Решение № 146 от 04.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Благоевград, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251200601318 по описа за 2025 година С присъда № 84/29.10.2025 год., постановена по н.ч.х.д. № 531/2023 год. на Районен съд – Петрич, подсъдимият В. С. К. е признат за невиновен в това, че на 08.03.2023 год., около 17:00-17:30 часа в гр. ...“ №2, адрес на който живее тъжителката, от външната страна на дворната желязна врата, е сграбчил тъжителката Д. Ч. за дясната ръка, започнал да я стиска силно, в резултат на което й е причинил наранявания, изразяващи се в Медиално от горна страна хематом със синкаво жълт цвят 20/12 см., с което й е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, лека телесна повреда, поради което и на основание чл.304 от НПК във вр. с чл.130, ал.1 от НК е оправдан по повдигнатото му с тъжбата на Ч. обвинение.

Със същата присъда В. К. е признат за невиновен и за това, че по същото време и място е отправил обида към нея, наричайки я с думите „я таа ме снима, е са ки вийш, ки ти еба путката майчина, шо ки ти напрам, курво, мърло“ и „да ви еба майката на всички тука“, като на основание чл.304 от НПК е оправдан да е извършил престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

Първостепенният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от частната тъжителка Ч. срещу К. граждански искове за неимуществени вреди от двете престъпления по чл.130, ал.1 и по чл.146, ал.1 от НК.

Със същата присъда първостепенният съд е осъдил частната тъжителка Д. И. Ч. да заплати на подсъдимия В. К. направените по делото разноски в размер на 600.00 (шестстотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

1

Срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба от повереника на частния тъжител Д. И. Ч., с която се оспорва нейната обоснованост и законосъобразност. Изтъкват се аргументи, че направените от първостепенния съд изводи за невиновност на подсъдимия се дължат на неправилно тълкуване на събрания доказателствен материал. Незаконосъобразни са и изводите за отхвърляне на претенциите за обезвреда на причинените от престъпленията вреди. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият В. С. К. да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения, а предявените граждански искове уважени изцяло.

В пледоарията си пред въззивната инстанция повереникът поддържа жалбата и счита, че първоинстанционният съд е направил едностранчив анализ на доказателствата и че всъщност обвиненията са доказани така, както са повдигнати с частната тъжба. Въз основа на показанията на разпитаните основни свидетели – ...., частично подкрепени и от показанията на свид. С К., заедно с обаждането на тел. 112, по недвусмислен начин се установява, че в онзи момент скандал между страните е имало и че е осъществен състава на деянието „обида“. По отношение на обвинението за лека телесна повреда, с представеното с тъжбата медицинско свидетелство, заедно с показанията на Г Т и И Т, факта на обаждането на тел. 112 и признанието на свидетеля на защитата – че е имало скандал и подсъдимият е отишъл на вратата на Ч., водели до извода, че К. е извършил и това деяние, въпреки разминаванията в казаното от свидетелите коя ръка на тъжителката е била наранена. Иска се отмяна на атакуваната присъда и налагане на подс. К. на справедливи наказания, като се уважат и предявените с частната тъжба граждански искове.

Претендират се и направените разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.

Жалбоподателката Ч. заявява, че не е провокирала подсъдимия, че се чувства много обидена от изреченото от него, както и че ръката й била цялата насинена след случилото се. Иска подсъдимият да бъде осъден.

Защитникът на подсъдимия пледира за цялостното потвърждаване на атакуваната присъда на РС – Петрич. Според адв. Н. по отношение второто обвинение за обида – фактическата обстановка се поднася само отчасти, допълнена от свидетелските показания на сина на подсъдимия – С К., който обаче разказва как баща му е бил обиждан от частната тъжителка. Адвокатът допълва, че дори да е имало размяна на обиди, тъй като е безспорно, че страните са стигнали до словесен конфликт, най-разумно е да се приложи институтът на реторсията по отношение на обидите. Относно обвинението за лека телесна повреда – такава, според защитника, не съществува, преди да е била доказана по предвидения в НПК ред, посочен в текста на чл.144, ал.2, т.2 от НПК. Моли оправдателната присъда на РС – Петрич да бъде потвърдена като справедлива и законосъобразна.

В хода на въззивното следствие пред БлОС нови доказателства не са представяни и съответно приобщени към доказателствения материал по делото.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт 2 съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на сравнително логичен анализ на събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност първостепенният съд е извел фактическа обстановка, която с леки корекции се споделя от проверяващата инстанция. Оценени са в тяхната взаимовръзка писмените и гласни доказателства, което е позволило на РС-Петрич да обоснове убедително защо не дава вяра на показанията на заинтересовани от изхода на делото свидетели. Твърдението на такива свидетели е допустимо да се кредитира, когато е подкрепено и от други доказателствени източници, а демонстрираният критичен подход при направения анализ е позволил на съда да заключи, че не следва да се кредитира твърдяното в тъжбата на Д. И. Ч..

В изпълнение на задълженията си за собствен прочит на доказателствената съвкупност и изводимите на тази плоскост фактически положения, въззивната инстанция приема, че между семействата на подсъдимия К. и частната тъжителка Ч. съществували силно влошени междусъседски отношения по повод на експлоатацията на съседните им имоти, намиращи се на улица „Д“ в гр. Петрич. На 08.03.2023 год. около 17:00 – 17:30 часа подсъдимият бил извикал майстор, за да оправи оградата на имота му откъм тротоара, а по същото време частната тъжителка, която се намирала в собствения си двор, решила да си прави снимки с мобилния си телефон. Тъй като майсторът, извикан от подсъдимия си помислил, че Ч. снима него, последният преустановил работата си на обекта и си тръгнал. Това провокирало подсъдимия да отиде до вратата на съседката си и да я попита защо ги снима. Същата твърдяла, че си прави селфи. Стигнало се до вербален конфликт между двете страни, очевидци на който станали племенницата на Ч.

– свидетелката И Т, бащата на последната и зет на тъжителката – Г Т, както и синът на подсъдимия – С К.. По повод скандала на телефон 112 бил подаден сигнал от свид. И Т, която се представила за леля си и заявила, че съседът й хвърля камъни по нея й и е агресивен. След известно време на място пристигнали полицейските служители – свидетелите А Б и Б Г.. От материалите по делото е видно, че на 08.03.2023 год. няма подаден сигнал в журнала на РУ-Петрич от телефон 112 за адрес: гр. „Петрич“, ул. „Д“ № 2, нито е заведена в РУ-Петрич полицейска преписка относно инкриминираното събитие. На 09.03.2023 год. частната тъжителка посетила свидетеля д-р А П, който в издаденото медицинско свидетелство е описал констатирани наранявания – медиално от горна страна на дясна мишница до лакът хематом със синкаво-жълт цвят 20/12 см.

Възприетата сходна фактическа обстановка и от двете съдебни инстанции намира опора в събрания доказателствен материал. На практика основният спорен момент по делото е в кредитирането на двете групи гласни доказателства, които представят противоречащи си твърдения относно случилото се. Безспорно е, че разпитаните свидетели в качеството им на близки роднини на една от двете страни, са в някаква степен заинтересовани от изхода на делото. В този смисъл и за определяне на верността на заявеното 3 от тях следва да се изходи от съпоставката на твърденията им с останалите доказателства.

Както беше изтъкнато и по-горе, ПРС е анализирал заявеното от всеки от свидетелите, посочвайки, че не дава вяра на показанията на ...., силно заинтересовани от изхода на делото. Въззивната инстанция напълно се съгласява с посочения извод, защото данните по делото сочат на силно влошени междусъседски отношения между двете семейства. Още повече, в заявеното от двамата свидетели, както правилно е отбелязал и РС, прозират съществени противоречия относно фактите коя ръка на тъжителката е била наранена от подсъдимия, дали същата е била гипсирана след инцидента, както и неясноти относно това с какви думи Ч. е била обидена от подс. В. К. на инкриминираните дата и място. Посоченото от тази група свидетели е в несъответствие със заявеното в тъжбата на частната тъжителка – относно това коя ръка й е сграбчил и ударил подсъдимия, както и не среща никаква доказателствена подкрепа в издаденото й на следващия ден след инцидента медицинско свидетелство от д-р А П, нито в приобщения по делото звукозапис на подадения от страна на И Т сигнал на телефон 112, в който липсват данни за нанасяне на телесни повреди, както и за отправени обидни думи от страните в развилия се на 08.03.2023 г. конфликт. На база изложеното може да се направи един безспорен извод за типична заинтересованост в показанията на двамата свидетели, които обосновано не са възприети за истинни от страна на първостепенния съд.

ПРС вярно е заключил, че са налице основания за кредитиране на показанията на свидетеля С К. – син на подсъдимия, в частта, в която същият дава информация за обтегнатите от дълги години отношения между страните, като според настоящата инстанция на заявеното от този свидетел следва да се даде вяра и по отношение причината за разразилия се словесен конфликт между Ч. и подсъдимия /въпросната снимка/, тъй като изложената от него версия съвпада и с посоченото в тази насока и останалите свидетели.

Пропуснато е да се оцени заявеното от подсъдимия В. К., но въпреки това верността на крайните изводи не е засегната. Самият подсъдим е дал обяснения, които в същината си, според настоящия състав са съответни на останалите кредитирани по делото обективни доказателства, отчитайки факта, че освен доказателствено средство, обясненията на подсъдимия са и основно средство за защита в наказателния процес.

Съдът не намира за необходимо да коментира показанията на свидетелите, които са били допуснати и разпитани от първоинстанционния съд – полицейските служители Б и Г., пристигнали на мястото на инцидента и лекарят, прегледал тъжителката на следващия ден – д-р П, тъй като не дават значима информация за делото.

В заключение, свидетелските показания, съпоставени едни с други, както и с обясненията на подсъдимия, с медицинското заключение и приобщения по делото звукозапис от подадения сигнал на тел. 112, позволяват да се установи обективната истина по случая.

Направените възражения от повереника на частната тъжителка срещу 4 оценката на събраните доказателства по делото не могат да бъдат споделени.

Разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК не позволява присъдата да почива на предположения, а от събрания годен доказателствен материал съдът не може да направи обоснован извод относно това, че подсъдимият е осъществил деянията, предмет на тъжбата. Следователно, неоснователни са твърденията в жалбата за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и искането за отмяната й и постановяването на нова осъдителна такава.

При така установените фактически положения ПРС е направил напълно обоснован и адекватен на доказателствената съвкупност правен извод, че подсъдимият В. К. следва да бъде напълно оправдан и по двете повдигнати му обвинения – че на 08.03.2023 год., около 17:00-17:30 часа в гр. ...“ № 2, адрес на който живее тъжителката, от външната страна на дворната желязна врата, е сграбчил тъжителката Д. Ч. за дясната ръка, започнал да я стиска силно, в резултат на което й е причинил наранявания, изразяващи се в Медиално от горна страна хематом със синкаво жълт цвят 20/12 см., с което й е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, лека телесна повреда – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, както и че по същото време и място е казал унизителни за честта и достойнството на Д. Ч. думи и изрази – престъпление по чл.146, ал.1 от НК.