Решение № 56 от 20.04.2016, Районен съд - Свищов

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 56 гр.Свищов, 20.04.2016 год.

Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 12.04.2016 г.:

Районен съдия: ТЕОДОРА СТОЯНОВА при секретаря Т.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 335 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе взема предвид:

ИСК с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 6000,00лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди

Ищецът И.М.М. *** твърди, че с

Нотариален акт №35, том II, рег.№1540, дело №50/2010г. на Нотариус с рег.№ 294 с район на действие РС Свищов закупил от Н.Г.Я. и Ш.М.Я. жилище и гараж , намиращи се в гр.Свищов, ул.”******, като с допълнително споразумение №1 към Договор за ипотечен кредит ги заместил като длъжници в ОББ АД гр.Свищов. През 2012г. разбрал, че закупеният от него гараж е ипотекиран в банка ДСК Свищов. След като проучил , установил, че Гараж №1 първоначално е бил собственост на В.Г.М. и Р.Г.М..

През 2006 г. те го ипотекирали в полза на банка ДСК Свищов , като обезпечение на кредит. С Нотариален акт №195, том I, рег.№1237, дело №36/2010г. на Нотариус с рег.№ 294 с район на действие РС Свищов М. разменили с Я. гаражите си, като декларирали пред Нотариуса, че гаражът им не е обременен с тежести. М. преустановили плащането на кредита си , въпреки настояванията на молителя да разменят отново гаражите, същите заявили че не ги интересува. Банката обявила гаража на публична продан и с Постановление за възлагане от 20.05.2014г. по изп.д.956/2012г. на ЧСИ Косева, собствеността е прехвърлена на трето лице. Счита, че по този начин му е причинена имотна вреда в размер на 6000,00лв., която цена определя като стойност на гаража , продаден от ЧСИ и съответните такси.Моли съда да осъди В.Г.М. и Р.Г.М. *** да му заплатят сумата

6000,00 лв. претърпени имуществени вреди, както и направените по делото разноски.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответниците са подали писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който заявяват, че искът е допустим, но изцяло неоснователен.Не оспорват , че описаните в нотариалните актове сделки като поредност са извършени, но не са въвеждали в заблуждение третите лица Я. относно липсата на тежести върху заменения гараж, което изключва виновно поведение-елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. В съдебно заседание се представляват от адв.К. , която оспорва иска и излага подробни доводи в писмена защита.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За да се реализира деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, следва да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки-да е извършено определено деяние, което да е противоправно и виновно, да е причинена вреда и тя да е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. Важно условие по чл. 45 от ЗЗД е презумпцията за вина, поради което във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното -чл. 45 ал.2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е оборването на тази презумпция.

Безспорно , е че ищецът И.М.М. *** по силата на Нотариален акт №35, том II, рег.№1540, дело №50/2010г. на Нотариус с рег.№ 294 с район на действие РС Свищов е закупил от Н.Г.Я. и Ш.М.Я.-трети неучастващи в делото лица жилище и гараж , намиращи се в гр.Свищов, ул.”******, като с допълнително споразумение №1 към Договор за ипотечен кредит ги заместил като длъжници в ОББ АД гр.Свищов. През 2012г. разбрал, че закупеният от него гараж е ипотекиран в банка ДСК Свищов. Установил, че Гараж №1 първоначално е бил собственост на В.Г.М. и Р.Г.М., като през 2006 г. те го ипотекирали в полза на банка ДСК Свищов , като обезпечение на кредит. С Нотариален акт №195, том I, рег.№1237, дело №36/2010г. на Нотариус с рег.№ 294 с район на действие РС Свищов М. разменили с Я. гаражите си. М. преустановили плащането на кредита си ,след което Банката обявила гаража на публична продан и с Постановление за възлагане от 20.05.2014г. по изп.д.956/2012г. на ЧСИ Косева, собствеността е прехвърлена на трето лице-З.Х..

По делото не се установи, че ответниците В.Г.М. и Р.Г.М. са въвели в заблуждение третите неучастващи в делото лица Н. и Ш. Я., че даденият на Я. в замяна Гараж №1 не е обременен с вещни тежести, в това число – ипотеки. На 21.02.2007г. е сключен предварителният договор за замяна между Я. и М. за замяна на посочените гаражи , като Я. са били уведомени, че върху даденият им в замяна гараж №1 тежи ипотека. Според т.2 от този договор, владението върху заменяемите имоти е предадено на същата дата, на която е сключен предварителният договор, а в т.9 страните, изрично са заявили, че договорът не е сключен при грешка за действителното правно положение на заменените имоти.

От горното може да се направи извод, че липсва каквото и да е деяние от страна на ответниците, чрез което да са въвели в заблуждение Н. и Ш. Я. относно наличието на ипотека върху процесния гараж №1 . Я. са били наясно с наличието на ипотека върху гаража и не са могли да въведат ищеца в заблуда, каквато са нямали. В Нотариален акт №35, том II, рег.№1540, дело №50/2010г. на Нотариус с рег.№ 294 с район на действие РС Свищов липсва твърдение от страна на продавачите Я., че върху продадения на ищеца М. гараж №1 няма вписана ипотека. Друг е въпросът , че купувачът И.М.М. за защита на интереса си е могъл да се снабди с удостоверение за вещни тежести върху имота от електронния имотен регистър на Агенция по вписванията или от Службата по вписванията.

В случая, ответниците М. са уведомили третите неучастващи в делото лица- Н. и Ш. Я. още на 21.02.2007 г. при сключване на предварителния договор за замяна, че даденият им в замяна гараж №1 е ипотекиран. Към тази дата М. не са могли да знаят, че в по-късен момент Я. ще продадат гаража, че няма да уведомят купувача- ищец по делото, че върху продаденият му от тях гараж тежи вписана законна ипотека или, че купувачът няма да положи никаква грижа за защита на интереса си чрез справка в Службата по вписванията относно тежести върху имота.

От изложеното се налага изводът, че ответниците В.Г.М. и Р.Г.М. не са извършили твърдяното от ищеца виновно и противоправно деяние- въвеждане в заблуждение на неговите продавачи Я. за липсата на тежести върху процесния гараж, довело впоследствие до изнасянето му и продажбата на публична продан от ЧСИ.

За да бъде уважен искът на И.М. по отношение на причинителя на вредата-М. по аргумент на чл. 45 от ЗЗД, следва да бъде установено, че последните с поведението си са допринесли за възникналите вреди. В тази връзка трябва да се отбележи, че по делото не са установени факти, сочещи извършването на противоправни действия от страна на ответниците , станали причина за последвалите за ищеца вреди. Не може да се установи вината на ответниците и причинната връзка между поведението им и настъпилите вреди.

Само на това основание – липса на елемент от фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД- установяване на виновно и противоправно поведение на ответниците В.Г.М. и Р.Г.М., в причинна връзка от което са произлезли вредите, искът следва да се отхвърли.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е недоказан по основание и поради това следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответниците направените по делото разноски,съгласно представения списък в размер на 507,00лв.

Воден от горното, съдът

Р

Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** против В.Г.М. с ЕГН ********** *** и Р.Г.М. с ЕГН **********,с адрес *** иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 6000,00 лв. - представляваща обезщетение за претърпени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 18.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата , като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА

И.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.Г.М. с ЕГН ********** *** и Р.Г.М. с ЕГН **********,с адрес *** сумата 507,00лв.-направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: