Решение № 193 от 26.03.2024, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 2833/2023
- Вид
- Решение № 193
- Подписан
- 26.03.2024
- В сила
- 26.03.2024
- Състав
- Жанет Марчева Христова
Цитирани разпоредби
- чл.329, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.330, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Семеен кодекс
- чл.50 и сл. · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 193 гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Жанет МАРЧЕВА при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет МАРЧЕВА Гражданско дело № 2023363010**** по описа за 2023 година
Производство по чл.50 и сл. от Семейния кодекс.
Първоначално е била депозирана искова молба от В. Г. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Ш, ул.“****“ № ** чрез адв. С Т от ШАК, със съдебен адрес гр.Ш, ул.“С“ № *** ет.2, кантора 23 срещу Д. Д. Т. с ЕГН ********** с адрес в гр.Ш, ул.“****“ № ** В молбата се излага, че бракът между страните е непоправимо и дълбоко разстроен, като се моли да бъде прекратен без произнасяне по вината. От брака страните имали родени две деца, към момента навършили пълнолетие. Излага се, че страните не живеят заедно от ****г., като към момента не контактуват помежду си.
В срока на писмен отговор ответницата депозира такъв, като се оспорват единствено причините довели до разстройване на брачната връзка и се прави предложение за постигане на споразумение между съпрузите.
Ищецът се явява в съдебно заседание лично, заедно с упълномощения от него адв. С Т от ШАК, като представят писмено споразумение, което съдът да одобри след промяна реда на разглеждане на делото.
Ответницата се явява лично в съдебно заседание, заедно с адв. К К от АК-Х, като изразяват съгласие делото да премине към развод по взаимно съгласие и да бъде одобрено предложеното споразумение.
Съдът е допуснал в съдебно заседание изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 и сл. от СК, а именно развод по взаимно съгласие.
ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на 1 страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителите били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на **/**/****г. в гр.Ш, за което бил издаден Акт за граждански брак № ***/**/**/****г. От брака имали две деца – син К В.в Г. и дъщеря Г В.ва Г.а, към момента навършили пълнолетие. Семейното жилище, находящо се в гр.Ш, ул.“****“ № **е напуснато от молителката, като се предоставя за ползване на съпруга. Молителката желае възстановяване на предбрачното си фамилно име – Р. В съдебно заседание и двамата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото и от изявленията на страните направени в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение в хода на съдебното заседание по делото, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото от тях в съдебното заседание по делото споразумение.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. В случая съдът намира, че следва да определи окончателен размер на таксата 50 лв. При завеждането му е внесена държавна такса в размер на 25 лв., като остатъка следва да бъде заплатен от молителката предвид уговорката за поемането на разноските поравно от страните.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между В. Г. Т. с ЕГН ********** и Д. Д. Т. с ЕГН **********, сключен с Акт за граждански брак № ***/**/**/****г. пред длъжностно лице по гражданското състояние в Община – Ш ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния смисъл:
I.Семейното жилище, находящо се в гр.Ш, ул.“****“ № **се предоставя за ползване на съпруга В. Г. Т. с ЕГН **********, като съпругата го е напуснала и няма претенции за ползването му.
2
II. Страните декларират, че придобитите по време на брака движими вещи са поделени извънсъдебно, като за в бъдеще никой няма претенции към другия по отношение на тях.
III. Страните декларират, че не са придобивали със съвместен принос парични влогове, като всеки от тях ще се разпорежда свободно и без ограничение с паричните влогове, на които е титуляр.
IV. Молителите нямат претенции един към друг за регистрирани фирми и участия в търговски дружества на името на всеки от тях, както нямат и претенции един към друг за вземания от кредитни институции и трети лица.
V. След прекратяване на брака молителката възстановява предбрачното си фамилно име Р.
VI. Страните декларират, че след прекратяването на брака не си дължат издръжка.
VII. Разноските по делото се поемат поравно от всеки от молителите.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 лв. (петдесет лева).
ОСЪЖДА Д. Д. Т. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр.Х, пл.“В“ № ** да заплати в полза на бюджета на държавната власт по сметка на ШРС сумата от 25 лв.
(двадесет и пет лева), представляваща държавна такса при постановяване на съдебното решение, както и 5 лв. (пет лева) държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
3