Определение № 252 от 18.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Пловдив, 18.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20215000500545 по описа за 2021 година

Производство по чл. 279 вр. чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 т.1 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Б.Н.П. П. П. Ф. С.А. П. „ АД – Ф., рег. № .... чрез клона „ Б.Н.П. П. П.Ф. С.А., клон Б. „, ЕИК ... срещу Разпореждане № 260 911 от 18.05.2021 г., пост. по в.гр.д. № 110/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е върната като процесуално недопустима депозираната от дружеството касационна жалба вх. № 264 543/27.04.2021 г. срещу постановеното по делото въззивно Решение № 260 121/29.03.2021 г..

Поддържаните оплаквания са за неправилност на разпореждането, искането – за неговата отмяна и връщане делото на въззивния съд за даване ход на касационната жалба вх.

№ 264 543/27.04.2021 г..

Ответникът по частната жалба АЗ. М. ЯШ., ЕГН - ********** е депозирал отговор за неоснователност на същата.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

С Решение № 260 246/25.11.2020 г., пост. по гр.д. № 3669/2019 г. на Районен Съд – Пазарджик е Отхвърлен предявеният от АЗ. М. ЯШ. срещу ответното дружество отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК – за признаване за установено между страните че Я. не дължи на дружеството сумата 7 097, 79 лв., включваща главница и възнаградителна лихва по сключен между тях Договор за потребителски паричен кредит № ...... г. поради нищожност на договора, претендирана алтернативно на основанията по чл. 22 вр. чл. 10 ал. 1 и чл. 11 т.т. 9 и 10 от ЗПК и е Уважен насрещния осъдителен иск на 1 дружеството срещу Я., за сумите 5 631, 09 лв. главница и 349, 86 лв. възнаградителна лихва, произтичащи от същия договор.

С въззивно Решение № 260 121/29.03.2021 г. по в.гр.д. № 110/2021 г. първоинстанционното решение е отменено като неправилно и е постановено: Прогласява нищожността на процесния договор на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. т. 9,10 и 11 от ЗПК и Отхвърля насрещния иск на дружеството срещу Я.. В решението е посочено същото да е окончателно на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК – търговски спор с цена на исковете под 20 000 лева.

Въпреки това дружеството – ищец по насрещния иск и настоящ частен жалбоподател, е депозирало касационна жалба, която с разпореждането – предмет на настоящата въззивна проверка, е върната като процесуално недопустима на основание чл.

280 ал. 3 т. 1 от ГПК– търговско дело с цена на иска под 20 000 лева, решението по което не подлежи на касационен контрол.

Поддържа се в частната жалба изводът на съда делото да е търговско да е неправилен, тъй като кредитополучателят по процесния договор Я. има качеството на потребител и с оглед това му качество делото е гражданско, а не търговско, макар и процесния договор да е търговска сделка. Позовава се на практика на ВКС – ГК в този смисъл. Като допълнителен аргумент в насока че делото не е търговско се сочи и че то е разгледано от районен и окръжен съд по правилата на общия исков процес, а не по правилата на Глава 32 на от ГПК / Производство по търговски спорове / и като така и двете инстанции и в частност въззивния съд са вече приели същото да е гражданско.

В отговора се поддържа че сключения между страните договор, на който те основават правата си по иска, е несъмнено търговска сделка, следователно спорът за действителността на този договор, както и за задължения, произтичащи от него, съответно и образуваното по този спор дело са търговски - чл. 365 т. 1 от ГПК , без значение че кредитополучателят няма качеството на търговец, като в конкретния случай се явява и потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Разглеждането на делото по правилата на общия исков процес не променя търговския му характер.

Жалбата е неоснователна.

Установено е и няма спор между страните че процесния договор е търговска сделка и спорът с предмет неговата действителност и произтичащите от него задължения на страните е търговски по смисъла на чл. 365 т. 1 от ГПК. Качеството потребител на кредитополучателя не променя търговски характер на делото. Според настоящия съд разпоредбата на чл. 113 от ГПК е от значение за това качество на страната в аспекта специалната местна подсъдност, специална защита на потребителя и специален ред за разглеждане на определена категория потребителски искове, но не и във връзка с преценката дали спорът е граждански или търговски.

Процесуалните правила на Глава 32 от ГПК / Производство по търговски спорове / са приложими само ако делото е родово подсъдно на окръжен съд като първа инстанция. В случая делото е родово подсъдно на районен съд, поради което не е гледано по реда на Глава 32, а по общия исков ред, което също не променя извода то да е търговско.

Следователно правилно депозирана срещу въззивното решение касационна жалба е върната като процесуално недопустима с обжалваното разпореждане и същото се потвърждава.

2

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 260 911 от 18.05.2021 г., пост. по в.гр.д. № 110/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3