Решение № 148 от 16.08.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Харманли, 16.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.ОВА като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20255630100772 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл.439 от ГПК за установяване недължимост на вземане.

В исковата молба ищецът И. Т. И. ЕГН ********** от с. Славяново общ.

Харманли, чрез пълномощника адв. В. К. при АК Хасково, твърди , че на 18.VІ.2025г. получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20258740400822 на ЧСИ С*П* peг. № 874 с район на действие Окръжен съд Хасково, като общото задължение по изпълнителното дело към 04.VІ.2025г. възлизало в размер на 18 030.71лв.

Сочи се, че след направена справка в канцеларията на ЧСИ, се установило, че с молба вх. № 7229/07.ІІІ.2025г. подадена от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ****, гр.

София (взискател) до ЧСИ М*Л*Д* peг. № 865 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд Стара Загора било образувано изпълнително дело срещу ищеца. Към тази молба бил представен изпълнителен лист от 10.VІ.2010г. издаден от Районен съд Стара Загора на основание чл. 404-409 от ГПК и че Заповед № 1989 от 10.VІ.2010г. по ч.гр.д. № 3032/2010г. подлежи на изпълнение. По силата на заповедта и изпълнителния лист, ищецът бил осъден да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД гр. София код по БУЛСТАТ 000694959, сумите както следва: 5 625.36лв. - главница, ведно със законната лихва от 09.VІ.2010г. до изплащане на вземането; 741.97лв.-договорена лихва от 15.ІV.2009г. до 08.VІ.20210г.;

161.92лв.-дължима наказателна лихва от 15.ІV.2010г. до 08.VІ.2010г.; 130.59лв. - държавна такса и 403.06лв. - адвокатско възнаграждение.

Сочи се, че вземаното по този изпълнителен лист произтичало от Договор за предоставяне на потребителски кредит от 23.VІ.2006г. Изпълнителния лист бил издаден на „Обединена Българска банка“ АД гр. София. На гърба на този изпълнителен лист имало отбелязване, че по него е било образувано изпълнително дело № 225/2010г. по описа на ЧСИ М*Л*Д* peг. № 865 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд Стара Загора поради това, че в продължение на две изтекли години, считано от последното изпълнително действие, не били извършвани каквито и да е било изпълнителни действия, изпълнително дело № 225/2010г. било прекратено, по чл.433 т.8 от ГПК на 17.І.2018г.

В исковата молба се твърди, че по молба вх. № 14336/07.V.2025г. подадена от взискателя (ответник в настоящото производство) делото било изпратено на ЧСИ С*П*, тъй 1 като местожителството на ищеца бил в неговия съдебен район, и било образувано изпълнително дело № 20258740400822 на ЧСИ С*П* peг. № 874 с район на действие Окръжен съд Хасково. По това изпълнително дело на 18.VІ.2025г. освен поканата за доброволно изпълнение, на ищеца било връчено и уведомление за извършено прехвърляне на вземания по силата на който договор неговото задължение произтичащо от Договор за потребителски кредит от 23.VІ.2006г., било прехвърлено от „Обединена Българска Банка“ АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД - с договор за цесия от дата 06.ХІІ.2013г.

Ищеца счита, че към датата на образуване на изпълнителното дело - 07.ІІІ.2025г. вземането на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД е погасено по давност – били изминали 7години, от прекратяването по право на изпълнително дело № 2205/2010г. на ЧСИ М*Л*Д* peг. № 865 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд Стара Загора, поради което то било недължимо.

В исковата молба е застъпено становището на ищеца, че вземането по издадения Изпълнителен лист от 10.VІ.2010г. е погасено по давност - били изминали пет години на 18.І.2023г, считано от прекратяване на изпълнително дело № 225/2010г. по описа на ЧСИ М*Л*Д* peг.№ 865 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд Стара Загора - погасено по давност било не само правото на принудително изпълнение върху вземането, както и погасено било самото материалноправно вземане.

С оглед изложеното, че към момента на образуване на изпълнително дело № 20258740400822 на ЧСИ С*П* peг. № 874 с район на действие Окръжен съд Хасково въз основа на Изпълнителен лист от 10.VІ.2010г., издаден по ч.гр. д. № 3032/2010г. на Районен съд Стара Загора, посоченото в него вземане е погасено по давност, същото било и недължимо.

Сочи се, че давността не се прилагала служебно, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на иск по чл.439 от ГПК против взискателя по изпълнителното дело и да оспори чрез иск изпълнението.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено на основание чл. 439 от ГПК по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК ****, представлявано от управителите Р*И*М* - Т* и Т*И*В*, със седалище и адрес на управление гр. София п.к.1766 район „Витоша“ кв.“М*д* ул. „Р*П*К* №*, че ищеца И. Т.

И. ЕГН **********, с постоянен адрес с. Славяново ул. „И* №* общ. Харманли, област Хасково не дължи сумите: 5 625.36лв. - главница, ведно със законната лихва от 09.VІ.2010г. до изплащане на вземането; 741.97лв. - договорена лихва от 15.ІV.2009г. до 08.VІ.20210г.;

161.92лв. - дължима наказателна лихва от 15.ІV.2010г. до 08.VІ.2010г.; 130.59лв. - държавна такса и 403.06лв. - адвокатско възнаграждение, за които вземания е издаден изпълнителен лист на 10.VІ.20210г. по ч.гр. дело № 3032 по описа на Районен съд Стара Загора за 2010г. – образуваното изпълнително дело № 20258740400822 по описа на ЧСИ С*П*, с peг. № 874 с район на действие ОС-Хасково.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок ответника „ЕОС Матрикс“" ЕООД, ЕИК:

****, чрез пълномощника юрисконсулт М*М*, е депозирал отговор на исковата молба, в който е изложено становището, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан.

В отговора се сочи, че в исковата молба не се оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение, неизпълнението по него, както и прехвърлянето на вземането на частния правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия. Спорен бил въпросът единствено за изтичане на давностния срок за събиране на вземането по принудителен ред.

Твърди се, че поради неизпълнение на поетите задължения по договор за кредит било инициирано заповедно производство и бил издаден Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3032/2010г. по описа на Районен съд Стара Загора, въз основа на който било образувано изпълнително производство - дело № 225/2010г. по описа на ЧСИ М*Д* По това производство още с образуването и в хода на изпълнителното производство били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок.

Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.ІІІ.2023г. по Тълкувателно дело № 3/2020г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии 2

(ОСГТК) на Върховния касационен съд, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.VІ.2015г. т.д. № 2/2013г. ОСГТК на ВКС. В този смисъл, изпълнително дело № 225/2010 г. по описа на ЧСИ М*Д*било образувано през 2010г., което било към момента на действието на Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.ХІ.1980г., според което „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането“. В тази връзка давността била започнала да тече най-рано на 26.VІ.2015г., когато е намерило приложение Тълкувателно решение № 2/26.VІ.2015г. по т. д. № 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС.

Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение № 2/26.VІ.2015г. по т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, искането на взискателя за предприемане на валидно изпълнително действие прекъсва давността, доколкото течението на давностния срок е изцяло обусловено от бездействието на кредитора. В т.10 от тълкувателното решение било прието, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на решението било разяснено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен) или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Следователно от значение за прекъсване на давността е действието на взискателя (отправеното искане до съдебния изпълнител), а не резултата от изпълнителното действие. Тоест и неуспешните изпълнителни действия - действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл.116 б. „в" от ЗЗД. Противното твърдение е в противоречие с принципа, че прилагането на погасителната давност е санкция за бездействието на кредитора, а не за невъзможността вземането да бъде събрано. Сочи се съдебна практика в тази насока.

В отговора на исковата молба е застъпено становището , че с оглед практиката на ВКС, в настоящия случай давността била прекъсната многократно с всяка молба, с която било поискано изпълнителното действие.

Дали поисканото изпълнително действие било предприето от съдебния изпълнител или не, било без правно значение за прекъсването на давността, тъй като давността била свързана с поведението на кредитора, а не с това на съдебния изпълнител. В случая, след като взискателят бил направил искане за конкретен изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни същия. Дори и да била настъпила перемпция по изпълнителното дело, той дължал подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.

Проц. представител на ответника счита, че единствената правна последица от настъпилата вече перемпция била, че съдебният изпълнител следвало да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото било прекратено по право.

Новото искане на свой ред прекъсвало давността, независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело - във всички случаи той бил длъжен да приложи искания изпълнителен способ (сочи се съдебна практика в тази насока).

Сочи се, че редовността на подадената молба също била без правно значение за прекъсването на погасителната давност, тъй като отново зависила от действията на съдебния изпълнител. Въпросът за значението на нередовно направено искане за предприемане на изпълнително действие във връзка с давността би могъл да бъде поставен само ако при нередовна молба съдебния изпълнител е дал указания на взискателя, които не са изпълнени, като случая не бил такъв. Ако искането от кредитора било направено своевременно, но изпълнителното действие не било предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок - по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се считала прекъсната с искането.

В отговора е изразено становището, че за правилно изчисляване на установения 3 давностен срок, следвало да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.ІІІ.2020г. и спрените давностни срокове до отмяната му.

По изложеното в отговора съображения процесуалния представител счита, че до образуване на изпълнително дело № 822/2025 по описа на ЧСИ С*П*, с рег. номер 874 при КЧСИ, давността била прекъсвана многократно и не било налице погасяване на вземането по давност. По новообразуваното дело били предприети също действия, прекъсващи давността.

Моли се постановяване на съдебен акт с който да отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него били неправилни, необосновани и недоказани.