Решение № 4532 от 17.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4532 гр. С., 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110123759 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Варна кредит груп“ ООД, чрез адв. Х., срещу Ю. Л. Л., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗКНИП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът претендира да бъде признато за установено, че Ю. Л. Л. дължи на „Варна кредит груп“ ООД следните вземания: 5000 евро, представляващи незаплатена главница, дължима по Договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека № ******/23.11.2021 г., което задължение е удостоверено в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № ****, т. II, рег. № ****, дело № *** от 23.11.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 26.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 1650 евро – възнаградителна лихва, дължима за периода от 23.07.2022 г. до 23.05.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 26.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 162,17 евро – законна лихва за забава върху дължимите месечни вноски за възнаградителна лихва от по 150 евро всяка, с падеж двадесет и трето число на месеца, за периода от 24.07.2022 г. до 18.10.2023 г., 260,69 евро – законна лихва за забава върху неплатената на падежа главница от 5000 евро за периода от 24.05.2023 г. до 18.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 06.11.2023 г. по ч.гр.д.

№ 58879/2023 г. по описа на СРС, 167 с-в.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че разполага с издадена в полза на „Варна кредит груп“ ООД срещу Ю. Л. Л. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 58879/2023 г. по описа на СРС, 167 с-в, срещу която ответникът възразил. Въз основа на заповедта ответникът следвало да заплати на дружеството следните вземания: 5000 евро, представляващи незаплатена главница, дължима по Договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека № ******/23.11.2021 г., което задължение било удостоверено в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № ****, т. II, рег. № ****, дело № *** от 23.11.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 26.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 1650 евро – възнаградителна лихва, дължима за периода от 23.07.2022 г. до 23.05.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 26.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 162,17 евро – законна лихва за 1 забава върху дължимите месечни вноски за възнаградителна лихва от по 150 евро всяка, с падеж двадесет и трето число на месеца, за периода от 24.07.2022 г. до 18.10.2023 г., 260,69 евро – законна лихва за забава върху незаплатената на падежа главница от 5000 евро за периода от 24.05.2023 г. до 18.10.2023 г. Излага доводи, че на 23.11.2021 г. сключил с ответника Договор за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека № ******, по силата на който му предоставил в заем сума в размер на 5000 евро за срок от 18 месеца. След учредяване на предвиденото в договора обезпечение на кредита, чрез вписване на договорна ипотека в полза на „Варна кредит груп“ ООД, на ответника била предоставена заемната сума, с левова равностойност от 9779,15 лв. В договора било предвидено и заплащането на месечна възнаградителна лихва от 3% върху усвоената главница от 5000 евро, платима на равни месечни вноски от по 150 евро всяка. За обезпечаването на вземанията по кредита в полза на кредитодателя била учредена договорна ипотека върху 72027/292011 ид. ч. от недвижим имот, собственост на ответника, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ****, том II, рег. № ****, дело № ***/2021 г. Задълженията по кредита следвало да бъдат заплащани от ответника съгласно погасителния план към договора, при уговорен краен срок за възстановяване на заемната сума до 23.05.2023 г. Ищецът твърди, че кредитополучателят е изпаднал в забава за плащане на вземанията по кредита. Обосновава правния си интерес от образуване на настоящото производство с оглед депозираното от ответника възражение срещу издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за непогА.ите задължения по процесния договор за кредит. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на „Варна кредит груп“ ООД вземанията, предмет на издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 58879/2023 г. по описа на СРС, 167 с-в. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Л., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Потвърждава наличието на сключен с „Варна кредит груп“ ООД договор за предоставяне на кредит от 23.11.2021 г., при параметрите посочени в исковата молба. Посочва, че ГПР по кредита е в размер на 42,58%, като твърди, че е погасявал задълженията си по кредита. Оспорва пълното изплащане на главницата по договора от страна на кредитодателя. Излага съображения, поради които счита, че процесният договор за кредит е нищожен. Твърди, че уговореният ГПР по кредита е посочен единствено като абсолютна стойност, което обуславя липсата на яснота относно начина на формирането му, както и включените в съдържанието му компонентни, което нарушавало изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП. Отбелязва наличието на неяснота и по отношение на погасителния план по кредита, посочен в табличен вид в чл. 12 от договора. Поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 38 ЗКНИП вр. чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗКНИП. Твърди нищожност и на клаузата за възнаградителна лихва, поради което намира същата за недължима. Сочи, че съгласно установената съдебна практика, възнаградителна лихва, уговорена по обезпечен кредит, стойността на която надвишава двукратния размер на законната лихва за забава, накърнява добрите нрави. Счита, че клаузата относно възнаградителната лихва по договора е нищожна и поради неравноправния й характер, доколкото е уговорена във вреда на потребителя, при нарушаване на изискванията за добросъвестност и равновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Твърди, че клаузата в чл. 6 от договора, с която е уговорено начисляването на лихва за забава върху дължимите възнаградителни лихви по кредита е нищожна поради наличието на анатоцизъм. Сочи, че процесните вземания са погА.и чрез плащане. При условията на евентуалност, релевира възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане за сумата от 5000 евро с изискуеми от дружеството вземания на обща стойност от 9779,15 лв., представляваща недължимо платени по договора суми за възнаградителна, наказателна лихви и мораторна лихви, както и лихва върху лихва. Оспорва дължимостта на претендираните от ищеца вземания за мораторна лихва. Счита, че при съобразяване на 2 принципа на ефективност, разноските в производството следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От представения като доказателство по делото Договор за предоставяне на кредит обезпечен с ипотека № ******/23.11.2021 г., се установява, че между „Варна кредит груп“ ООД, като кредитор, и Ю. Л. Л., като кредитополучател, бил сключен договор за кредит за сумата в размер на 5000 евро.

Кредитът е бил отпуснат за срок от 18 месеца при следните условия: 18 на брой погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент в размер на 3,00% месечно, годишен процент на разходите (ГПР) – 42,58% и общ размер на всички плащания – 7700,00 евро.

Договорът е бил сключен при Общи условия, приложени към исковата молба и приети като писмени доказателства по делото.

Съгласно чл. 3 от договора, кредитополучателят се съгласява кредиторът да предостави средствата по кредита след учредяване на предвиденото обезпечение и след представяне на вписан в Службата по вписванията нотариален акт за договорна ипотека и удостоверение за тежести, от което да е видно, че вписаната в полза на „Варна кредит груп“ ООД ипотека е първа по ред и няма права и тежести в полза на трети лица, противопоставими на „Варна кредит груп“ ООД.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, за обезпечаване на всички задължения на кредитополучателя Ю. Л. Л., в това число, но не само главница, лихви, наказателни лихви, разходи по кредита, допълнителни разходи и разноски, включително и за обезпечаване на тези вземания, които ще останат дължими или които биха възникнали при последващи изменения, новирания и/или удължаване на сроковете за усвояване, ползване и издължаване на кредита, и/или промяна на всякакви други условия и параметри по кредита, ипотекарният гарант Ю. Л. Л. се задължава да учреди в полза на кредитора договорна ипотека върху следния недвижим имот: само 72 *** идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. С., комплекс „Б.“, улица „Г.С., в жилищната сграда – блок № 41, построена върху държавна земя, във вход „А“, на трети етаж и представляващ: Апартамент № 13, състоящ се от две стаи, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 86,96 кв.м., при съседи на жилището: изток-коридор и стълбище, запад и север – двор, юг – апартамент № 12, отгоре – апартамент № 19, отдолу – апартамент № 17, заедно с принадлежащото избено помещение № 13 с полезна площ от 3,40 кв.м., при съседи на избеното помещение: изток и север – двор, запад – изба № 12, юг – коридор и заедно с 1,202% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото от 101,35 кв.м.

По делото е представен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № ****, том II, рег. № ****, дело № *** от 23.11.2021 г., по силата на който за обезпечаване на всички задължения на кредитополучателя Ю. Л. Л. по Договор № ****** за предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека, подписан между страните на 23.11.2021 г., в това число, но не само главница, лихви, наказателни лихви, разходи по кредита, допълнителни разходи и разноски, включително и за обезпечаване на тези вземания, които ще останат дължими или които биха възникнали при последващи изменения, новирания и/или удължаване на сроковете за усвояване, ползване и издължаване на кредита, и/или промяна на всякакви други условия и параметри по кредита, ипотекарният гарант Ю. Л. Л. учредява в полза на кредитора „Варна кредит груп“ ООД ипотека върху описания по – горе недвижим имот.

3

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: по процесния договор общата изплатена сума на ответното дружество е в размер на 1050 евро или 2053,60 лв., платени в периода 25.11.2021 г. – 23.06.2022 г., с които е била погА.а само договорна лихва съгласно погасителния план – от 1-ва вноска с падеж 23.12.2021 г. до 7-ма вноска с падеж 23.06.2022 г.; не са взети предвид правилните компоненти при определяне на ГПР (42,58%) по процесния договор за кредит, тъй като при така зададените стойности ГПР по кредита е в размер на 36,00%.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Основателната на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗКНИП е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните правопораждащи факти: наличието на валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит, сключен с ответника, при посочените в исковата молба параметри, по силата на който е предоставил в полза на ответника сумата от 5000 евро срещу поетото от него задължение за връщане на заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва, настъпил падеж на процесните вземания, както и техния размер.