Решение № 75 от 10.04.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. С., 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря И.а Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20241890100234 по описа за 2024 година

Предявени са от „В.К.“ АД, ЕИК ***, срещу И. Р. В., ЕГН ********** първоначално обективно кумулативно съединените осъдителни искове с правно основание чл. 10 и сл.

ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 820,79 лв., представляваща непогасен остатък от главница по Договор за кредит „Violeta“ от 10.03.2022 г., сключен между ищеца и ответника, и сумата в размер на 113,07 лв., представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница, начислена за периода от 10.03.2023 г. до 31.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2024 г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „В.К.“ АД твърди, че на 10.03.2022 г. с ответника бил сключен Договор за кредит „Violeta” под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай бил уговорен на 1000,00 лв. По силата на договора била усвоена цялата заемна сума в размер на 1000,00 лв. С подписване на договора ответникът се е задължил да заплаща текущото си задължение до 30 (тридесет) дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части, 30 дни текат от датата на първото частично усвояване. Твърди, че кредитополучателят заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, за което му била предоставена и Тарифа. Срокът на договора изтекъл на 10.03.2023 г., като непогасени останали претендираните в настоящото производство суми.

Сочи се, че по договора са извършвани плащания, като в табличен вид е представено какво е платено със съответните вноски, а задълженията по кредита за периода от 10.03.2023 г., ведно с усвоения кредитен лимит са в общ размер на 821,91 лв. От таблично оформената информация и поясненията, дадени към нея, е видно, че се твърди, че ответникът е погасил 179,21 лв. от главницата. Ищецът твърди още, че е погасена неустойка при непредоставяне на съгласие за „директен дебит“, което условие е договорено в чл. 15, ал. 1 – 3 от Договора, неустойка за липса на удостоверение за настоящ адрес, съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от 1

Договора, според която клауза в срок до 5 дни от подписване на договора за паричен заем, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото задължение, кредитополучателят се задължава да предоставя удостоверение за настоящ адрес и такса ангажимент за фиксирана лихва по чл. 4, ал. 1, т. 2,2, и 2.3 от Договора, представляваща ангажимент на кредитора за целия срок на договора да осигури сумата от одобрения кредитен лимит, която да е достъпна за кредитополучателя при негово поискване за усвояване във всеки един момент от договора и то при изрично фиксирания лихвен процент от 15 % ГЛП или 0, 042 % на ден. Сочи още, че е погасена и такса по чл. 20, ал. 4 от Договора за ограничаване негативните последици при просрочие или т. нар. „такса забава“, представляваща допълнителни разходи за действия по събиране на задълженията за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания от кредитополучателя по процесния договор;

Претендира и лихва за забава върху главницата за периода от изтичане срока на договора до предявяване на исковата молба. Моли ответникът да бъде осъдена да му заплати процесните суми. Претендира разноски в производството. Прави се искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай че са налице предпоставките за това.

В срока по чл. 131 ГПК (препис от исковата молба е връчен на ответника по реда на чл. 46 ГПК на 21.05.2024 г.) по делото не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът – редовно призован, не изпраща представите, като по делото е постъпила молба, с която ищецът чрез процесуалния си представител – адв. Н., е заявил, че поддържа исковата молба, като отново се прави искане за постановяване на неприсъствено решение, а в случай че това искане не бъде уважено, моли съда да уважи изцяло предявения иск, като съобрази и представените с молбата доказателства. Претендира разноски в производството, като представя и списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът – редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявения иск.

В съдебно заседание съдът се е произнесъл понаправеното искане по чл. 238 ГПК, като е оставил същото без уважение, но за пълнота на изложението следва да се посочи следното:

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В случая ищецът още с исковата молба е поискал, ако са налице законоустановените предпоставки, съдът да постанови неприсъствено решение.

Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или е вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. От твърденията на ищеца в исковата молба и приложените към нея писмени доказателства може да се направи извод, че в случая спорът между страните почива на облигационно отношение по предоставяне на заем (паричен кредит), по което страна е физическо лице – ответникът и той има качеството потребител. При това положение съдът е служебно задължен да следи за спазването на императивните разпоредби за защита правата на потребителя, поради което и няма как да бъде заключено, че искът е вероятно основателен, следователно и постановяването на неприсъствено решение е процесуално недопустимо, поради което това искане е оставено без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 2 установено следното от фактическа страна:

Длъжникът – И. Р. В., е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. От друга страна, кредиторът „В.К.“ АД е търговско дружество, като част от регистрирания му предмет на дейност е: „Отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства“, което се установява от направената служебно справка по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.

От справка в публичния Регистър на финансовите институции по чл. 3а ЗКИ в официалния сайт на БНБ, се установява, че същият е вписан в регистъра с регистрационен номер BGR00473 въз основа на Заповед за вписване № БНБ-50260/02.05.2023 г.

Следователно, при сключването на договора кредиторът е действал в качеството на „търговец“ по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а длъжникът има качеството на „потребител“ съобразно легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Доколкото общият размер на кредита, предвиден в договора, е в размер на 1000,00 лева, няма данни договорът да е обезпечен с ипотека, или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и няма данни да е налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, а също и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

По делото е приет като доказателство Договор за кредит „Violeta“, сключен на 10.03.2022 г. между „В.К.“ АД и И. Р. В. по реда на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Видно от договора и справката към погасителния план по договора за паричен заем № 5795925/10.03.2022 г., съставена на основание чл. 366 ГПК, кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя кредит в максимален размер на 1000,00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на части при следните условия: срок на кредита: 12 месеца; сума на одобрения кредитен лимит: 1000,00 лева; фиксиран годишен лихвен процент: 15.00 %; годишен процент на разходите: 49.32%.; директен дебит: неустойка за непредоставяне в размер на 2,00 %; такса ангажимент за фиксиран лихвен процент – 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главница/главници; неустойка за непредоставяне на удостоверения – 0,5 % от общия размер на усвоената и непогасена главница; лихва за забава: равна на ОЛП + 10 пункта; първа дата на плащане 10.04.2022 г.

Съгласно чл. 1, ал. 2 кредитополучателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителен пакет услуги по вид и цена, подробно описани в Приложение /Тарифа за допълнителен ПАКЕТ УСЛУГИ – „VIР ОБСЛУЖВАНЕ“ ПО ПРОДУКТ „Violeta“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, предоставено от кредитора. Съгласно ал. 2 от договора, а и видно от тарифата, препоръчителната цена на избрания пакет допълнителни услуги е в размер до 60 % от кредитния лимит.

Съгласно чл. 1, ал. 4 от Договора при всяко погасяване от кредитополучателя на дължими суми по кредита (пълно или частично, погасяване на текущо задължение или общо задължение) кредитополучателят има право да заплаща част от цената на пакета допълнителни услуги по ал. 3, като кредитодателят предоставя на кредитополучателя възможност сам да избере какъв размер от цената на пакета (т. нар. - такса удовлетвореност) да заплати към дружеството с оглед степента на удовлетвореност от предоставената от кредитодателя финансова услуга и допълнително и доброволно избрания пакет към нея.

Предвидено е кредитополучателят да може да избере размерът на таксата удовлетвореност 3 при всяко плащане да е от 0 до 5% от размера на кредитния лимит, като незаплащането суми по тази разпоредба не води до натрупване, изискуемост и обезщетение за забава.

Съгласно чл. 3 от Договора кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като за всяко усвояване отправя искане до кредитора в профила си чрез натискане върху бутон „Искам още пари“, посочване на желана сума, банкова сметка и номер на лична карта и натискане на бутон „Изпрати“.

През целия срок на валидност на този договор, кредитополучателят се задължава да заплаща текущото си задължение до 30 (тридесет) дни от усвояване на главница като при еднократно усвояване с подписване на настоящия договор – 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, при усвояване на части 30-дни текат от датата на първото частично усвояване на главница от кредитния лимит, при поредно усвояване, в случай че клиентът няма други усвоени и непогасени главници, 30-те дни текат от датата на поредното усвояване.