Решение № 476 от 08.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20255300900324 по описа за 2025 година

Предявен е иск от „СЪНИ ХОЛД“ ООД, ЕИК 115829673, чрез процесуания му представител адв.Ч., със съдебен адрес: *** против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, с правна квалификация чл.59 ЗЗД във връзка с чл.117, ал.8 ЗЕ и §4, ал.4а ПЗР на ЗЕ.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на енергиен обект за трансформация и разпределение на електроенергия- трафопост, тип БКТП 1Х630 kVA, с диспечерско наименование БКТП „Топола“ и кабел 20 kV, свързващ БКТП „Камелия 1“ с БКТП „Топола“/нов/. Обекът се намира в УПИ I-362, кв.3803 по плана на к.к. „Слънчев бряг“ – запад, гр.Несебър, с идентификатор ***.

От въвеждането в експлоатация на описаните съоръжения -16.09.2009 г. до подаването на исковата молба ответникът ги ползва за пренос, трансформация и разпределение на електроенергия, от което реализира приходи и се обогатява за сметка на ищеца.

Ищецът е подал Искане вх.№ 12475312/10.05.2014 г. за закупуване на съоръженията или заплащане на обезщетение за ползванетото им.

Доколкото ответникът ползва собствените на ищеца съоръжения без да заплаща за това и реализира доходи, се иска да се постанови решение, с което да се осъди „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190 1 да заплати на „СЪНИ ХОЛД“ ООД, ЕИК 115829673, сумата 31 463 лв, представляваща обезщетение за ползването без основание за периода 16.09.2009 г. – 12.09.2023 г. на обект трафопост, тип БКТП 1Х630 kVA, с диспечерско наименование БКТП "Топола" и кабел 20 kV, свързващ БКТП „Камелия 1“ с БКТП „Топола“/нов/, находящ се в УПИ I-362, кв.3803 по плана на к.к. „Слънчев бряг“ – запад, гр.Несебър, с идентификатор ***, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба – 12.09.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

От ответникът е постъпил писмен отговор, в който се застъпва становището, че искът е основателен. Правилата за уреждане на отношенията между собствениците на енергийни съоръжения и електроразпределителното предприятие са уредени в Закона за енергетиката /чл.117, ал.8 ЗЕ/ енергийното дружество трябва да заплати обезщетение на собственика на енергийното съобръжение, определено на база приета от КЕВР методика.

Не се оспорва обстоятелството, че ответникът ползва кабелна линия средно напрежение от БКТП „Топола“ до ТП „Камелия 1“ и БКТП „Топола“ за целите на преобразуване и пренос на електроенергия до други клиенти.

Прави се възражение за погасавяне поради изтичането на пет годишен давностен срок на претецията за периода 16.09.2009 г. – 12.09.2018 г.

Претендира разноски.

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

Разпоредбата на §4 ПЗР на ЗЕ установява задължение енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на закона трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, да се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в дванадесетгодишен срок от влизането в сила на закона.

Енергийните предприятия и собствениците на енергийните обекти не могат необосновано да отказват да изкупят или съответно да продадат енергийните обекти. В случай че сделката по изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ, енергийното предприятие в срок три месеца след покана от страна на собствениците е длъжно да плаща наем по методика, определена от КЕВР, в зависимост от типа и мощността на съоръжението.

2

По делото е установено, а и това обстоятелство не се оспорва от ответника, че ищецът е собственик енергиен обект за трансформация и разпределение на електроенергия- трафопост, тип БКТП 1Х630 kVA, с диспечерско наименование БКТП „Топола“ и кабел 20 kV, свързващ БКТП „Камелия 1“ с БКТП „Топола“ /нов/, находящи се в УПИ I-362, кв.3803 по плана на к.к. „Слънчев бряг“ – запад, гр.Несебър, с идентификатор ***; не се спори, че това са съоръжения, чрез които се трансформира и пренася електрическа енергия. Ищецът не получава електрическа енергия за свои нужди през трансформатора, но той е част от електропреносната мрежа, чрез която "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД доставя електроенергия до други потребители. Собствените на ищеца електропреносни съоръжения е трябвало да бъдат изкупени от ответника.

Ищецът е подал Искане вх.№ 12475312/10.05.2014 г. за закупуване на съоръженията или заплащане на обезщетение за ползването им.

От значение за спора е обстоятелството, че между страните не е сключен нито договор за изкупуване на съоръженията, нито договор за наем/ползване по смисъла на §4, ал.4а ПЗР на ЗЕ.

Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.8 ЗЕ собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти.

Ползването се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от КЕВР.

Доколкото се установява, че електропреносните съоръжения, собственост на ищеца, се ползват от ответника при липсата на такъв договор, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на собственика на съоръженията. Т.е., установява се наличието на елементите от фактическия състав на нормата по чл.59 ЗЗД: ищецът е собственик на енергийни съоръжения, които ответникът ползва, като доставя електрическа енергия на трети лица; ползването на енергийните съоръжения е при липсата на сключен договор за предоставяне на достъп на основание чл.117, ал.8 ЗЕ или друго основание за ползването.

Ето защо за ищеца е налице право получи обезщетение за ползването 3 без основание на собствената му вещ. Неоснователното обогатяване на ответника е настъпило в резултат на неплащане на цена за достъп, а ищецът, като собственик на трафопоста и съоръженията, е лишен от получаването на такава цена за достъп. Обогатяването и обедняването са резултат от общия факт на ползване на трафопоста и съоръженията към него от ответника за целите на преобразуване и пренос на електроенергия без сключен договор.

Предвид изложеното Съдът приема иска за основателен и като такъв следва да се уважи.

Преди да определи размера на дължимото обезщетение, Съдът счита, че трябва да се обсъди направеното от ответника възражение за погасяване на правото да се получи обезщетение поради изтичане на петгодишен давностен срок за периода пет години преди подаването на исковата молба – 16.09.2009 г.

– 11.09.2018 г.

Законът – чл.110 ЗЗД постановява, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които Законът не предвижда друг срок. Следователно, вземането за периода 16.09.2009 г. – 11.09.2018 г. е погасено поради изтичането на петгодишен давностен срок.

Във връзка с определяне размера на дължимото обезщетение Съдът намира следното:

По отношение установяването на размера на дължимото обезщетение е прието заключение на СТЕ с в.л. Д., което предоставя два варианта на установяване размера на дължимото обезщетение – при съобразяване балансовата стойност на съоръжението на база счетоводните записвания с оглед момента на придобиване на съоръжението и при съобразяване балансовата стойност на съоръжението съобразно момента на въвеждането му в експлоатация.

Един от елементите на изготвената от КЕВР методика за определяне размера на обезщетението, което енергийното дружество дължи на собственика на енергийно съоръжение за използването му без основание, е балансовата стойност на актива, която зависи от начислените амортизации като размер и период. В случая заключението определя балансовата стойност на обекта при начисляване на амортизации от момента на придобиването на актива и от момента на издаването на разрешението за ползване /въвеждане в експлоатация на съоръжението/.

4

Съдът възприема първи вариант на заключението, при който балансовата стойност на съоръжението е определена с оглед начислените амортизации от момента на придобиването на актива по следните причини:

Съобразно Счетоводен стандарт 4, т.6.1, начисляването на амортизацията започва от месеца, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в експлоатация. Установява се, че съоръжението е закупено на 17.07.2007 г. и на 16.09.2009 г. е издадено разрешение за ползване.

В случая следва да се направи разграничение между издаденото на 16.09.2009 г. разрешение за ползване като акт, удостоверяващ точното и цялостно изпълнение на строителството на съоръжението съобразно одобрените строителни книжа и спазването на строителните правила и норми и въвеждането в експлоатация на съоръжението за дейността на дружеството.

Т.е., издаването на Разрешение за ползване на 16.09.2009 г. за съоръжението означава, че обектът е завършен и е годен да бъде използван, но по никакъв начин не може да се отъждестви с въвеждане в експлоатация като начало на използване на съоръжението за дейността на дружеството.

С оглед изложеното Съдът счита, че в случая съобразно Счетоводен стандарт 4, т.6.1, аморизационните начисления започват от 01.08.2007 г. – спрямо момента на придобиване на актива и с оглед начислените амортизации от този момент следва да се определи балансовата стойност.

При този вариант експертизата установява, че за исковия период 16.09.2029 г. – 12.09.2023 г. размерът на обезщетението за ползването на енергийното съоръжение, определено по методиката на КЕВР, е 110 545 лв.

Предвид приетото от Съда, че за периода 16.09.2009 г. – 11.09.2018 г. вземането е погасено поради изтичането на петгодишен давностен срок, размерът на обезщетението за периода 12.09.2018 г. – 12.09.2023 г. е в размер на 27 693 лв, в който размер следва да се уважи предявеният иск, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба – 12.09.2023 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 31 463 лв и за периода 16.09.2009 г. – 12.09.2018 г. искът следва да се отхвърли.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от иска. От ответника е направено и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съобразно 5 разпоредбата на чл.7, ал.2,т.4 Наредба №1/09.09.2004 г. размерът на минималното адвокатско възнаграждение при цена на иска 31 463 лв е 3164 лв. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение надхвърля значително /с 1036 лв/ размера на минималното адвокатско възнаграждение съобразно Наредба №1/09.09.2004 г., като спорът не се характеризира с фактическа и правна сложност, което да обосновава заплащане на по-високо възнаграждение. В тази връзка заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да се намали до размера от 3 164 лв.

Предвид намаляването на размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и с оглед уважената част от иска на ищеца се дължат разноски в размер на 4163.37 лв.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 253.77 лв.

Мотивиран от горното Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190 , да заплати на „СЪНИ ХОЛД“ ООД, ЕИК 115829673, със съдебен адрес: *** – адв.Ч.:

-сумата 27 693 лв / двадесет и седем хиляди шестстотин деветдесет и три лева/, представляваща обезщетение за ползването в периода 12.09.2018 г. – 12.09.2023 г. без основание на енергиен обект - трафопост, тип БКТП 1Х630 kVA, с диспечерско наименование БКТП „Топола“ и кабел 20 kV, свързващ БКТП „Камелия 1“ с БКТП „Топола“/нов/, находящи се в УПИ I-362, кв.3803 по плана на к.к. „Слънчев бряг“ – запад, гр.Несебър, с идентификатор ***, ведно със законната лихва от 12.09.2023 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 31 463 лв и за периода 16.09.2009 г. – 11.09.2018 г. отхвърля иска -сумата 4163.37 лв /четири хиляди сто шестдесет и три лева и 37 ст/ разноски по делото съобразно уважената част от иска ОСЪЖДА „СЪНИ ХОЛД“ ООД, ЕИК 115829673, със съдебен адрес: