Решение № 597 от 12.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.Й ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Н.Й ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211110126645 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 342 и сл. от ТЗ.

Ищецът „Й.“ ЕАД (предишно наименование „Т.“ ЕАД) твърди, че с ответника е в договорни отношения по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359892075941 от 28.06.2016 г.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359899871310 от 21.12.2016 г.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359896189990 от 27.05.2017 г., както и с Договор за лизинг от 28.06.2016 г. Заявява, че въз основа на посочените договори са издавани Фактура №7263474913/18.10.2017 г. за сумата от 106.65 лева и за периода от 18.09.2017 г. до 17.10.2017 г.; Фактура №7264834126/18.11.2017 г. за сумата от 109.04 лева и за периода от 18.10.2017 г. до 17.11.2017 г.; Фактура №7266149705/18.12.2017 г. за сумата от 21.75 лева и за периода от 18.11.2017 г. до 17.12.2017 г. и Фактура №7267561936/18.01.2018 г. за сумата от 634.70 лева и за периода от 18.12.2017 г. до 17.01.2018 г. Претендира да бъде признато за установено, че ответника му дължи сумата от 636.86 лева, съставляваща сумата от 131.53 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359892075941 от 28.06.2016 г. в размер на 47.26 лева; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359899871310 от 21.12.2016 г. в размер на 17.78 лева и по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + 359896189990 от 27.05.2017 г. в размер на 66.49 лева, както и сумата от 505.33 лева, представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 28.06.2016 г. за устройство „Samsung Galaxy A3 2016 Gold“ за периода от 18.09.2017 г. до 17.01.2018 г. в размер на 158.31 лева и неплатени лизингови вноски по 1

Договор за лизинг от 21.12.2016 г. за устройство „Samsung Galaxy J5 2016 Black“ за периода от 18.09.2017 г. до 17.01.2018 г. в размер на 347.02 лева, ведно със законната лихва от датата на заявлението- 19.09.2019 г. до окончателното му изплащане, за която сума има постановена Заповед за изпълнение на парично задължение от 12.11.2019 г. по чл.410 ГПК, издадена по частно гражданско дело № 53799/2019 г. по описа на СРС, 52 състав. Претендира разноски.

Ответникът Г. С. С. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, чрез назначения особен представител адвокат М. М.. Оспорва, че ответника е ползвал далекосъобщителните услуги за съответните периоди, чиято стойност се претендира. Заявява, че процесните лизингови устройства не са предадени на ответника.

Твърди, че клаузата по чл.12, ал.2 от Общите условия на договора за лизинг е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗПП, респ. същата е нищожна.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.

Установява се от приложеното частно гражданско дело № 53799/2019 г. по описа на СРС, 52 състав, че по Заявление (вх.№ 3068792/19.09.2019 г.), подадено от „Й.“ ЕАД, ЕИК ......... е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.11.2019 г., с която съдът е разпоредил длъжникът Г. С. С., ЕГН ********** да заплати на заявителя сумата от 636.86 лева, представляваща неизпълнение по Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг, ведно със законна лихва от 19.09.2019 г. до изплащане на вземането, и 385 лева разноски по делото, а именно: 25 лева държавна такса и 360 лева възнаграждение на адвокат.

С Разпореждане № 20091479/09.04.2021 г., с оглед връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта. Съобщението с указанията за възможността за предявяване на установителни искове е връчено на ищеца, като последният е упражнил правото си на иск и в рамките на определения от закона едномесечен срок е предявил настоящите установителни искове, които имат за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед за изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Основателността им е предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на облигационна връзка-сключените договори с ответника, изпълнението на задълженията по договора, т.е. издаването на процесните фактури и съдържанието им, респ. предоставянето на мобилните услуги и предаването на процесните устройства. В тежест на ответника е при доказване на горепосоченото от ищеца е да докаже, че е платил, респ. основание за недължимост.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 15.09.2015 г. с предпочетен мобилен номер 2

***, със срок на действие до 15.09.2017 г., който е изменен с Допълнително споразумение от 28.06.2016 г., сключено за срок до 28.06.2018 г.

По изложените съображения съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на процесния договор, с предмет предоставяне на мобилни услуги срещу задължения на ответника да заплаща уговорените цени на услугите - стандартна месечна такса, съответно предявеният иск от ищеца за признаване за установено съществуването на вземане за цена за предоставени далекосъобщителни/мобилни услуги е доказан по своето основание.

Не се спори, а и се установява от представените като писмени доказателства по делото Договор за мобилни услуги № 613979226/15.09.2015 г. и Допълнително споразумение № 011307402/28.06.2016 г., че страните са постигнали съгласие ищецът да предоставя на абоната мобилни услуги за мобилен телефонен номер ***, при конкретно договорени месечни такси и срок на действие на договорите, съответно по силата на Договор за лизинг от 28.06.2016 г. са договорили, че ищеца, в качеството на лизингодател, предоставя на ответника за временно и възмездно ползване, с право за придобиване на собствеността, устройство с марка Samsung Galaxy А3 2016 Gold, като за ползването на лизинговата вещ лизингополучателят се е задължил да извърши 23 месечни вноски, всяка в размер на 17.59 лева.

От представения по делото Договор за лизинг от 21.12.2016 г. се установява, че страните са договорили, че ищеца, в качеството на лизингодател, предоставя на ответника за временно и възмездно ползване, с право за придобиване на собствеността, устройство с м а р к а Samsung Galaxy J5 2016 Black, като за ползването на лизинговата вещ лизингополучателят се е задължил да извърши 23 месечни вноски, всяка в размер на 24.49 лева.

От Договор за мобилни услуги № 616959543/21.12.2016 г. се установява, че страните са постигнали съгласие ищецът да предоставя на абоната мобилни услуги за мобилен телефонен номер ***, като договорът изтича на 21.12.2017 г.

От Договор за мобилни услуги № 617841434/27.05.2017 г. се установява, че страните са постигнали съгласие ищецът да предоставя на абоната мобилни услуги за мобилен телефонен номер ***, като договорът изтича на 27.05.2019 г.

По изложените съображения съдът приема, че между страните са налице валидни облигационни правоотношения, възникнали въз основа на процесните договори, с предмет предоставяне на мобилни услуги срещу задължения на ответника да заплаща уговорените цени на услугите – стандартна месечна такса, месечна цена за ползвани услуги, месечна цена за ползване на допълнителни или други услуги, съответно предявеният иск от ищеца за признаване за установено съществуването на вземане за цена за предоставени далекосъобщителни услуги е доказан по своето основание.

За установяване размера на исковата претенция ищецът е представил Фактура № 7263474913/18.10.2017 г. за сумата от 106.65 лева и за периода от 18.09.2017 г. до 17.10.2017 3 г.; Фактура № 7264834126/18.11.2017 г. за сумата от 215.69 лева и за периода от 18.10.2017 г. до 17.11.2017 г.; Фактура № 7266149705/18.12.2017 г. за сумата от 237.44 лева и за периода от 18.11.2017 г. до 17.12.2017 г. и Фактура № 7267561936/18.01.2018 г. за сумата от 872.14 лева и за периода от 18.12.2017 г. до 17.01.2018 г., включващи начислени за далекосъобщителни услуги по процесните договори.

От разпределената с доклада доказателствена тежест ответникът не успя да докаже, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК, че е платил дължимите суми за такси за телекомуникационни услуги.

В тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 131.53 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 28.06.2016 г. в размер на 47.26 лева за периода от 18.09.2017 г. до 17.11.2017 г.; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 21.12.2016 г. в размер на 17.78 лева за периода от 18.09.2017 г. до 17.11.2017 г. и по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 27.05.2017 г. в размер на 66.49 лева за периода от 18.09.2017 г. до 17.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 19.09.2019 г. до окончателното изплащане.

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.342 и сл. ТЗ.

Според чл.342 ТЗ с договора за лизинг лизингодателя се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение, като лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичането му.

Доказа се по делото, че мобилно устройство Samsung Galaxy А3 2016 Gold е предадено на лизингополучателя-ответник, по отношение на което дължи заплащането на ежемесечни лизингови вноски- 23, всяка от които е в размер на 17.59 лева, видно от чл.5 от Договор за лизинг от 28.06.2016 г.

Установи се по делото, че мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016 Black е предадено на лизингополучателя-ответник, по отношение на което дължи заплащането на ежемесечни лизингови вноски- 23, всяка от които е в размер на 24.49 лева, видно от чл.6 от Договор за лизинг от 21.12.2016 г.

За дължимите месечни лизингови вноски има издадени фактури, както следва:

Фактура № 7263474913/18.10.2017 г. за отчетен период от 18.09.2017 г. до 17.10.2017 г., за сумата от 106.65 лева, включваща сумата от 42.08 лева – вноска за лизинг и задължения за предходен период; Фактура № 7264834126/18.11.2017 г. за отчетен период от 18.10.2017 г. до 17.11.2017 г., за сумата от 215.69 лева, включваща сумата от 42.08 лева – вноска за лизинг и задължения за предходен период; Фактура № 7266149705/18.12.2017 г. за отчетен период от 18.11.2017 г. до 17.12.2017 г., за сумата от 237.44 лева, включваща сумата от 42.08 лева – вноска за лизинг и задължения за предходен период и Фактура № 7267561936/18.01.2018 г. за отчетен период от 18.12.2017 г. до 17.01.2018 г., за сумата от 872.14 лева, включваща 235.28 лева - неустойки за предпочетени номера ***, *** и

4

*** и 399.42 лева - лизингови вноски, начислени за устройство SAMSUNG Galaxy АЗ 2016 Gold и за устройство SAMSUNG Galaxy J5 2016 Black и задължения за предходен период.

Съгласно чл. 12 от приложимите Общи условия в случай на неизпълнение на задължения за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят разполага с възможност да обяви за предсрочно изискуеми непадежиралите лизингови вноски и/или да се откаже едностранно от изпълнение на договора, като за целта следва да изпрати писмено уведомление до потребителя.

Дължимият размер на неустойката е поставен в зависимост от оставащия срок по договора, за който се изчислява частта от разликата в цената на устройството, с която е съизмерима процесната неустойка. Неустойката в размер на предоставената в полза на абоната отстъпка от пазарната цена на крайно устройство има за цел да обезщети оператора за това, че е пропуснал възможността да продаде устройството по пазарна цена, като го е предоставил на намалена такава на клиент, който към този момент се е легитимирал като дългосрочен такъв по силата на облигационната връзка между страните по договора за съобщителни услуги. Впоследствие това условие е отпаднало, респективно е отпаднал и интересът на оператора да се лиши от разликата в цените, която евентуално би могъл да получи. Тази неустойка не внася значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което не може да се приеме, че същата е неравноправна.