Решение № 170 от 09.05.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Валя Рушанова

Елена Каракашева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Т. Г. К. като разгледа докладваното от Валя Рушанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200184 по описа за 2023 година Производството е образувано на осн. чл. 346, т. 1 НПК по жалба на подсъдимия П. К., чрез защитника му, срещу решение № 396 от 20.12.2022г., постановено по внохд № 9/22г. по описа на Софийски апелативен съд.

С посоченото решение апелативният съд упражнил правомощията си по чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 и чл. 338 от НПК, като:

- изменил първоинстанционната присъда 23.09.2021 г., постановена от Монтанския окръжен съд по нохд № 79/2021 г., признал подсъдимия П. К. К. за невинен и го оправдал по обвинението да е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП;

- потвърдил присъдата в останалата й част, като възложил разноските пред въззивния съд, за възнаграждението за повереник и за държавни такси на подсъдимия.

С потвърдената при въззивната проверка първоинстанционна присъда, Монтанският окръжен съд признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 09.07.2020 г., при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, пр.1 от ЗДвП и блъснал умишлено с управляваното от него МПС Д. К. К., като му причинил средна телесна повреда (многофрагментарно вътрешно счупване на лява лъчева кост в далечния 1 край), довело до трайно затруднение движението на горен ляв крайник, като на осн. чл. 342, ал. 3, б. ”б”, пр. 1 във връзка с ал.1, пр. 3 от НК и чл. 54 го осъдил на 3 (три) години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 4 (четири) години, считано от влизане на присъдата в сила.

На осн. чл. 342, ал. 4 от НК на подсъдимия било наложено кумулативно наказание - лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години, считано от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление.

С първоинстанционната присъда на подсъдимия са били възложени и разноските по водене на делото, включително и на разноските, направени от частния обвинител. Съдът се произнесъл и по веществените доказателства.

В жалбата се ангажират касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК - нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Преобладаващите възражения са концентрирани върху неправилността на заключението на съда, че подсъдимият е извършил умишлено престъпление по транспорта, нарушавайки правилото за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, пр.1 от ЗДвП, в резултат на което при условията на евентуален умисъл е причинил средна телесна повреда на пострадалия.

Оспорва се извода на съда за наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между нарушеното от водача правило за движение по пътищата и настъпилия вредоносен резултат.

Съображенията в подкрепа на отправените оплаквания са за неправилен анализ на доказателствените материали (игнориране на експертното заключение по КМАТЕ относно мястото на удара; липсата на данни за отклоняване на движението на автомобила надясно в противоречие със свидетелските показания на св. Д. К. и К. К., както и кредитиране в друга част на експертните заключения при вариантността на развитието на транспортното произшествие, разяснена от вещите лица); отсъствието на отговор на поставения във въззивната жалба въпрос за друг възможен механизъм на транспортното произшествие, по същество представляващо липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.

Оплакването за неправилното приложение на закона се основава на твърдението за осъждане по факти, различаващи се от тези, които са били посочени в обвинителния акт, т.е. осъждане по непредявено обвинение; за неправилен прочит на техническите показатели относно скорост, опасна зона за спиране, отстояние на възприемане на опасността от удар за водача, изминато разстояние въобще от автомобила.

В заключение се иска при условията на алтернативност – отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд.

2

В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Развитата защитна теза е, че приетото нарушение на чл. 20, ал. 2, изр.1 от ЗДвП не е в причинна връзка с настъпилия резултат, а освен това същото обективно не се установява да е допуснато от водача. На следващо място се поддържат и доводите за осъждане по непредявено обвинение, доколкото въззивният съд се е позовал на факти, съществено различаващи се от посочените в обвинителния акт елементи на протичане на транспортното произшествие.

В заключение се поддържат направените в касационната жалба алтернативни искания.

Прокурорът при ВКП застъпва позиция за неоснователност на жалбата.

Повереникът на частния обвинител, в писмено становище, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените пред касационния съд разноски.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:

Апелативният съд е утвърдил значителна част от фактологията, посочена в обвинителния акт и възприета от първата инстанция. Внесъл е корекции в отделните технически параметри, значими за предотвратимостта на удара, скоростта на превозното средство, и интерпретацията на фактите относно посоката на придвижване на автомобила в посока на стоящите в стопанския двор две лица, предвид възприемане на експертното заключение по назначена в хода на въззивното производство КМАТЕ. Направил е собствени изводи за субективната страна на деянието, които обаче в крайна сметка не са се отразили качествено на изводите за съставомерността му и неговата наказуемост.

Прието е за изяснено, че подсъдимият П. К. и пострадалият Д. К. са чичо и племенник, като транспортното произшествие се е явило завършек на бурен вербален конфликт ( а и с опити за нанасяне на удари) между подсъдимия и брат му К. К. (баща на пострадалия), в който се е намесил и пострадалият по повод възпрепятстването на подсъдимия да влезе в офис на дружество, в чието управление и в чиято дейност двамата братя имали участие. Самият скандал протекъл в двор на МТС, а подсъдимият бил паркирал автомобила си пред сграда. Съдът ясно е посочил и механизма на протичане на произшествието като подробно е установил поведението на пострадалия Д. К. и баща му К. К., както и тяхното местоположение, начина им на движение и разположение един спрямо друг, и спрямо управлявания от подсъдимия автомобил. Убедително и без противоречия, въззивният съд еднозначно е описал и в какво конкретно се е изразило поведението на касатора – както при привеждане на автомобила в движение, така и при управлението му в посока излизане от стопанския двор, довело в крайна сметка до удрянето на Д. К. с него и до счупването на лявата ръка на последния.

3

Механизмът на произшествието е изяснен съобразно изискванията на процесуалния закон – след пълно, всестранно изследване на доказателствените материали и при техният процесуално коректен анализ и оценка.

Прочитът на мотивите към съдебния акт не сочи на наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение от страна на въззивния съд на принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, съгласно които той е бил длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина по делото, което да е довело до съществено ограничаване на правото на защита на подсъдимия К..

Нито едно от доказателствата не е било пренебрегнато, а въззивният съд е проявил активност, като сам е провел въззивно съдебно следствие, за да изследва спорните въпроси относно механизма на произшествието и едва след това е извел като единствено възможен и безпротиворечив механизъм, този, който е отразен в мотивите. При налична обективна възможност подсъдимият да предотврати произшествието и вместо да намали скоростта и да спре пред опасността на пътя ( каквато са представлявали намиращите се пред него св.

К.и) или да ги заобиколи, подсъдимият е продължил движението си, при това ускорително, блъскайки с автомобила единия от тях. Касационната проверка не установява да са били нарушени доказателствени принципи при извеждане на правнорелевантните обстоятелства по делото – дължимият анализ е извършен не само по отношение на съдържащите се по делото експертни изводи и противоречията в тях, но и по отношение на всички гласни доказателства, имащи отношение към спорния въпрос - как точно е бил управляван автомобила от подсъдимия, при каква маневра, какво е било положението на пострадалия и баща му, движели ли са се или са стояли неподвижно, били ли са в зоната на възприятия на водача или не и пр.

Не са подминати противоречията между показанията на св. К.и и обясненията на подсъдимия и напълно убедително и подробно е защитено виждането за достоверност на показанията на свидетелите очевидци, единият от които е и пострадал от деянието. Версията на подсъдимия, като напълно опровергана от заключението на КМАТЕ, с основание е приета за защитна позиция, която не може да послужи за извеждането на фактическите положения по делото.

Възраженията на защитата във въззивната жалба са получили убедителен отговор при изпълнено задължение за собствена доказателствена и аналитична дейност. След като е подложил на проверка изготвената по досъдебното производство автотехническа експертиза и е провел допълнителен разпит на изготвилите я експерти, САС вярно е преценил, че тя не е достатъчно пълна и обоснована, за да удовлетвори необходимостта от изясняване на фактите чрез експертни познания в областта на науката и техниката. На практика, с оглед преценка на основателността на развитите от защитата във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд е назначил и 4 изслушал нова комплексна медико - автотехническа експертиза, с участието на две вещи лица с техническа специалност – проф. К. и доц. Х.У. и съдебен лекар - д-р Ц.Г.. Апелативният съд с основание е решил да възприеме заключението на назначената от него експертиза, като правилно е акцентирал на нейната обоснованост, пълнота, както и на компетентността на изготвилите я експерти. Освен това, в касационната жалба не се претендира порок в оценъчната дейност на съда, позовал се на експертните изводи по КМАТЕ, а единствено неправилната им интерпретация в контекста на параметрите за място на удара и вариантността на възможния механизъм на произшествието, предвид отсъствието на обективни находки на местопроизшествието. Вярно е, (при това неколкократно на това обстоятелство е обръщано внимание от вещите лица), че експертите не са разполагали с изходни данни, с оглед на факта, че местопроизшествието не е било запазено, но последователно и без каквото и да е колебание те са пояснявали изключително подробно на базата на какви други данни (показания на свидетели, протоколи за оглед на стопанския двор и на процесния лек автомобил, следствен експеримент за проверка на показания на свидетел и фотоалбуми към тях) са се основали, за да извършат конкретните изчисления. Без какво и да е съмнение и при предоставена пълна възможност на подсъдимия и защитата му да участват в разпита им, вещите лица обосновано са защитили извода си, че мястото на удара между автомобила и пешеходеца е на 8, 4 м. преди нивото на портала и на 1, 4 м вляво от нивото на десния стълб на порталната врата, като в разясненията си са уточнили (л. 126 от въззивното производство) на въпрос на защитника, че измерването „…и на 1, 4 метра вляво от нивото на десния стълб на порталната врата” е по посока движението на автомобила, като мястото на удара е съгласувано със заявеното от св. К. К..

Следователно мястото на удара е еднозначно установено и то се намира в коридора на порталната врата, през която е следвало да премине подсъдимият с управлявания от него автомобил. Независимо от посоченото обаче, изводът за насочването на автомобила не само към напускане на стопанския двор през портала му, но и към намиращите се по тази траектория, в непосредствена близост двама пешеходци е верен, доколкото е съответен на възприетите с доверие показания на св. К.и.