Решение № 22725 от 15.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22725 гр. София, 15.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110166934 по описа за 2023 година

Предявени са от Б. Б. Г. срещу „Юробанк България“ АД установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за нищожни на разпоредбите на чл. 13 и чл.

13.1 от Общите условия към Договор за кредит № 90-247/2008 от 11.08.2008г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 16054 лева, представляваща надплатена възнаградителна лихва за периода от 01.12.2018г. до 30.11.2023г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 06.12.2023г., до окончателното изплащане на сумата /съобразно допуснато изменение на иска чрез увеличение на неговия размер с протоколно определение от 26.09.2024г./.

Ищецът Б. Б. Г. твърди, че е сключил Договор за кредит № 90- 247/2008г. от 11.08.2008г. за покупка, строителство и ремонт с „Алфа банк- клон България“ КЧТ с универсален правоприемник „Юробанк България“ АД. Сочи, че размерът на кредита възлизал на 100 000 евро, от които 80 000 евро за строителство на къща в село Долна Диканя и 20 000 евро за довършителни работи. Срокът на издължаване на отпуснатия кредит бил 30 години, считано от датата на първо усвояване. С Анекс № 1 от 29.12.2009г. срокът за погасяване на дължимите към банката суми се променил на 29.10.2038г., включващ 12 месеца гратисен период. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора за кредит договорната лихва била 3,90 % фиксиран лихвен процент за първата година и 12 месеца Юрибор + 2 % фиксирана надбавка за останалия период. Твърди, че през целия период на договора заплащал всички дължими погасителни вноски. В началото на 2023г. установил, че лихвеният процент не отговаря на договорения такъв. На 12.04.2023г. изпратил молба до банката, с която поискал да му бъде предоставена информация относно начислявания по договора лихвен процент, както и актуален погасителен план. В отговор на молбата му, банката била посочила, че съгласно чл. 13.1 и чл. 13.2 от ОУ към договора за кредит, с подписването на договора страните са се съгласили, че в случай на изрично предвидени условия, банката има право едностранно да променя приложимия лихвен процент. На 17.05.2023г. отново подал молба, с която поискал актуалният погасителен план. На 23.05.2023г. получил същия по имейл. След запознаване с погасителния план, установил, че банката прилагала завишения лихвен процент 3,9 %+12 м Юрибор вместо договорения 2 % 1

+ 12м Юрибор от 01.01.2010г. и към настоящия момент. Твърди, че разпоредбата на чл. 13 от ОУ сочи, че кредитополучателят се съгласява банката да променя едностранно договорения лихвен процент във всеки един случай при съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за банката кредитната сделка; в случай на увеличение с повече от 50 % на цената на паричния ресурс, която банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на подписване на договора за кредит.

Поддържа, че в чл. 13. 1 от ОУ не се съдържа методика за изменение на лихвата, нито има препратка към методология за определяне на лихвения процент от страна на банката.

Поддържа, че липсва яснота относно методика или математически способ за формиране на едностранно променената лихва. Счита, че предвидената в чл. 13 от ОУ възможност за едностранна промяна на лихвения процент по кредита предоставя на кредитора правомощия, чието упражняване в голяма степен е поставено в зависимост от неговата воля и преценка, с което съществено се нарушава равновесието между правата и задълженията на страните по договора за кредит, тъй като не се държи сметка за интереса на другата страна в облигационното правоотношение. С оглед на което намира, че атакуваната клауза е неравноправна. Твърди, че разпоредбата не е индивидуално уговорена. Поддържа, че клаузата не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателят и то във вреда на последния, който не би могъл да предвиди евентуалните промени на годишния лихвен процент, основани на неясно разписана методология за изменението, доколкото понятието изменение на икономическата ситуация е многоаспектно и само по себе си не е методология за изменение на лихвения процент, ясна на страните при подписване на договора. С оглед на обстоятелството, че клаузата на чл. 13 от ОУ била неравноправна и нищожна, банката незаконосъобразно прилагала от началото на 2010г. завишен лихвен процент. Счита, че неправомерно събраната от банката лихва следва да му бъде върната като недължимо платена. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Не оспорва сключването на процесния договор, както и че с Нотариален акт № 106, том 3, рег. № 8420, дело № 467/2008г. е била учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на трето лице. Не оспорва, че е бил сключен Анекс № 1 от 29.12.2009г., с който е било уговорено, че вземането на банката, включващо редовна и просрочена главница, лихва върху просрочена главница, лихва върху редовна главница, наказателна лихва върху просрочена главница ще бъде трансформирано в редовна главница. Сочи, че с анекса било договорено, че срокът за погасяване на дължимите към банката суми се променя на 29.10.2038г., включващ 12 месечен гратисен период, през който се заплащат само лихви. Крайният срок на договора бил 29.10.2038г., останалите клаузи от договора били непроменени и оставали в сила. Изложени са твърдения че съгласно чл. 14. 2 от ОУ кредитополучателят дава съгласие банката едностранно да извършва промяна в погасителния план в случаите, предвидени в ОУ и договора. Кредитополучателят се задължава да се яви в банката в началото на всяка календарна година, за да получи актуалният погасителен план. С Анекс № 1 процесният договор бил предоговорен, но било предвидено погасителният план да се актуализира от банката в началото на всяка следваща календарна година. Сочи, че кредитополучателят бил предварително запознат с клаузите, уреждащи възможност кредитора едностранно да изменя лихвата при определени условия и бил изразил съгласие с тях. Поради което не можело да се приеме, че било налице нарушение на чл. 143, т. 10 ЗЗП. Същевременно твърди, че кредитополучателят бил запознат с факта, че му е начисляван лихвен процент в размер на 12 месечния Юрибор, променящ се на всеки 1-ви януари от съответната година плюс надбавка от 3,9 %, тъй като на 07.02.2011г. получил актуален погасителен план, в който на стр. 1 бил записан приложимият лихвен процент и начинът му на формиране. На 07.03.2012г. кредитополучателят също бил получил 2 погасителен план, в който било посочено, че се начислява възнаградителна лихва в размер на Юрибор 12 плюс надбавка от 3,9 %. Твърди, че в договора за кредит ясно били посочени броя и вида на вноските, периода за издължаване на кредита, размера на отпусната сума и размера на дължимата възнаградителна лихва, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Твърди, че през месец март 2009г. от „Алфа банка- клон България“ КЧТ било взето решение за актуализация на лихвените проценти по кредити на настоящи клиенти във връзка с влиянието на глобалната финансова криза върху банковия пазар в България и поскъпването на финансовите ресурси, обективирано във Вътрешна инструкция № 11. Поддържа, че дори след увеличението на лихвата на процесния ипотечен кредит в евро, продиктувано от рязкото влошаване на вътрешната и международната икономическа конюнктура, лихвеният процент бил значително по-нисък от средното ниво за страната /12,82 %/. Изложени са съображения, че периодът между подписване на договора за кредит и вземане на решението за изменение на лихвения процент се характеризира със съществено неблагоприятно изменение на икономическата ситуация в страната и в чужбина, което давало основание на банката да преразгледа своята кредитна политика и обосновавало правото й да измени лихвения процент по кредита на ищците по силата на индивидуално договорените разпоредби на чл. 13 и чл. 13.2 от договора. Поддържа, че към датата на сключване на договора /11.08.2008г./ не е налице нормативно задължение за банката за включване на методология за определяне и/или конкретна изчислена формула по отношение на лихвения процент, включително при неговата актуализация. Твърди, че от "Юробанк България" АД не били извършвани промени на лихвения процент по процесния договор за кредит. Твърди, че с писмо от 01.08.2023г. на ищеца било предложено предоговаряне на параметрите по кредита, от което той не се бил възползвал. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора на исковата молба, както и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия препис от Договор за кредит № 90-247/2008г. се установява, че Алфа банка А.Е, дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство със седалище и адрес на управление Република Гърция, *** чрез клона си „Алфа банка- клон България“, е предоставила на Б. Г. кредит в размер на 100 000 евро, от които 80 000 евро за строителство на къща в село Долна Диканя, община Радомир и 20 000 евро за довършителни работи.

Срокът на договора е 30 години, считано от датата на първо усвояване. В т. 3 е посочено, че средствата ще бъдат усвоени изцяло и използвани от кредитополучателя само за целите, посочени в договора като кредитът ще бъде отпуснат на два транша след изпълнение на поставените в договора условия: усвояването на първия транш от 80 000 евро ще се осъществи след предоставяне в банката на Количествено стойностна сметка за стойността на строителството и за стойността на довършителните работи и УВТ с вписана първа по ред ипотека в полза на банката върху имота, описан в т. 7 от договора; усвояването на втория транш от 20000 евро ще се осъществи след представяне на Удостоверение за степен на завършеност на строеж по чл. 181 ЗУТ на къщата, предмет на договора. Съгласно чл. 4 от договора за усвоените суми от кредита, предмет на договора, кредитополучателят заплаща годишна лихва в следните размери: 3,90 % фиксиран лихвен процент за първата година; 12 м Юрибор +2 за останалия период.

Съгласно чл. 7 от договора за обезпечаване на отпуснатия кредит, ведно с дължимите лихви, такси, комисионни и разноски, и като условие за усвояване на суми по кредита кредитополучателят предоставя в полза на банката следните обезпечения: първа по ред ипотека върху следния недвижим имот- апартамент № 65, находящ се в жилищна сградаблок ***, заедно с прилежащо таванско помещение № 31 и 1,014 % идеални части от общите части на сградата. Кредитът е обезпечен и чрез поето солидарно задължение от страна на 3

К.А.Р.- Г.а.

По делото е приет препис от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 106, том 3, рег. № 8420, дело № 467 от 2008г. на нотариус З.Т., видно от който на 04.09.2008г. е учредена гореописаната договорна ипотека.

По делото са приети Общи условия на Алфа банка клон България за предоставяне на Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство и Алфа Кредит ремонт кредити за реконструкция, ремонт или други нужди. Съгласно чл. 13 от същите с подписването на настоящите Общи условия кредитополучателят се съгласява банката да има правото едностранно да променя договорения лихвен процент във всеки един от следните случаи: т.

1 при съществени изменения в икономическата ситуация в страната или в чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за банката кредитната сделка; т. 2 в случаи на увеличение с повече от 50 % на цената на паричния ресурс, която банката заплаща за рефинансирането си на международния пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на подписване на договора за кредит. В чл. 13.1 е посочено, че с подписването на тези Общи условия кредитополучателят дава своето съгласие измененията на лихвените проценти на основание чл. 13, т. 1 и т. 2 да се отразяват едностранно от банката в погасителния план и да се считат за приложими от деня на изменението на плана. По искане на кредитополучателя банката му предоставя новия погасителен план. В случай на неприемане на увеличението от страна на кредитополучателя, изразено в писмена форма, остатъкът по кредита става предсрочно изискуем, като кредитополучателят се задължава в тридесетдневен срок, считано от датата на получаване от банката на уведомлението за неприемане на новите условия, да погаси всички дължими от него на основание сключения договор суми. Съгласно чл. 14.2 от ОУ погасителният план /при договорен плаващ лихвен процент/ подлежи на актуализация от страна на банката в началото на всяка следваща календарна година, както и на допълнителна актуализация в рамките на всяка календарна година- по преценка на банката, ако са налице резки изменения в приложимите лихвени проценти. С подписването на настоящите общи условия кредитополучателят дава съгласие банката едностранно да извършва промяна в погасителния план в случаите, предвидени в тези Общи условия и договора. Кредитополучателят е задължен да се яви в банката в началото на всяка календарна година, за да получи актуалния погасителен план.