Решение № 591 от 16.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Бургас, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Ил. Лазарова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20232100500493 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 539/03.02.2023г. на КРС от ПК „Наркооп”, гр.Карнобат, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.К*****, представлявана от Председателя Ст.К., чрез адв.Св.Г.-Т., съдебен адрес: гр.Б**** против решение №

29/31.01.23г. по гр.д.№ 515/2021г. по описа на КРС , с което е отхвърлен предявеният против Община Карнобат, с адрес: гр.Карнобат, бул.“******, ЕИК: *****, представлявана от Кмета на Общината – Г.Д., иск за установяване, че Община Карнобат не е собственик на подробно описания в исковата молба и в диспозитива на постановеното решение недвижим имот.

Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и оценил събраните в хода на делото писмени доказателства. Заявява, че крайните и решаващи изводи са неправилни. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът бъде уважен. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Въззиваемата Община Карнобат оспорва въззивната жалба, чрез процесуалния си представител – адв. М.О.. Поддържа правилност на постановеното решение. Моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане 1 на разноски.

Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.124 ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на инстанционен контрол и е допустима.

Районният съд е разгледал отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред КРС е образувано по искова молба от ПК „Наркооп” гр.Карнобат против Община Карнобат. Кооперацията твърди, че като регистрирана на 16.10.1948г. кооперация, впоследствие вписана в регистрите за кооперативните организации при БОС през 1989г., има за своя основна дейност осъществяване на търговия и обществено хранене. За изпълнение на функциите си през 1978г. е построила със собствени средства процесната сграда - търговски обект – склад с площ от 226кв.м., включващ две функционално свързани постройки – от 148.40кв.м. и от 77.60кв.м., находящи се в ПИ № **** с площ от 600кв.м., за който имот, заедно с ПИ № **** и ПИ № **** е отреден УПИ № I в кв.**** по ЗРП на гр.Карнобат, с площ от 864кв.м., отреден за жилищно застрояване. Твърди, че описаният търговски обект с административен адрес: гр.*****“ и ул. „****“, е изцяло построен със средства на кооперацията, но не са запазени строителни или каквито и да е други книжа, удостоверяващи строежа. СМР са извършени от строителна бригада на самата кооперация и изградената „сграда – СКЛАД“ е заведена по с-ка 203 като основно средство в активите на кооперацията на 31.12.1978г. под инв.№ 00017. От този момент, до завеждане на исковата молба, се намира в нейно владение, ведно с терена, също заведен по с-ка 201 – земя, в ДМА. Прилежащата към склада площ, според въззивника, е нормативно определена и възлиза на 600кв.м., като включва не само застроената площ, но и осигурява достъпа за вход-изход.

С влизане в сила на ЗОС, разпоредбата на чл.2, ал.3 с.з., понастоящем отменена, е постановила изключение от собствеността на Общините върху обектите, изградени до 13.07.91г. от кооперации с техни средства, 2 включително и прилежащия терен. При опит да се снабди с документи за собственост, Кооперацията установила, че сградата и теренът са спорни между нея и ответника. Ето защо е заведен настоящият иск, с който моли да се приеме за установено, че Общината не е собственик на имота. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Община Карнобат оспорва иска. Заявява, че законовият текст, на който се позовава Кооперацията, е неприложим, понеже търговската сграда е строена без учредено право на строеж, както и без каквито и да е строителни книжа, не отговаря на условията за търпим строеж, но основният аргумент е, че е построена след 1991г. и не изпълнява законовото изискване, за да се приеме за собствена на въззивника.

Поддържа, че складът е построен приблизително около 2000г., като доказателство в тази връзка са използваните материали, които към датата на заприходяване на сградата и терена в имуществото на кооперацията, не са съществували. Не оспорва самия факт на заприходяването, нито счетоводното записване, но твърди, че зад това записване не стои нито един документ, съставляващ индиция за изграждането на процесната постройка. Според въззиваемата Община, доказателство в тази връзка са приложените кадастрални заснемания от 1966г. до настоящия момент, от които се вижда, че подобна постройка не е била отразена нито към 1989г., нито по одобрения със Заповед № РД-02-14-2271/29.12.2000г. МРРБ кадастрален план на гр.Карнобат. Твърди, че сградата никога не е декларирана в Общината по ЗМДТ, защото не е съществувала до 2000г., а в имота е съществувала друга сграда, отчуждена от собственици – физически лица, ведно с притежавания от тях терен, за осъществяване на държавно мероприятие – изграждане на заведение за обществено хранене. Заявява, че мероприятието не е изпълнено, но със ЗРП за гр.Карнобат от 1989г. им.пл.№ **** е урегулиран в п-л I в кв.**** и отреден за комплексно обществено обслужване – КОО. Така на основание § 7, т.3 ПЗР ЗМСМА, с влизане в сила на закона, е станал общинска собственост.

При условията на евентуалност се позовава на приложение на § 42 от ЗИД ЗОС, вр. с чл.2, ал.1 т.4 и т.6 ЗОС , за да установи, че теренът е общинска собственост. Не спори, че имотът е стопанисван от ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен, като сочи доказателства. Претендира разноски.

3

В хода на делото въззивната Кооперация и въвела ново основание за придобиване на собственост върху процесната сграда и терен към нея, а именно – изтекла в нейна полза придобивна давност. Заявява, че владее имота повече от 20 години и след публикуване на Решение № 3 от 24 февруари 2022г. по конституционно дело № 16 от 2021г. КС НРБ, се позовава на изтекла в хода на производството давност.

Също в хода на процеса искът е изменен в частта досежно претендирания прилежащ терен, като е намален до размера от 314кв.м. – стр.213.

Относно правния интерес от завеждане на иска, настоящият състав се съобрази с разясненията на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по тълк.д. № 8/2012г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно цитираното решение, предпоставка за допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост е наличието на правен интерес от провеждането му, а такъв съществува, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес и доказва фактите, от които произтича твърдяното от него право, като въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Ответникът по отрицателен установителен иск за собственост трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които правото му на собственост е могло да се породи, посочвайки и доказвайки фактите, от които това право е породено.

По този повод настоящият състав съобрази следното:

Съгласно законовото уреждане на чл.2 ЗС към 1974г. на видовете право на собственост: „Собствеността принадлежи на държавата, на кооперациите и на другите обществени организации (социалистическа собственост), както и на частните лица (лична и частна собственост)”.

Видно от приложените на стр.71 – 73 решения по гр.д.№ 515/2021г. на КРС, към 1948г. част от процесния имот е принадлежала на събирателно 4 дружество. През сочената година е била одържавена по реда на чл.11 ЗОЕГПНС. Друга част от имота – 750кв.м., заснета като имот пл.№ *** в кв.**** по плана на гр.Карнобат, действащ към датата на договора, е закупена с н.а. ***, т.I, д.**** от 09 декември 1972г. на КРС – стр.91 по с.дело, от Т.Д.Д. и Д.Д.Д., ведно с построената в него жилищна сграда.

Имотът по цитирания н.акт, представляващ към 1974г. имот пл.№ *****, е отчужден с приложената на стр.92 Заповед № 1243/11.ХI.1974г. на ОНС Бургас за осъществяване на мероприятие – заведение за обществено хранене, за което е отреден парцел I от кв.**** по плана на гр.Карнобат.

Така, на основание чл.6 ЗС, редакция към 1951г. – „Държавните стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик”, Държавата е станала собственик на целия парцел I в кв.****, макар и по настоящото дело да не са приложени актовете за държавна собственост.

След влизане в сила на ЗВСОНИ, части от п-л I в кв.**** по плана на гр.Карнобат – дворно място от 130кв.м., имот пл.№ ****, включен в п-л I в кв.***** по плана на с.гр. към постановяване на съдебното решение, ведно с построения върху него склад от 130 кв.м., както и дворно място от 75кв.м., имот пл.№ ***** в п-л VII, кв.***** по плана на с.гр., върху което е построен склад от 75кв.м. са реституирани по силата на закона и отписани от актовите книги на държавните имоти – стр.72 и сл. по гр.д.№ 515/2021г. КРС.

Останалите 725/930кв.м.ид.ч. от п-л I, отреден за КОО, представляващи им.пл.№ **** в кв.**** по плана на гр.Карнобат, са актувани за общински с АОС № 81/05.05.1994г.

С влизане в сила на ЗМСМА през 1991г., по силата на закона - § 7, т.6 ПЗР ЗМСМА, общинска собственост са станали „обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване”. Видно е, че именно на това основание – поради предвиждането на процесния терен за КОО, Община Карнобат го е актувала за общинска собственост.

С влизане в сила през 1996г. на ЗОС, законодателят е разграничил видовете общинска собственост и разделението е намерило израз в разпоредбата на чл.3 с.з. Собствеността на Общината е регламентирана като 5 такава, свързана със задоволяване на обществени потребности от общинско значение в широк смисъл – публична и частна.

Принципно, им.пл.№ **** в кв.**** по плана на гр.Карнобат, като предвиден за КОО, би следвало по силата на закона да придобие статут на общинска собственост, на осн. чл.3, ал.2, т.3 ЗОС в случай, че е представлявал незастроен имот, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение.

Преди да регулира публичната и частната общинска собственост, обаче, законодателят е предвидил изключение по чл.2, ал.3 ЗОС (ред. към 1996г.), относно изграденото от кооперациите: „Не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен”.

Систематичното място на разпоредбата навежда на извод за изключване на изградени от кооперативните организации постройки и прилежащия им терен от кръга както на частната, така и на публичната общинска собственост. Както е видно, според законовия текст, няма функционална връзка между придобиването на собственост от страна на кооперациите и вида на общинската собственост – т.е. изводът е, че независимо в какъв имот е изградена постройката на кооперацията, тя става нейна ex lеge в резултат от влизане в сила на закона. Не са въведени и условия за законност на строежа – наличие на строителни книжа, разрешения и др., изискуеми за всяка постройка.