Определение № 6384 от 06.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6384 гр. София, 06.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110175134 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 312, вр. с. чл. 140 и чл. 146 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. М. Т. срещу *** ЧАСТ с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 от КТ.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на трудов договор № 3-97/01.12.2010 г., като ищецът заемал длъжността „Старши експерт“ в Представителен ансамбъл на въоръжените сили /ПАВС/ в НГЧ, като на дата 01.09.2021 г. е бил уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Изтъква, че с Решение № 1767/07.08.2022 г. по гр.д. № 61032/2021 г. на СРС, ГО, 160 състав, потвърдено с Решение № 533/02.02.2023 г. по гр.д. № 8103/2022 г. на СГС, възз. III-Б състав и оставено в сила с Определение № 355/29.01.2024 г. по гр.д. № 2214/2023 г. на ВКС, III ГО, като на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е отменено прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, извършено със Заповед № ЛС-76 от 01.09.2021 г. на Командира на НГЧ, като:

-на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ същият е възстановен на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „Старши експерт“ в ПАВС в НГЧ.

-на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ НГЧ е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за оставяне без работа поради незаконното му уволнение за периода от 01.09.2021 г. – 01.03.2022 г., ведно със законната лихва и са присъдени разноските по делата;

-на основание чл. 345, ал. 1 от КТ е издадено Разпореждане № 139 от 01.10.2024 г. по гр.д. № 61032 на СРС, ГО, 160 състав, съобщението за което е получено лично от ищеца на дата 14.10.2024 г.

Ищецът твърди, че в законовия срок, на дата 25.10.2024 г. се е явил в НГЧ за заемане на длъжността „Старши експерт“ в ПАВС, като е депозирал заявление с вх. № 2781/25.10.2024 г. за встъпване в длъжност, с приложено Разпореждането на СРС и съобщението за получаването му. Изтъква, че след 1 входиране на документите по т. 4 на ищеца са били връчени от служител на НГЧ копия на две заповеди, а именно:

-Заповед № 105 от 25.10.2024 г. на Командира на НГЧ, с която същият отменя своя Заповед № ЛС-76/01.09.2021 г. относно прекратяването на трудовия му договор с рег. № 3-97/12.01.2010 г. и го възстановява на длъжност „Старши експерт“ в ПАВС в НГЧ, считано от дата 01.09.2021 г.;

-Заповед № 106/25.10.2024 г. на Командира на НГЧ, с която се прекратява трудовият договор с рег. № 3-97/12.01.2010 г. за заемане на длъжността „Старши експерт“ в ПАВС в НГЧ на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от 25.10.2024 г.

Поддържа, че длъжността, която е заемал до 01.09.2021 г., на която е възстановен от съда и от която на 25.10.2024 г. отново е уволнен е „Старши експерт“, с код за „експертна длъжност с аналитични и контролни функции в администрацията“, с основни функции на „Музикален ръководител и Студиен инженер“ на ПАВС в НГЧ съгласно длъжностни характеристики от 25.01.2010 г., 23.04.2019 г. и 22.01.2020 г.

Твърди, че притежава две висши образования със степен магистратура музикално със специалност „Тонрежисура“ в НБУ и инженерно в ТУ София. Сочи, че мястото на длъжността му до прекратяване на трудовия договор на 01.09.2021 г. е в структурно звено „Ръководство“ на ПАВС.

Изтъква, че в процедурата по първото уволнение длъжността с намалени функции е преместена в звено „Програмен екип“, видно от Заповед № **/23.07.2021 г. на Министъра на отбраната на Република България за извършване на изменения в длъжностното разписание № ** на ПАВС.

Посочва, че образованието, което притежава - музикално със специалност „Тонрежисура“, отговаря на изискванията на работодателя за заемане на длъжността и счита, че това е едно от основанията, че процесното уволнение е незаконосъобразно.

Поддържа, че в качеството му на Музикален ръководител със стаж повече от 11 години, е извършвал подготовката, организацията и реализацията на всички концерти на ПАВС за този период, като е композирал и аранжирал множество песни и инструментални музикални произведения, превърнали се във важна част от репертоара на Ансамбъла, като негови авторски песни, представени от изпълнители на ПАВС, ежегодно са били избирани да бъдат финалисти в най - престижните фестивали и на най - големите сцени в България и извън пределите на страната, като много от тях са получили призови награди. Твърди, че за музикалната му оценка говорят и множеството национални и международни награди, включително и връчената му грамота от Министъра на отбраната на РБ.

Намира Заповедта на Командира на НГЧ за незаконосъобразна, тъй като е изцяло необоснована и не отговаря на действителната фактическа обстановка. Счита, че твърдението в Заповедта за липсващо образование за длъжността е направено с цел да се прекрати трудовия договор на ищеца.

Посочва, че Заповед № 106/25.10.2024 г. на Командира на НГЧ е изцяло немотивирана поради липса на фактическа обосновка, като нейното 2 съдържание е пречка за упражняване правото на защита на ищеца. Поддържа, че в съдебната практика се приема, че посочването на едно от основанията по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е достатъчно за мотивиране на заповедта за уволнение, но само когато правното основание съвпада с фактическите обстоятелства и служителят е наясно с причините за уволнението.

Счита, че работодателят трябва най-късно до датата на уволнението да е положил необходимите усилия да изясни на служителя причините за прекратяване на трудовото правоотношение с оглед адекватна защита на правата му, а ако такова предварително информиране не е осъществено, то тогава конкретните фактически доводи трябва да са изложени в самата Заповед с оглед осигуряване на възможността на работника или служителя да защити правата си при оспорване на прекратяването на трудовия договор и на второ място с оглед различните правни последици на отделните основания за прекратяване на трудовия договор. Сочи, че от значение е именно основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, което налага заповедта да бъде мотивирана.

Твърди, че преди да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, ответникът е бил длъжен да укаже на ищеца да представи доказателства дали отговаря на изискванията за заемане на длъжността, тъй като за ищеца остава неясно коя е актуалната длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност. Поддържа, че ако изложените мотиви са неточни, непълни или неясни, но се установи, че работодателят е извършил сериозна предварителна подготовка на уволнението, че е довел своевременно до знанието на работника или служителя точното основание за уволнението и че преди да заведе делото служителят е бил наясно относно причините на уволнението и основанието, довели до прекратяване на трудовото му правоотношение, не може да се приеме, че уволнението е незаконно само поради обстоятелството, че в заповедта не е посочено точното основание за прекратяване на трудовия договор, при положение, че уволненият служител, преди да заведе иска си по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, е бил наясно с конкретните факти, осъществяващи фактическия състав на това основание, като в този смисъл е решение № 4/27.01.2014 година, постановено по гр. д. № 4608/2013 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 295/29.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1178/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о./

Твърди, че в противоречие с горепосочената съдебна практика в конкретния случай уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е извършено, без ищеца изобщо да бъде запознат има ли въведени и в какво се изразяват новите изисквания за длъжността му и защо не отговаря на тях, не му е дадена и възможност да представи документи за съответстващо образование, което води до недобросъвестно упражняване на правата на работодателя, водещо до незаконосъобразност на уволнението. Посочва, че в заповед № 106/25.10.2024 г. на Командира на НГЧ не е конкретизирано, нито какво е новото изискуемо образование, нито в заповедта има препращане към документ или факт извън заповедта, от който да стане ясно това, нито по друг начин такива факти са 3 сведени до знанието на служителя. Сочи, че изискванията за длъжността Старши експерт в НГЧ не се определят с нормативен акт, а щатното разписание на ПАВС се утвърждава от Министъра на отбраната само като структура и наименования на длъжностите, поради което единственият начин за промяна на изискванията за работата е чрез утвърдена длъжностна характеристика за длъжността, като в тази връзка е установено от съда при отмяната на първото уволнение от 2021 г., че длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност с променени изисквания за образование не му е била връчена, което говори за трайна недобросъвестност на работодателя, тъй като не връчва утвърдена длъжностна характеристика на служителя и го принуждава на риск да инициира съдебните производства по проверка на уволненията.

Посочва, че поведение, с което се затруднява упражняването на правото на защита на служителя, е недобросъвестно, излизащо извън пределите на чл.

8, ал. 1 от КТ, нарушава забраната за злоупотреба с права по чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ и на практика съставлява средство за надмощие и натиск върху служителя - след като последният не знае причините за уволнението си, да не предприема рисковани за него ходове чрез съдебно обжалване.

Изтъква, че възстановяването на служителя на длъжността, която е заемал, в случая не става със заповед на работодателя, а по силата на влязлото в сила решение на съда и явяването на служителя в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ, като поради това тази заповед на Командира на НГЧ няма никакво правно действие по отношение на въпросите, разрешени от съда. На следващо място, счита, че посочената заповед, която съдържа изрично изявление на работодателя за потвърждаване на неправомерността на извършеното от него първо уволнение не е без никакво правно значение, тъй като съставлява волеизявление на работодателя, касаещо изискванията спрямо служителя.

Сочи, че със Заповедта работодателят на практика декларира, че за периода от 01.09.2021 г. до 25.10.2024 г. служителят отговаря на всички изисквания за заемане на длъжността Старши експерт в П А ВС. в това число на изискванията за образование. Твърди, че изрично изявление на Командира на НГЧ, че признава възстановяването на служителя на работа, считано от 01.09.2021 г. до явяването му да заеме длъжността, последващото уволнение, основано на изисквания, въведени преди посочената декларация на работодателя, се явява незаконосъобразно и противоречащо на принципа на добросъвестност.

Сочи, че направеното в заповедта волеизявление на Командира на НГЧ и подписването на заповедта от страна на служителя съставляват изявления, рефлектиращи върху трудовото правоотношение, като потвърждават фикция за съществуването му за целия период от 01.09.2021 г. – 25.10.2024 г. във всичките му елементи и спрямо всички касаещи го условия. Тези изявления имат сходство със сключването на първичния трудов договор, тъй като са волеизявления, направени след период, в който трудовото правоотношение не е съществувало и при тези условия спрямо него са валидни изводите, изведени в Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021г. по т.д. № 4/2017г. на ОСГК на ВКС. Изтъква, че в процесния случай работодателят е приел при деклариране 4 на възстановяване на служителя, че той може да упражнява функцията си с различната си образователна квалификация от изискуемата от самия него такава, като счита, че тази декларация при начална липса на изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на трудовото правоотношение. Поддържа, че декларирайки, че служителят отговаря на изискванията за заемане на длъжността, впоследствие работодателят прекратява трудовия договор, позовавайки се на същите тези изисквания, за които самият той е декларирал, че са налице, което съставлява нарушение на изискванията за добросъвестност по КТ и на принципа за недопускане злоупотреба с права по чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ.