Решение № 2943 от 20.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2943 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от М. Г. ГЕОРГИЕВ Административно наказателно дело № 20221110205437 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на М. П. К. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия К № 5659717 на СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

С жалбата се твърди, е възможно не той да е управлявал автомобила, тъй като е бил в болничен. Моли за отмяна на ЕФ.

Жалбоподателят поддържа жалбата. Моли за отмяна на ЕФ.

Пълномощник на наказващия орган оспорва жалбата в писмени бележки и изразява доводи по същество. Моли ЕФ да бъде потвърден и претендира юрисконсултско възнаграждение Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят работел в *** като шофьор на автобус. Управлявал автобус *** с рег. № ***, собственост на ***, с ползвател ***. На 07.06.2021г. в 10:06 ч. автомобилът се движел по бул. *** преди гр. София с посока на движение от *** към **** на гр. София. До магазин *** бил заснет с автоматично техническо средство–мобилна система за видеоконтрол TFR11 М, № 560, разположена в автомобил на ОПП-СДВР. Системата заснела и записала скоростта, дата и час, както и регистрационния номер на автомобила. Била измерена скорост на движение 91 км./ч., която след приспадане на от 3 % възможна грешка била изчислена на 88 км./ч. Ограничението за скоростта на МПС било 60 км/ч., въведено с пътен знак В26. Автомобилът бил управляван от *** – шофьор в ***, който бил на смяна по маршрута Козлудуй-Враца-София, обслужван от дружеството. Жалбоподателят бил на смяна в същия ден по маршрут София – Враца – Козлодуй и управлявал автобуса от тръгването му от гр. София в 13:30 ч. до пристигането в крайната точка.

Срещу ползвателя *** бил издаден ЕФ серия К № 4964235. Управителят на дружеството подал в ОПП-СДВР декларация, че на 07.06.2021г. в 10:06 ч. автомобилът бил предоставен на жалбоподателя. ЕФ серия К № 4964235бил анулиран и на 27.06.2021 г. бил издаден процесния ЕФ срещу жалбоподателя, връчен му на 05.04.2022 г. В 14 дневен срок от връчване на ЕФ, жалбоподателят не предоставила в СДВР писмена декларация с данни за това, че друго лице е управлявало автомобила и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства.

Номерът на заснетия автомобил се установява ксерокопията на изготвените снимки, като те дават възможност да се установи, че не е имало други движещи се успоредно с автомобилът или изпреварващи МПС-та. Измерената скорост на същия е видна от снимковия материал, в който са посочени и измерените стойности.

От справката от ОПП-СДВР се установяват собственикът и ползвателят на автомобила. От удостоверение № 10.02.4835 от БИМ е видно, че мобилна система за видеоконтрол „ТFR1M” е одобрен тип средство за измерване с валидност до 24.02.2020 г.

Независимо, че срокът на валидност на типа на техническото средство за измерване е бил изтекъл към процесната дата, същото е било годно да извърши измерването на скоростта, с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, съгласно който когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Процесното техническо средство е било в употреба - видно от протокол от проверка № 4-38-20 от 30.10.2020г. същото е било преминало последваща проверка с валидност една година.

От схема на организация на движението е видно, че в процесният участък ограничението за скоростта на движение е 60 км./ч., въведено с пътен знак В26.

От трудов договор № 88 от 03.02.2020 г. и справка за приети уведомления се установява, че жалбоподателят работел като шофьор на автобус в ***, както и, че там работел на същата длъжност и ***. От пътен лист № 581023 от 07.06.2021 г. е видно, че на 07.06.2021 г. за времето от 07:00 ч. до 10:30 ч. автомобилът бил управляван от *** по маршрута Козлудуй2 Враца-София, а за времето от 13:30 ч. до 17:00 ч. – от жалбоподателят по маршрут София – Враца – Козлодуй. От това следва, че към времето на нарушението водач е бил ***, а не жалбоподателят.

Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Според мотивите на Решение на КС № 1/2012 г. по к. д. № 10/2011 г. „поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания- арг.

Чл. 32, ал. 2 от Конституцията. Никой не може да лиши гражданин от правото му да оспорва спазването на тези изисквания, щом са нарушени негови права или засегнати законни интереси или пък въобще да оспори тяхната достоверност...Техническите средства за запис биха могли да създават висока степен на достоверност и да бъдат важно доказателствено средство и оттук да минимализират нагласата за оспорване, но не може да се приема за абсолютно, че те са безспорни. Чл. 189, ал. 4 ЗДвП определя, че при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. „Електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

С оглед на изложеното, съдът приема, че ЕФ не се издава по начина, по който се издава НП и по дефиниция не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено.

В този смисъл е и ТР № 1 26.02.2014 г. на ОСК на ВАС, според което: „Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и 3

НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението”.

Предвид това, за ЕФ не се отнасят изискванията относно реквизитите в НП и, доколкото законодателят не е предвидил изискване за дата на издаването му, то липсата й не е процесуален порок. Посоченото в разпоредбата на чл.189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП съдържание е интерпретирано в утвърдения от Министъра на вътрешните работи със Заповед № 1з-305 от 04.02.2011 г. образец на ЕФ, в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно от ЗДвП. В оспорения ЕФ са налице в достатъчна степен изискуемите задължителни реквизити.

Правната квалификация е правилна и адекватна на описанието на нарушението. Същото е описано ясно и точно със всички съставомерни факти.

По същество:

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч., в зависимост от вида МПС и от това дали същото се движи в населено, извън населено място или по автомагистрала. МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от 50 км./ч.

Алинея 2 на чл. 21 посочва, че, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Когато са нарушени правилата относно максимално допустимата скорост за извън населено място, независимо дали тя следва от мястото на управляване на МПС или от съответен знак, в случаите, когато тази скорост е превишена с от 21 до 30 км/ч., санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, предвижда наказание „глоба” в размер на 100 лева.

От обективна страна е извършено нарушение на правилата за максимално допустимата скорост на движение при управление на МПС в населено място по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, тъй като процесният автомобил се е движел със скорост от 88 км./ч., при ограничение на скоростта от 80 км/ч. и максимално допустимата скорост е превишена с 28 км./ч.

Нарушението обаче е било извършено не от жалбоподателя, а от негов колега в дружеството, ползващо автомобила - ***. Предвид това, жалбоподателят не е извършил от обективна страна вмененото му нарушение и ЕФ трябва да се отмени.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 5659717 на СДВР.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5