Решение № 929 от 01.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. Пловдив, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330200275 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: **, срещу Наказателно постановление № 23-5697-000794/21.08.2023г., издадено от Началник група в Сектор „СПС“ при ОДМВР Пловдив, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание глоба в размер на 300 лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1 т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал. 1 т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). В жалбата са твърди че водачът на автомобила не е знаел за прекратената регистрация тъй като той не е негова собственост. Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени пороци при описанието на нарушението поради непосочване на обстоятлството че водачът се е движел по път отворен за обществено ползване 1 което е ограничило правото му на защита. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява представлява се от адв. С., който доразвива аргументите в жалбата.

Прави се искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН, както и да бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна изпраща становище, в което посочва, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В съдебно заседание не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Д. Л. Г., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 13.11.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 27.11.2023 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Д. Л. Г. бил баща на В..Д. Г.. Същата била собственик на лек автомобил „Форд Експлорер“ с рег. № **

На 05.01.2023 г. в автоматизираната информационна система (АИС) на МВР било отбелязано прекратяване на регистрацията на автомобила „Форд Експлорер“ с рег. № ** на основание получено в сектор „Пътна полиция“ Пловдив уведомление по чл. 574, ал. 11 от КЗ от Гаранционния фонд.

** Г.а – дъщеря на албоподателят Г. не била уведомена за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила „Форд Експлорер“ с рег. № ** от сектор „Пътна полиция“ Пловдив. жалбоподателя от своя страна също не знаел за това обстоятелство.

На 02.03.2023 г. около 16:26 часа в гр. Пловдив, на бул. „Копривщица“ до № 86, жалбоподателят Д. Л. Г. управлявал лек автомобил „Форд Експлорер“ с рег. № **, собственост на неговата дъщеря, когато бил спрян за извършване на проверка от свид. Д. Г. И. – ** при ОДМВР Пловдив. В хода на проверката и след направена служебна справка свид. И. установил, че за управлявания от жалбоподателя автомобил в автоматизираната информационна система на МВР било отбелязано служебно прекратяване на 2 регистрацията на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, както и че водача не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него, както и че не носи свидетелство за регистрация на МПС. На място свид. И. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с серия GA, бл. № 888318 от 02.03.2023г. срещу жалбоподателя Г., в негово присъствие и в присъствието на един свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка. В графата за възражения било отбелязано че жалб. Г. няма такива.

В срока по чл. 44 от ЗАНН, не постъпили възражения срещу съставения АУАН.

На база на съставения АУАН било издадено обжалваното НП в което извършените нарушения били описани и квалифицирани по сходен начин с този в съставения АУАН. Наказателното постановление било издадено от длъжностно лице началник група в Сектор „СПС“ при ОДМВР Пловдив.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От справка за регистрация от АИС КАТ на МВР, приложена по преписката и на лист 41 от делото, се установява, че регистрацията на МПС „Форд Експлорер“ с рег. № ** е прекратена служебно на дата 05.01.2023г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изяснява се още, че регистрацията на превозното средство е възстановена служебно на 06.03.2023г. на основание предоставени данни от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица

BG/02/123000717238/05.03.2024г.

От писмо с вх. № 18129/16.02.2024г. от Изп.директор на Гаранционен фонд се установява че на собственика на МПС „Форд Експлорер“ с рег. № **** Г. е било изпратено Уведомление № 011275/04.12.2022г. съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ. Уведомлението е изпратено с обикновено писмо и няма данни дали е било получено от адресата си и на коя дата. След изтичането на срока по ал. 10 на посочения член, на основание ал.

11 гаранционния фонд е уведомил Дирекция КИС при ОДМВР Пловдив да прекрати регистрацията на автомобила.

От писмо с вх. № 19323/20.02.2023г. от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив (лист 40 от делото) се установява, че собственика на лек автомобил „Форд Експлорер“ с рег. № ** – ** Г. не е била 3 уведомена че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена във връъзка с чл. 143, ал. 1 от ЗДвП.

От справка за собственост от АИС КАТ на МВР се изяснява, че МПС „Форд Експлорер“ с рег. № ** е собственост на жалбоподателя В..Д. Г.а.

От Справките от Гаранционния фонд, който е общодостъпен се установява че към датата на нарушението – 02.03.2023г. МПС „Форд Експлорер“ с рег. № **не е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че на 06.03.2023г. за посочения автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи се установява, че наказателното постановление не е издадено от надлежно оправомощено лице, доколкото началник група в Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОДМВР Пловдив не е сред упълномощените лица по т. 3 от посочената заповед които имат право да издават наказателни постановления по ЗДвП.

По делото като свидетел е разпитан актосъставителят Д. Г. И.. Същият потвърждава авторството на съставения АУАН, но заявява, че не си спомня нищо за конкретния случай. В тази връзка от показанията на свидетеля се установява принципният ред, по който той процедира при извършването на такъв вид проверки и в случай на констатация за прекратена регистрация на управляваното превозно средство. Свидетелят изяснява, че се извършва дистанционна справка в базата данни на МВР по регистрационния номер на автомобила.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на 02.03.2023г. около 16:26 часа в гр. Пловдив, на бул.

„Копривщица“ до № 86, жалбоподателят Д. Л. Г. е управлявал лек автомобил „Форд Експлорер“ с рег. № ** собственост на неговата дъщеря ** Г. . Доказва се и че към тази дата в автоматизираната информационна система на МВР е отбелязано прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство лек автомобил „Форд Експлорер“ с рег. № **, което е било управлявано от жалбоподателя с вписаното основание за прекратяване е по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Установява се, че дерегистрацията на автомобила е извършена въз основа на получено от органа по регистрация уведомление от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 11 от КЗ. По тези съображения обстоятелствата от обективната страна на състава на нарушението са доказани по делото.

Установява че и че жалбоподателя е управлявал лекия автомобил на ** Г.а без да е носил СУМПС от съответната категория, контролен талон към него и СРМПС за МПС което управлява.

4

Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон.

Това е така, защото деянието по т. 1 от издаденото НП, осъществено от жалбоподателя Г., не е виновно извършено, а следователно е несъставомерно от субективна страна. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което е задължително за съдилищата, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В постановлението е изяснено още, че уведомяването на собственика на моторното превозно средство за служебно прекратената регистрация има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС.

Настоящият съдебен състав приема, че предвид изричното предвиждане в закона на задължение за известяване на собственика, то в случая е налице хипотеза на изключение от общото правило по чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Непредпазливостта като форма на вината е изрично изключена с регламентиране на задължението за органа по регистрация за уведомяване на собственика на превозното средство. Следователно допустими се явяват единствено умишлените форми на вината. При тях деецът е формирал съзнание за общественоопасния характер на деянието, тъй като преди неговото извършване е уведомен за факта на прекратяване на регистрацията на МПС и това обстоятелство е отразено в съзнанието му.

В тази връзка на първо място следва да бъде изяснено, че изпращаното от Информационния център на Гаранционния фонд уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ до собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният договор е прекратен и не е подновен, не замества уведомителното задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, нито е годно да преодолее доказателствения дефицит относно субективната съставомерност на деянието при липсата на изрично доказателство за уведомяване на собственика за прекратената регистрация на МПС. Това е така, защото задължението за уведомяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е различно по своята правна природа от уведомлението по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането - така Решение № 80 от 25.03.2022 г. по к.а.н.д. № 26/2022 г. на Административен съд - Стара Загора. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на 5

ВКС и I и II колегии на ВАС:

„Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.“.