оставена без уважение подадената от тях молба за изменение на Решение № 456 от 04.06.2025 год., постановено по същото дело, в частта за разноските, поради което го обжалват с искане за отмяна на определението в обжалваната част и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи молбата им за изменение на решението в частта за разноските като остави без уважение искането на насрещната страна за 1 присъждане на разноски - възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от „Вивус.БГ“ ЕООД – гр.***, с доводи за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 1820 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от адвокат П.

И. П. като пълномощник на Р. Л. А., А. П. Б. и П. П. Б., против „Вивус.БГ“ ЕООД – гр.***, приключило с Решение № 456 от 04.06.2025 год., с което е прогласена недействителността на договор за паричен заем № ********** от 02.04.2019 год., сключен между наследодателя на ищците – П.Б.А. и „Вивус.БГ“ ЕООД, и отхвърлен осъдителния иск за сума от 1 183.70 лева – договорна лихва и такса за бързо разглеждане на договора, претендирани като такива, платени без правно основание.

С решението ответното дружество е осъдено да заплати в полза на адвокат П., адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева за осъществена от нето безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство на ищците в исковото производство, а последните са осъдени да заплатят на ответното дружество сума в размер на 120 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

По делото са представени три договора за правна защита и съдействие, в които адвокатско възнаграждение е договорено да бъде определено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА – за оказване на безплатна помощ на материално затруднени лица.

По делото са проведено три открити съдебни заседания, в което представители на страните не са се явили.