Решение № 394 от 21.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Варна, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Митев при участието на секретаря Калина Ив. Караджова като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно дело № 20213110205216 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е на основание чл.59 административните нарушения и наказания/ЗАНН/. и следващите от

Закона за

Образувано е по жалбата на М. Р. ИГН. ЕГН ********** против наказателно постановление № 21-0445-000605/09.11.2021 г., издадено от Н.П.Я. – ВПД началник група в РУ Аксаково при Областна дирекция/ОД/ на МВР Варна, с което са му наложени административни наказания: глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ и глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.186 ал.7 от ЗДвП.

В жалбата въззивникът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, тъй като фактическата обстановка не отговаря на действителната и моли съда да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна – Н.П.Я. – ВПД началник група в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание са депозирани писмени бележки от ОД на МВР Варна, представлявана от директора А.М. чрез главен юрисконсулт К.Л.-А., с които се моли да се даде ход на 1 делото в тяхно отсъствие, изразява се становище по същество, моли се съда да потвърди наказателното постановление и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна следното:

На 01.08.2021 г. свидетелят АЛ. В. АЛ. и колегата му П.Т.С. – младши автоконтрольори в РУ Аксаково при ОД на МВР били на работа и осъществявали контрол върху автомобилното движение в района на пътен възел летище Варна. Около 18 часа те наблюдавали лек автомобил БМВ Х3 с рег.№ ТХ 2853 АТ, управляван от въззивника М. Р. ИГН., който след излизане от автомагистрала Хемус, при включването си в кръговото движение на пътен възел Летище не спрял при наличието на пътен знак Б2 и се включил в кръговото движение, след което бил спрян от пътните полицаи.

При извършената проверка св.А. установил, че И. не е платил в срок наложените му глоби с фиш серия GT № 154766 от 18.10.2019 г. и с фиш серия X № 489340 от 10.06.2021 г.

На 01.08.2021 г. АЛ. В. АЛ., младши автоконтрольор в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна, съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия GA № 444922/01.08.2021 г./приложен оригинал към преписката/ срещу М. Р.

ИГН. за това, че на 01.08.2021 г. около 17:51 часа в община Аксаково на път автомагистрала № А-2 на пътен възел Летище посока гр.Варна управлява собствения си лек автомобил БМВ Х3 с рег.№ ТХ 2853 АТ, като при излизане от автомагистрала Хемус на регулирано кръстовище при наличие на пътен знак Б2 не спира и управлява МПС с неплатени в срок глоби наложени му с фишове серия GT/154766 от 18.10.2019 г. и серия X/489340 от 10.06.2021 г. Според актосъставителя И. е извършил нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП. И. получил копие от АУАН на същата дата и отбелязал, че има възражения.

В законоустановения тридневен срок не са постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на съставения акт, административно - наказващият орган е издал наказателно постановление № 21-0445-000605/09.11.2021 г./приложен оригинал/, като е възприел изцяло констатациите, описани в АУАН, но приел, че са нарушени разпоредбите на чл.6 т.1 и чл.186 ал.7 от ЗДвП, за което е наложил наказания съответно глоба в размер на 20 лева за първото нарушение и глоба в размер на 20 лева за второто нарушение.

2

В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя АЛ.

В. АЛ.. А. потвърди констатациите от АУАН. Потвърждава, че визуално е възприел нарушението, освен това в патрулния автомобил имало монтирана камера, която записвала всички техни действия.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез показанията на свидетеля АЛ. В. АЛ., както и от писмените доказателства, подробно изброени погоре и приобщени на основание чл.283 от НПК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът кредитира свидетелските показания на АЛ. В. АЛ. като обективни и подкрепящи се от писмените доказателствени средства.

Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен ред събитията.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът, след като се съобрази с приложената административно-наказателна преписка и събраните в съдебното заседание доказателства, в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно-наказателното производство достигна до следните изводи:

Наказателното постановление е връчено лично на И. на 16.11.2021 г., видно от разписката към него, жалбата срещу него е подадена по пощата на 22.11.2021 г., видно от печата върху приложения пощенски плик. Спазен е седемдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.

АУАН е издаден от компетентен орган - АЛ. В. АЛ., младши автоконтрольор в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна, съгласно изискванията на чл.189 ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи/приложено копие/.

Наказателно постановление № 21-0445-000605/09.11.2021 г. е издадено от компетентен орган – от Н.П.Я. – ВПД началник група в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна, съгласно изискванията на чл.189 ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи . В т.2.9 на тази заповед са оправомощени началниците на групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР на обслужваната територия да издават наказателни постановления по ЗДвП. От служебно изисканото удостоверение УРИ 365р-3881/18.01.2022 г./л.17 от АНД/ е видно, че към 3 дата 09.11.2021 г. Н.П.Я. е заемал длъжността ВПД началник на група „Охранителна полиция“ в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна.

Съдът намира, че е спазена както процедурата по съставяне на АУАН, предявяване на акта за подпис и връчване екземпляр от същия на жалбоподателя, както и процедурата по издаването и връчването на наказателното постановление.

Относно нарушението на чл.6 т.1 от ЗДвП:

В тази част на наказателното постановление в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, който формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В инструктивния срок е следвало произнасяне на административно-наказващия орган по въпроса за реализиране на административно-наказателната отговорност. Издаденото наказателно постановление е съобразено с изискванията за минимално съдържимото по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Формулирано е административно обвинение, което съдържа лимитирано очертан кръг от факти.

При възприетата фактология съдът счете, че в случая М. Р. ИГН. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.6 т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Въпреки наличието на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ И. не е спрял пред знака, с което е осъществил състава на нарушението.

Съгласно чл.183 ал.2 от ЗДвП се наказва с глоба 20 лева водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!".

Съдът счита, че наказателното постановление в частта му, визираща нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП и наложеното за това нарушение наказание глоба в размер на 20 лева, е обосновано.

На основание чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От това следва, че фактическата обстановка, описана в АУАН, има обвързваща доказателствена сила, докато не бъде оборена от жалбоподателя с всички допустими доказателствени средства. Жалбоподателят не е направил конкретни доказателствени искания до съда, поради което не успя да обори презумираната от закона доказателствена сила на констатациите в АУАН, възпроизведени и в наказателното постановление.

Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че фактическата обстановка не отговаря на действителната, защото то бе опровергано от свидетелските показания на св.А., а и въззивникът не представи доказателства в подкрепа на това възражение.

4

Размерът на глобата е фиксиран в ЗДвП, поради което не следва да се обсъжда възможността за изменението му.

Относно нарушението на чл.186 ал.7 от ЗДвП:

Съдът счита, че в производството по налагане на наказание за това нарушение е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.

В обстоятелствената част на АУАН е отразено, че М. Р. ИГН. управлява собствения си лек автомобил БМВ Х3 с рег.№ ТХ 2853 АТ с незаплатени в срок глоби наложени му с фишове серия GT/154766 от 18.10.2019 г. и серия X/489340 от 10.06.2021 г.

Но в диспозитивната част на АУАН не е посочена цифрова квалификация на това нарушение и като нарушена е посочено единствено разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП, поради което съдът счита, че с АУАН не е повдигнато обвинение на И. за извършено нарушение на чл.186 ал.7 от ЗДвП.

Едва в наказателното постановление е дадена цифрова квалификация и на второто нарушение по чл.186 ал.7 от ЗДвП и е наложено административно наказание и за това нарушение.

Със съставянето на АУАН се поставя началото на административнонаказателното производство. Недопустимо е едва с наказателното постановление да се повдига обвинение за друго нарушение, за което не е повдигнато обвинение с АУАН, тъй като това нарушава правото на защита на нарушителя да разбере точно в извършването на какви нарушения е обвинен и да подготви адекватна защитата си.

Тежестта на доказване в административно - наказателното производство лежи върху наказващия орган. Наказателното постановление и АУАН не са доказателствени средства и поради това не се приемат по реда на чл.283 от НПК, а и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат предварително определена сила.

Съдът не може да приеме, че е доказано деянието, за което е ангажирана отговорността на въззивника по чл.186 ал.7 от ЗДвП.

На първо място няма представени доказателства за издадени глоби с фиш с посочените серии и номера – нито копия от тях, нито извлечение от информационната система на Пътна полиция.

Според разпоредбата на чл.186 ал.7 от ЗДвП, издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаване, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител.

Действително няма данни наложените глоба по посочените фишове да са били заплатена от жалбоподателя в този срок. Съдът намира обаче, че с това не е осъществен състав на административно нарушение, тъй като цитираната норма в действителност не установява конкретно задължение за водачите на МПС, неизпълнението на което да се явява административно нарушение. Според легалната дефиниция, съдържаща се в чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

За да се явява едно деяние административно нарушение е необходимо същото да представлява неизпълнение на нормативно установено задължение, което изрично да е 5 обявено за наказуемо с предвидените в ЗАНН наказания. Нормата на чл.186 ал.7 от ЗДвП предоставя на санкционираните за нарушения на този закон лица възможност да заплатят доброволно наложените им глоби, но не предвижда наказание в случай на неспазване на този срок. При бездействие след изтичане на седемдневния срок по чл.186 ал.7 от ЗДвП санкционираното лице е застрашено от възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, но не и за налагане на глоба по реда на ЗАНН. По отношение този законов текст е неприложима общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП, предвиждаща наказание за нарушения на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.